Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

Приложения

 

1. ЗАРОВО И ЗАРОВЦИ

 

(Костадин Динчев)

 

 

В Благоевградски окръг през годините след Междусъюзническата война (1913 г.) се заселва прокудено от родните места компактна маса българско население, придошло от редица селища край Беломорието: Драмско, Сярско, Демир-хисарско, Лъгадинско, Кукушко и др. Сред тях са и будните и предприемчиви заровалии. (Вж приложените снимки и фолклорни произведения.)

 

Солунското село Зарово (Лъгадинска околия) било разположено в подножието на Круша планина, 8-9 часа път пеша североизточно от гр. Солун. Основните поминъци на населението са били земеделието и скотовъдството, като са произвеждали жито, зеленчуци и др. за собствени нужди. Садили памук, мак (афион) и др. южни култури. Тютюнът въвели след 1900 г. Овцевъдството е било на почит. Имало е семейства, като Коюмджиеви и Шапкови, които пашували до 200-300 глави.

 

Заровци имали разгърнат занаятчийски еснаф. В селото работели местни обущари, шивачи, зидари, дерменджии (воденичари), демерджии (ковачи), коюмджии (златари), грънчари и пр. Най-характерно е било местното тъкачество и кираджийството. Тъчели чудесни аби и различни други платна, които кираджиите отнасяли за продажба в Солун и други градове. Кираджиите имали по 2-3-4 и повече мулета, с които пренасяли памук от Сярско; някои от техните произведения стигали до Неврокоп, откъдето взимали звънци. Така заровци наблюдавали живота и в другите селища и до-

 

123

 

 

насяли в своето село редица новости. В началото на XX в. под действие на промишленото производство започва да запада местното занаятчийство, най-вече тъкачеството. Селото представлявало единен етнически колектив. Състояло се изцяло от българи, с изключение на едно свещеническо семейство, което се гърчеело. От заобикалящите го села единствено с. Берово било гръцко, а Висока - гръкоманско. Компактният характер на българското население създавало условия за устойчивост пред асимилаторските стремежи на турци и гърци. Не е случайно, че през годините на Възраждането това будно селище отглежда и дава на българския род редица просветни и революционни дейци. Така в изградената през 1834 г. българска църква „Св. Илия” отначало се пеело на неразбираемия гръцки език, както и в основаното през 1869 година училище било преподавано две години само на гръцки език. Подетата борба срещу гърцизма завършва победно в годините на уреждането на Българската екзархия, когато заровци се отцепват от Патриаршията и изхвърлят от училището и черквата гръцкия език и песнопението и с радост въвеждат български. Веднага училището привлича над 100 деца за обучение, а родолюбиви българи от Кюстендил (Агапий Войнов), от Горна Джумая (Георги Манов), от неврокопските села Либяхово (Никола Ив. Арнаудов) и Гайтаниново (Димитър Мавродиев), от с. Висока (Никола Ангелов), от гр. Солун (Султана Апостолова, Екатерина Шумкова, Александра Костадинова) и др. поставят основите на родното обучение. Във фалангата на учителството се нареждат и местни дейци: Петър Георгиев, Ангел Лазаров, Иван Димитров, Петър Беджов, Ангел Кирков, Димитър П. Ангелов, Керана Измирлиева, Гьочо п. Ангелов, Гаврил Гаврилов, Тодор Попгеоргиев Плянгов и др. Зарово дава и из-

 

124

 

 

тъкнати дейци в черковно-просветните борби, каквито са охридският митрополит Методий, отровен от гърците през 1909 г. и други няколко патриотично настроени владици и свещеници. Заровското читалище „Надежда” установява традиции, има свой печат, устав и правилник, издадени в българската печатница в Солун.

 

В революционното движение Зарово внася своя дял както по време на Възраждането и националноосвободителните борби в самото селище и извън него, така и по-късно, след войните, в комунистическото движение и антифашистката борба. Народностното и национално чувство на заровци се проявява в редица обществено-политически моменти твърде рано. В борбите срещу гърцизма загиват 7 заровалии, а петима биват тежко ранени. В района на Зарово и околните села се подвизават хайдутите Ангел Бильонов (Шарко), хаджи Костадин Дерменджиев, Георги Рашов, Стоян Льольов и др., които са били страшилище за турците. Някои от тях участвували в четата на Бенковски по време на Априлското въстание и като доброволци в Освободителната руско-турска война. Освобождението създава възможност за единно развитие на цялата етническа българска твритория, но бързо идва разочарованието от решенията на Берлинекия дого-вор, който раздели „со църнило” нашия народ. Започват протести и борби, вдига се Кресненско-разложкото въстание, създава се Македоно-одринската революционна организация, ръководена от Гоце Делчев, Даме Груев; избухва Илинденско-преображенското въстание. Отново мъки и терор! В района на Зарово действуват и гръцки националистически чети, наречени андарти, чиято прицелна точка е това важно гнездо на българщината. Те тероризират населението, грабят, палят, убиват българи в района. Зарово организи-

 

125

 

 

ра по свой начин защитата си.

