Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

VII. УНИЩОЖЕНИЕ НА ЗАРОВО И РАЗПРЪСВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО МУ. ЗАСЕЛВАНЕТО МУ.

 

 

В първия ден на Междусъюзнишката война, почната на 16 юний 1913, гръцките войски захванали с оръдия да обстрелват Зарово, без да е имало обаче български войски в него, но с цел да го разорат. От шарпнели и гранати били убити в къщата на Ангел Трахньов две деца, Димитър на 6 години и Мария на 18 години, ранили свещ. Димитър Петров Беджов и Стойна Андонова Рупова, разрушили няколко къщи, други се подпалили и населението било изправено пред грозен ужас: жени и деца пискали до Бога,

 

76

 

 

цялото население, обхванато от ужаса, не знаело где да се подслони да спаси поне живота си, тичало насам-нататък, като обезумяло, но нигде не намерило спасение. С очите си то гледало ужасите от войната, измъчвало се цел ден и на другия ден, 17 юний, зарязало дом с покъщнина и старци, които не можали да ходят, в ръце с малките деца избягва от селото без хляб и покривки пред отстъпващите български войски. След цяла седмица път пеши достигнало цялото село старите граници на България и по-голямата част от него се настанило на временно престояване в гр. Самоков. След напускането на селото гръцките войски влезли в него, ограбили покъщнината на всяка къща и храните, избили останалите старци, а именно: Георги Чучуков, 75-годишен, Георги Харталочов, 85 год., Кария Бангалова, 70-год., Стоян Кажев 85-год. и Хр. Мировянов, 60 год., а след това опожарили всички, с изключение на църквата. И тъй, хубавото село Зарово се обърнало на пепелище. След войната нито едно семейство не се завърнало в селото - останало пусто. След разгрома на гръцките войски в Мала Азия през 1922 год. и изпъждането на местното гръцко население част от последното било заселено в Зарово, не на същото място, но малко отстрани. И днес наместо старото българско село Зарово имаме пак село Зарово, но с гръцко население. Само едничко българско семейство е останало в него, това на гъркоманския свещеник. Унищожението на Зарово, като българско село, е загуба, но тая загуба е още по-голяма за науката: стълбът, който крепеше в трите лъгадински села Висока и Сухо старите форми и обрати в езика ни, може би безвъзвратно рухна. Висока и Сухо почти останаха незасегнати от нашия военен погром през 1913 год., като гъркомански села, но

 

77

 

 

като са под гръцки гнет, забраняват им да говорят български, няма да се чака да мине ни половин век, българският език ще се замени с гръцки. Всеки може да си представи каква тъга ще обхване ученият след 50-60 години, когато посети селищата на старото българско население със своя архаистичен език, най-близък до езика на Св. Кирила и Методия, и намери същото население и гръцко малоазийско, но с гръцки език, с гръцки народни песни, обичаи, вярвания и пр.

 

След катастрофата през 1913 год. неумоверно голямо престъпление пред науката извършиха разните комисии за настаняване избягналото население от днешна гръцка и сръбска Македония, че поне Зарово не поселиха на едно място, за да може по-дълго време да запази говора си, ами го предоставиха на произвола на съдбата му, да се пръсне в повече (от) ... [*] селища. Благодарение, че самото население, за да запази връзките помежду си, по свой почин и настояване успяло повече от половината да се настани с по 50 и повече семейства в три селища, а именно в гр. Горна Джумая, с. Крупник (Горноджумайско) и в с. Белица (Светиврачко). В тия нови селища през октомврий т.г. посетих заровчани, за да допълня и проверя сведенията си по говора им. Тук намерих всички заровски семейства настанени и се предали на мирен труд. В Горна Джумая образували отделен квартал с хубави двуетажни къщи, на който квартал главната улища би трябвало да се именува „Зарово”. Спретнатите къщи с чисти дворове и улици много напомнят Зарово.

 

В бившето помашко село Крупник са заселени 50 заровски семейства през пролетта на 1914 год. покрай други 150 главно от околните Горноджумайски села Сушица, Сър-

 

 

*. Така е в оригинала (б.р.)

