XVII. Солун.



Всички знаят колко по-трудно е да съдиш за здравето на някого, когото виждаш всеки ден, отколкото ако го срещаш нарядко. Същото наблюдение важи за развитието на страните и градовете: живеещите там не могат да го преценят толкова лесно, колкото идващият от време на време пътешественик. Така и аз смятам, че мога да си дам точна сметка за развитието, за съжаление в обратна посока, на град Солун. Защото за период от поне трийсет и осем години идвах тук много пъти, което ми позволи да наблюдавам важните промени в това търговско средище близо до устията на Вардар и Галико и под заснежените върхове на планината Олимп.

Бях още дете, когато ме доведоха за първи път в Солун. Беше през 1876-а, между убийството на консулите и началото на сръбско-турската война. Заедно с родителите ми прекарахме тук няколко месеца. Макар това време да отмина отдавна, а и аз бях още твърде млад, множество подробности са се запазили в паметта ми.

Преди всичко си спомням железния път от Солун до Искюп и до Митровица, по който пътувахме с баща ми, служител в Компанията за експлоатация на железните пътища в Европейска Турция. По-късно минавах много често по същия маршрут, но всеки път, когато пресичах романтичното дефиле Демир капия или българския град Кюпрюлю(1) (Велес), който се простира надалече по двата бряга на Вардара, си спомнях за първото ми пътуване през тази Македония, на която трябваше да опозная мъките и страданията.

Да се върнем в Солун. От първото ми пребиваване в града най-силно се е запечатал в паметта ми огромният контраст между запуснатото и трагично състояние на улиците, все още напълно ориенталски, и екстравагантния лукс в жилищата на богатите търговци от всички народности и вери. Прекрасни персийски килими и великолепни ориенталски бродерии, венециански огледала и парижки мебели, египетски „махраби" и завеси от дамаска, арабски коне и скъпи карети бяха видимите белези на богатство, което беше равно и дори по-голямо от това на константинополските богаташи. По онова време Солун беше сред най-процъфтяващите търговски градове на Изтока, съперник на Смирна и Александрия. Тук беше търговското средище на Балканите и това стопанско положение, придобито от векове и увеличено през турското владичество, напоследък бе получило нов тласък От новия железен път извлякоха изключителна полза именно солунските търговци. Защото ж. п. отклонението до Ниш шеще да бъде прокарано едва след десетина години. Множество параходи чакаха постоянно на рейд и нито липсата на модерно пристанище, нито затлачването на залива от Вардара не можеха да навредят на процъфтяващата търговия.

*  *  *

Отново видях Солун през 1897-а - цели 21 години след първото ми посещение. Бях вече вицеконсул на Австро-Унгария в Призрен, стара резиденция на сръбския цар Душан, която обаче по мое време имаше повече турско-албански, отколкото сръбски облик. Условията на живот там бяха толкова първобитни, че тряб ваше да уредя да ми карат от Солун и храна, и стоки с по-добро качество; ако се разболеех, отново трябваше да се прехвърля в Солун, защото не исках да рискувам да се оставя в ръцете на местните ескулапи(2). Точно такъв случай ме отведе за втори път в Солун.

Последните двайсет години бяха променили напълно облика на града. Покрай морето, на запад от старата генуезка кула, наречена от турците „Беяз куле"(3), беше построен кей с цял ред хубави европейски къщи. Трасиран беше булевард „Хамидие" - от Бялата кула до Триумфалната арка на върха на хълма. Вдигнатите нови къщи в новата махала и в „Каламария", отвоювана с отводняване на мочурливия терен, все още бяха малко. Но преобразяването на Солун в европейски град беше започнало най-вече с откриването на училища, болници и други хуманни институции.
Но този неоспорим напредък контрастираше със стопанската конюнктура. Хората се оплакваха горчиво от западането на търговията и навигацията. Макар неотдавнашната гръцко-турска война да обясняваше забавената делова дейност, появиха се и симптоми на нещо по-сериозно, което породи страх от започване на трайна криза. В това впрочем нямаше нищо чудно. Териториалните промени, наложени от Берлинския договор във вътрешността на Балканския полуостров, откъснаха от Турция обширни райони, важни за стопанския хинтерланд на Солун; вследствие на това бяха спуснати митнически бариери между Солун и голяма част от клиентите му, което имаше неприятни резултати. Нещо повече, ж.п. линиите Солун-Ниш и Константинопол-Ниш задълбочиха последиците от териториалните промени и улесниха прекия внос на чуждестранни стоки в търговските средища вътре в Румелия, а това се отрази катастрофално на транзита през Солун. Същите обстоятелства спъваха и морския трафик, но все се надяваха, че построяването на ново пристанище ще промени нещата.