 

Радостта от обявяване на Балканската освободителна война е неописуема, Възторжено заровци посрещат четите на VII рилска дивизия. Кой с каквото може помага на войската, което прави дълбоко впечатление на войници и офицери. Скоро възторгът се сменя с печал. Започва Междусъюзническата война през 1913 г. и тревожното съобщение да напуснат китното Зарово се разнася мълниеносно. Зарово, което дотогава е предизвиквало завистта и гнева на гърци и гъркомани, сега става мишена за гръцката войска. След изстрелите на оръдията следва палеж, в чиито пламъци изгарят и няколко немощни жители на селото.

 

Първоначално паниката обхваща населението след стрелбата на гръцката артилерия срещу селото. Кой каквото може в момента да взема, взема и тръгва. Суматохата се увеличава към Демирхисар, където се пуска слух, че наближава гръцка артилерия. Мнозина прерязват въжетата с багажа, а дори имало жени, които в страха и объркването са захвърляли своите деца. Някои от тях вземат отстъпващите български войници.

 

Пропъдените заровци обръщат тъжен поглед към милия роден край, зарязват домове, ниви, покъщнини и добитък и на дълга върволица се нареждат в бежанския поток на път към свободните предели на майка България. Установяват се първоначално в гр. Самоков в различни обществени и частни помещения, най-вече в Железарското училище. В 1914 г. започва разселването им, защото южняците заровци не могат да устоят на планинския климат, а и нещо ги тегли на юг близо до границата, та като духне „белия вятър”, да отвори пътя надолу. А и правителството дава разрешение да се пръснат. Едни заминават към Гюмюрджина, други към Пловдив, Хасково и пр.

 

126

 

 

Като добри земеделски стопани основната маса се отправя за земя и топлина по течението на р. Струма. Част от тях спират в гр. Г. Джумая, (днес Благоевград). Но земята и тук е оскъдна, затова остават сравнително по-малко семейства, главно занаятчии. Основната маса се установява в с. Крупник и с. Г. Белица (сега Илинденци), защото тези селища са обезлюдени от напусналите ги турци (или помохамеданчени българи). Малка част се отправя за с. Склаве, Мелник и други селища на Санданска околия. Имало някои, които отиват в Петрич, но се връщат в Белица. Част от тях се заселват и в Тракия.

 

Предприемчивите заровалии правят силно впечатление със своето трудолюбие, сговорчивост и инициативност (това забелязва и А. Попстоилов при посещението си в с. Крупник и с. Белица през октомври 1927 год.). Не е случайно, че заровци са в основата на създадената през 1921 год. в с. Г. Белица, Светиврачко, партийна организация, която развива активна дейност за сплотяване на трудещите се, за включването им в обществено-политическите борби, за подпомагане гладуващите в Поволжието, в изборите и т.н. Начело са Коста Сандев (по-късно септемвриец, командир на бойна група в Горноджумайския въстанически отряд, убит по най-жесток начин заедно със заровеца Ангел Кирков и други въстаници), учителят Петър Попгеоргиев, Ангел Хотев и завърналият се от „печалба” в Америка негов брат Георги, братята Младен и Тодор Мавродиеви и др. (Вж. Ив. Делев, Светли пътища, С., 1974, с. 21.)

 

През същата година в Горноджумайската гимназия се изгражда марксически кръжок, в който участвуват и заровци, а през славните дни на Септември 1923 год. въстаници са и заровците: Ангел Немцов, Илия Ушаков, Ангел Бар-

 

127

 

 

бутов, Георги Димитров, Андон Кенелов, Лазар Кирлиев и Георги Билев. В затвора през 1924 год. попада Илия Ушаков, а през страшните априлски дни на 1925 год. в Г. Джумая са арестувани членовете на ученическия марксически кръжок и прогресивните заровци Георги Граменов, Андон Мусов, Илия Пасков, Вангел Рупов, Иван Рупов и др. Настава провал в Светиврачко през 1934 г. Десет заровци изпитват репресиите на монархофашистката власт и получават тежки присъди. В затворите, лагерите и черните роти попадат много заровци. Затворени са Ангел Хотев, Хрисана Граменова и др., а две години Иван Делев живее в смъртна опасност, уединен в килия с надпис „Смъртен”. Освен тях в антифашистката борба взема участие и Кирил Граменов като партизанин от отряд „Никола Калъпчиев” и участник в Отечествената война като помощник-командир на полк.

 

След победата на социалистическата революция у нас се създадоха условия за изява на пословичното трудолюбие, скромност, честност и находчивост на старите заровци и техните потомци, които вземат активно участие не само в укрепването на народната власт, а и в цялостния възход на родината - Народна република България.

 

 

К. Д.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]