Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

Приложения

 

4. НАРОДНИ ПЕСНИ И ПРИКАЗКА ОТ с. ЗАРОВО

 

 

 

Вирги́ну, мóме Вирги́ну,

Вирги́ну бя́лъ кадъ́ну.

Зéлъ Вирги́нъ бърдáку,

зéлъ Вирги́нъ гюю́му,

Мър дъ ни и́ди за óда,

зъ óда ут клáдинчету

„Ду тука я знам на думи”

 

 

Вж. Вариант № 2 от ръкописа

 

Пял Ангел Лаз. Хотев, р. 1903 г. в с. Зарово, Солунско, учил до IV кл., пенсионер-антифашист, жител на Благоевград

 

Зап.К. Динчев, 1979 г.

 

 

*. Нотирането на песните извърши Константин Манолов

 

144

 

 

 

Ди́войку мáри, и́згору леле,

ют бóга нáшла твóята мáйка

Щу тей прати́лъ, ди́войку мáри,

щу тей прати́лъ рáну за óда,

рáну за о'да, ди́войку мáри,

рáну за óда, рáну ниделя.

Там дет съ въ́рвят, ди́войку мáри,

там дет съ въ́рвят тýрци каýри

у там пруми́нъ, ди́войку мáри,

у там пруми́нъ лýдо дай млáдо

Мър да ѝ вéли, вели гувóри:

-Мари ди́войко, мáри хубáва,(2)

я ми дай ки́тка, ки́тка мишáна.

А тяму вéли, вéли гувóри:

- А бре, лей лýдо, лýдо дай млáдо,

áку си и́рген, пóстуй, почáкай

да ти дам ки́тка, ки́тка буси́ляк,

áку си дýвец, глéндай си пъ́нтьо,

глéндай си пъ́нтьо, скъ́рши си гу врáто

А той ѝ вéли, вéли гувóри:(2)

- Ня сам иргéнин, ди́войку мáри,

нят съм иргéнин, ниту авдóвец

Лю сам почéрнин, ди́войку мáри,

лю сам почéрнин за иднý хáро,

 

145

 

 

за иднý хáро, ди́войку мáри,

за иднý хáро, хáро драмли́во.

Фáща да пи́ре, ди́войку мáри,

Фáща да пи́ре, пи́ре и спи́е.

Гáрги са въ́рвят, ди́войку мáри,

гáрги са въ́рвят сáпун и чóпкат

Фáща да мя́си, ди́войку мáри,

Фáща дъ мя́си, мя́си и спи́е.

Мрáви съ въ́рвят, ди́войку мáри,

мрáви съ въ́рвят тястото ѝ ди́гат.

Фáща да ми́те, ди́войку мáри,

Фáща да ми́те, пуд метла спи́е

Крáвите мъ́лзи, ди́войку мáри,

крáвите мъ́лзи пуд плитó спи́е.

 

Вариант от № 5 на ръкописа Ангел Лаз. Хотев, р. 1903 г. в с. Зарово, Солунско, учил до IV кл., пенсионер-антифашист, владее няколко занаята, от които най-добре дърводелство, жител на Благоевград

 

зап. К. Динчев, 1979 г.

 

146

 

 

 

СТÓЙНО, МИЛНА СТÓЙНО,

Стóйно, ми́лна кéрко,

чýла ли си, Стóйно,

чýла ли си, кéрко,

що зло сей чилини́ло

в гóрната махáла, (2)

тýрцката мехáна

Там съ съ уболи

дур труви́ца тýрци (2)

и чéтри каýри.

- Мали, ми́ла мáли,

нéкъ съ убóдът (2)

хем дъ съ закóлят

Яс турчи́н не зéвам,

каýрин за éзма

Каýрину у синя

мóшна тафрали́я

Що нъ тъ́фра нóси

хем нъ тъ́фра глéнда.

Тýрчину си и́ма

éдин пýстъй бáйрам

и той ни гу знáй

що день зъ съ пáдни

Пýшка да мо ýдри

 

148

 

 

тóя пýсти бáйрам.

 

Близка на № 6 от ръкописа, но не е вариант

Ангел Лаз. Хотев, р. 1903 г. в с. Зарово, Солунско, учил до IV кл., пенсионер-антнфашист, владее няколко занаята, от които най-добре дърводелство, жител на Благоевград

 

Зап. К. Динчев, 1979 г.

 

 

БЯГАЛЪЙ ВИЛИКА,

бя́галъй вляхи́ня

Когá й бегáла,

тогъ́ съй сяти́ла (2)

по що й бегáла

пу иднó стáро хáро,

хáро галилейво –

мóшна гърбавáто

ги́ди маханáто.

На рънкá мо лéгна

кáто на грамýда,

в пáзува му бъ́ркна,

като студéн кáмин

дъхó мо мери́са

на гни́ла ябъ́лка.

Млáдо, ги́ди млáдо,

 

148

 

 

ги́ди рóсно злáто (2)

ги́ди пръ́мно лю́бо.

На рънка мо лéгнеш

кáто шиперни́ца,

в пáзова му бръ́кнеш -

кáто у копри́на.

Дъхó мо мери́са

на ран бел боси́ляк

Млáдо, ги́ди млáдо,

ги́ди рóсно злáто (2)

ги́ди пръ́мно лю́бо.

