ВЪЛЧЕДРЪМ

Теб родиха те зорите ранни
и те окъпа ситна та  росица,
пови те степната трева,
нахрани те гръдта златийска,
напои те Цибрицата бистра,
позлати  те слънце  благодатно.
Във люлката на златното Поцибрие
положи те славянин горд,
приспиваше те сребърния месец
със песничките сладки на щурците
и взеха те под своята закрила
богове, светии и войводи.
И раснеше, и крепнеше, подхранван
от песните, труда и жежка пот
на твоите мъже с ръце корави,
покорили златната земя
на твоите полета неизбродни.
О, Вълчедръм, прекрасен, мил,
ти деца - орли създаде,
а те на своите деца
завещаха да те пазят
и те направят още по-красив,
да те предават от баща на син,
от  род на род да  те  възвеличават.

Йордан Перчинков

[Back]