* * *

Седем години по-късно пристигнах отново в Солун. Беше през епохата на международните реформи и заради моите мисии трябваше да изкарам повече или по-малко продължителен стаж ту тук, ту в Искюп или в Монастир. Напредъкът в няколко направления, постигнат от Солун между 1904- а и 1909-а, беше огромен. Ще посоча само няколко примера: трамваят беше електрифициран, електрическото осветление бе сменило някогашните примитивни фенери, учудващо много бяха новоиздигнатите училища и болници за всички националности и вероизповедания, и изобщо целият живот придобиваше западен облик - много по-бързо, отколкото където и да било другаде в тогавашна Турция. За нещастие не можеше да се каже, че е спрял упадъкът на търговията, чиито начални резултати бях забелязал при последното ми идване. Имаше моменти, когато тази стагнация се усещаше още по-силно - например след Илинденското въстание през лятото на 1903 г. и предшествалите го атентати в самия Солун. Защото тези събития не само бяха намалили стопанските резултати, но и бяха накарали част от активното население да напусне града и да се установи другаде за постоянно. От друга страна ред обстоятелства през епохата на реформите съдействуваха за известността на града и съответно оживяваха търговията. Например в Солун се концентрира контролът над администрацията на трите вилаета, над реорганизирането на жандармерията и финансите, а след младотурския преврат Солун, наречен „люлка на свободата", се прослави до такава степен, че в продължение на месеци заплашваше да засенчи Константинопол. Но уви -всичко това беше временно. В края на краищата търговската криза не беше спряна нито от реформите, нито от младотурците, а колкото до надеждите, възлагани на междувременно завършилото преустройство на пристанището, те се сбъднаха само отчасти. Това е защото нито едно търговско средище - на Балканите или другаде, не може да не пострада значително, когато загуби важен дял от своя хинтерланд и не успее да го замести по един или друг начин.

* * *

Уви, това не бе краят на всички нещастия, струпали се над града. Вместо да донесат автономията на Македония - която би върнала на Солун част от загубеното - Балканските войни завършиха с разпокъсва нето на Румелия(4). Остатъкът от хинтерланда на Солун беше тъй наречената „Гръцка Македония" плюс пристанището - по турско време най-голямо в Румелия след онова в Константинопол, но под гръцка власт то отстъпи и пред Пирея, и дори пред Патрас(5).

Пролетта на 1914 г. - няколко месеца преди всеобщия конфликт, ми се случи да прекарам още няколко дни в Солун. Никога не бях виждал такава деморализация. Промяната след последното ми идване - макар и да бях забелязал тревожни симптоми - беше невероятна. Тогава деловата дейност беше наистина позамряла и търговците се оплакваха, но Солун все още бе изпълнен с живот и движение. През 1914-а - година и половина след влизането на гърците - това беше мъртъв град. Търговията, трафикът, навигацията бяха спрели. В пристанището видях само два или три кораба, магазините бяха празни. Но най-силно от всичко ме поразиха опустелите пазарища. Много дюкяни бяха затворени или изоставени. Там, където преди няколко години шумна тълпа изпълваше кръстовищата и дори и пешеходецът едва си проправяше път, сега цареше унила пустош и колата ми премина бързо, без нито веднъж кочияшът да извика „варда!"

Сетне нещата се влошили още повече: Световната война, пожарищата, емиграцията първо на евреите, после на „дьонметата", накрая и на останалите мюсюлмани, последиците от войната в Анадола и вътрешногръцките смутове, имиграцията на бежанците от Мала Азия и социалните трусове, донесени от нея!

Много се говори за проекти, насочени към подобряване на положението в Солун: за сръбска зона или за интернационализация - говори се и за трудностите, възникнали по този повод между Белград и Атина. Крайно време е да се направи нещо сериозно, за да се излекува упадъкът на този пристанищен град, процъфтяващ при турците - такъв би могъл да бъде и днес, ако беше осъществена автономията на Македония!




(1) - Мост (тур.). - Бел. прев.

(2) - От гръцкия бог на медицината Ескулап. Употребено иронично по адрес на турските лекари. - Бел- ред.

(3) - Бялата кула. - Бел. ред.

(4)  - Турците наричат Румелия завладения от тях Балкански полуостров и разпокъсаната територия, за която говори тук авторът, е всъщност населена с българи - това е географската облас1 Македония. - Бел. прев.

(5) - След Европейската (Първата световна) война като складови пристанища Пирея и Патрас изместват и Цариград. - Бел. прев.



назад   нагоре   напред