Приложения
3. ФАКСИМИЛЕТА ОТ РЪКОПИСА НА АНТОН ПОПСТОИЛОВ
Местоположение, съседни села, етнически състав . . (с. 1)
Унищожение на Зарово и разпръскване на анселението му (с. 132)
131
Месности, предадени с особеностите на знаковата система на Антон Попстоилов (2-3)
„От далече село Зарово изглежда на малък градец” (с. 3)
132
„... и в Зарово възраждането почва от служителите на църквата” (с. 44)
... „Възраждането на заровци е самобитно, неподсказано им от вън ...” (с. 45)
133
По примера на Кукуш родолюбивите заровалии водят борба за българско училище, „за да могат да разбират децата им каквото четат ...” (стр. 47)
134
Свещеник Георги Плянгов бил изпращан „с мисия в Цариград при П. Р. Славейков”. Ето какво препоръчително писмо е издала Солунската българска община на свещ. Георги ...” (стр. 57)
135
Извадки от царския ферман и махзара
„... Гдето вопще има две-те третини е православни българе да желаят да ся съединят на Б. Екзархия, ще им се дозволява” (стр. 59)
„... Епархията ни надминува две-те третини, единодушно желаем присъединение-то ѝ на Българския Екзархат ...” (с. 60)
136
А. Попстоилов представя интересната дописка на височани, в която се срещат старобългарски думи като: разбъндение-то, гленда, пънтът, чандата, напрендваха, ензик
137
Височани пишат: „То се харно и добро, но таън година ни зеха учителът ни во Сяр, дека го главиха за булгарский учитель и певец во църквата св. Антония, па сега незнаиме на каква стока ке паднеме, зацо като досегашнийт ни учитель, ако не много учен, обаче народен и ревностен, едвам ли ке найдиме ...” (с. 76)
138
Напрегната в била борбата между патриаршията в лицето на владиката Неофит и българското население от „сиромашка Висока” (стр. 78)
139
А. Попстоилов цитира: „ ... Е глави, глави! големи и дебели бугарски! се отговори епископът, сакате да се съпротивите на доброто, което Великата църква майката Ви се гриже да ви чине, па ке си загубите секакви добрини.”
140
Радостта е голяма при получаване на списание „Пчела” и вестник „Съветник”, написани на „майчин език” (стр. 87)
141
А. Попстоилов превежда примери на ън и ен „с носене изговор”, а
така също на ЪІ .. „Като слуша човек изговора на това Ъ, ухото сякаш иска да
познае изговора в руския език на буквата Ы.
142
Изследването на А. Попстоилов установява в науката „Още един твърде важен рефлекс от изговора на старобългарско ЪІ като Ъ, за който не се знае, че е запазен в някой български говор ...” (стр. 92-93)