 

 

Вариант от № 3 на ръкописа

Мелодията е като СТОЙНА

Ангел Лаз. Хотев, р. 1903 г. в с. Зарово, Солунско, учил до IV кл., пенсионер-антифашист, владее няколко занаята, от които най-добре дърводелство, жител на Благоевград

Зап. К. Динчев, 1979 г.

 

149

 

 

НЪ ГОСТИ У ЗАРВИНЦЪ

 

Що ми текнъ дът утидух

нъ гости у селу Зарвинцъ,

нъ гости у руднинътя.

Дъ въ кажъ, дъ въ прикажъ

къко съм чуду видълъ –

къщиту му измазънъ,

измазънъ хем въросънъ,

въросънъ и пустилънъ

със тес ми ти виленици [*]

нъокупи със проскефали [**]

и пирдентъ нъ бухарю [***]

Ем кът утидухми нъ хоруту

у Джоджувуту връшилу,

свято ми съ зъвъртя

къту му викнъли тес пяснъ,

зарвинскъ пяснъ булгарскъ,

дъ тий милу дъ хъ слушъш,

дъ хъ слушъш, дъ хъ глендъш.

Ъм нусиятъ нъ момътъ,

нъ момътъ и нивястътъ –

се със широкъ хустани,

се ут купринъ и ут шъле –

чървену, жолту и зилену

със тес ширинъ шърветъ

и тес везинъ скъуни [****]

и тес солунскъ пъндофлъ [*****]

тес ми ти златнъ гирданъ,

стребрънъ пъфтъ нъ кръсту,

ут злату куванъ колбъ

 

150

 

 

и златнъ пръстинъ.

Ъм нусиниту нъ дицятъ –

сичкътъ у чохъ ублякънъ

със кара мандало дулъмъ,

със чохинъ любъдентъ

и със купечкъ пояси,

със купринънъ шърветъ зъвийнъ

тес ут купринъ фесува

със купринънъ пискюли,

със пашкъ солунскъ пъпуци

и сребрънъ сълънлърмъ,

и рувели у поясу

 

Записан само песенния текст. Осведомителят пояснява само следните думи: *виленици – килими, **прускефали – възглавнини, *** бухарю – камина, оджак, **** скъуни – чорапи, ***** пъндофлъ – чехли.

 

Ангел Лазаров Хотев, р. 1903 г. в с. Зарово, Солунско, учил до IV кл., пенсионер-антифашист. Жител на Благоевград.

 

Зап. К. Динчев,1979 г.

 

151

 

 

Имъ́лу иднó врéме иди́н царь. Той бил мнóгу чорбаджи́е, и́мъл мнóгу пари́, имóти и държáвътъ гуля́мъ. Ъ́мъ иднó лóшу, чи нéмъл тъйфá. Мóлил съ нъ бóгъ, нъ гóсподйъ, дъ му дъдé иднá мóмичкъ или иднó дéтле. Но нéмало. Минáл приз тях иди́н знахáрь. Той гу е пумóлил дъ съ пумóли и той нъ гóсподйъ-дъ му дъде еднá тъйфи́чкъ. Но знъхáрйъ му йе рéкъл:

 

- Гóспод зъ ти дъде иднá тъйфи́чкъ, ъмъ́ гъ стáне на тринáйсе гудини, зъ умрé.

 

- Некъ умрé – ви́къ – нéкъ ми дъдé гóсподь, тъ нéкъ умре. Я зъ а чýвам.

 

И след мъ́ръ църицътъ зъбриминя́лъ, ути́мълъ дитé, и руди́лъ иднá мóмичкъ. Рáстилъ таз мóмичкъ, чýвънъ, хýбъву хрáнинъ, убля́куъна. И я чýвъли виднáгъ, мнóгу йъ чувъ́ли, усóбину кугá е стáнълъ нъ тренáйсе гуди́нъ. Áрну ъмъ́, му душли́ идни гóсти, му дунели иднá кóшницъ грóзди. И извáдили ут кóшницътъ иднá цáмбуръ грóзди и й дáли нъ мóмичкътъ. И тя фáтилъ дъ а ядé. Амъ́ не е чéпкълъ зърну пу зърну, ами тъй със устатъ ръ́мнувълъ ут груздáку. И кътý е я́лъ таз цáмбуръ, пýсналъ груздáку, пáднълъ и умря́лъ. Чýдили съ фрет ут що и умря́лъ таз мóмичкъ. Как тъй-хáрнъ, хýбъвъ, ядйéши грóзди – умря́лъ. И кътý глéндът ут цáмбурътъ, тъку глéндът ут цáмбурътъ, що дъ видйът. У цáмбурътъ имáлу иднá мáлкъ зми́йчкъ, утрóвна зми́йчкъ. И йъ ухáпълъ и ут нéя умря́лъ. Толку е.

 

 

Разказал Ангел Лаз. Хотев, р. 1903 г. в с. Зарово, Солунско, учил до IV кл., пенсионер-антифашист, владее няколко занаята, от които най-добре дърводелство, жител на Благоевград

 

Зап. К. Динчев, 1979 г.

 

 

[Previous]

[Back to Index]