 

78

 

 

биново и Мелничките Кресна и Мечкул. Във време на Съюзнишката война през 1913 год. цялото с. Крупник беше опожарено от гръцките войски. Само няколко къщи били запазени. Заровчани се настанили на първо време в колибки и землянки, но постъпенно почнали да си строят хубави двуетажни къщи като в Г. Джумая. И днес почти всички заровски семейства са си направили хубави къщи с обширни и чисти дворове. На 12 октомврий 1927 с един преселенец сушичанец обиколих всички къщи в селото. Заровските къщи по вънкашност и вътрешност рязко се отличават от къщите на другите преселенци. Първите са отвън измазани с вар, дворовете изчистени и всичко в ред поставено, отвътре стените също измазани с вар и бадамосани, стаите послани с хубави домашни черги, кревати с чисти чаршафи, с една реч, много градски дами със завист би погледнали на тая „селска” обстановка. На другите преселенци също се отличават къщите, но в отрицателен смисъл: повечкото къщи измазани с кал, на някои само вътрешните стени, разхвърлени непрани дрехи по чардаците, неприбрани земледелски сечива из двора, незаметен, всичко потънало в прах. На моя водач из селото направило странно впечатление, защо не съм питал за заровските къщи, дали са на заровци, а само за къщите на другите преселенци, та ме запита за това. Отговорих му с пословицата: „Хубав кон и под лош чул се познава”. Схвана, че местните селяни наистина са в много отношения по-назад от заровци, но това се дължело на условията, среди които живяли в турско време. Благодарение, че са попаднали между заровци, издигнати по-високо от тях в всяко отношение, та ще упражнят влияние и за тяхното издигане. Едно е мъчно на местните жители, че заровци ги наричат „шумари”, оплака ми се моят водач. Обясних на моя водач, че нари-

 

79

 

 

цателното име „шумари” не е толкова обидно, колкото те си мислят, защото с тази дума се определя, че жителите от Сушица, Тросково, Дебачица и пр. са живяли в гористи места. Моят водач дойде да признае, че заровецът е извънредно много трудолюбив: мъже, жени и деца от тъмни зори през лятото до тъмна вечер непрекъснато работят на полето. Благодарение на своя труд сега заровецът се радва на хубава къща с добра домашна обстановка - всичко това дължи, повтарям, на извънредното трудолюбие, проявявано във всяко начинание, особно при обработване на тютюна. Последният се обработва от всяка къща в селото, но заровчаните го най-добре обработват, за това и най-скъпо се цени изработеният от тях тютюн.

 

На 13 и 14 октомврий 1927 бях в с. Белица (Свети-врачко), където са заселени с преселенци от с. Крушово и Кърчово (Демирхисарско) 52 заровски семейства. И тук се вижда още на пръв поглед разликата в живота на заровчани и на другите преселенци, както в Крупник. Две вечери пренощувах в къщата на дядо Атанас К. Станишев и конста[ти]рах следното: жените ставаха от сън в 2 часа сутринта и почваха домашна работа, а мъжете по-късно, но пак в тъмно, отиваха в полето на работа. Излиза, че заровчанката спи 4 часа, а мъжът - 6. Останалото време употребяват в работа. Разбира се, при този труд заровчанинът ще бъде в поминично отношение в добро положение, какъвто е в действителност. С трудолюбието и живота си заровчаните влияят не само на преселенците в казаните две села, но и на околните села. С право те могат да се наречат културтрегери. След няколко години, допускам, в първобитния и огрубял живот, на първо време на преселенците в Крупник и Белица, после на околните села, ще нас-

 

80

 

 

танат промени под влияние на заровчани. Това може да се подкрепи с аналогичен пример, който днес се наблюдава в тия села, а именно заровският се е наложил на децата на преселенците от околните села. Учителите в Крупник и Белица ми съобщиха, че всичките деца в училището, в игрите, били заровчани или не, говорят заровско наречие. Този факт иде да потвърди аксиомата: по-слабокултурните подражават на по-висококултурните от тях във всяко отношение. Заровският говор, следователно, ще се запази за дълго време, възможно е да наложи някои свои форми и думи на местните говори, среди които живее. За да може един ден от науката да се знае, че, ако в еди-кой-си говор има известни думи и форми, които не подхождат на особностите му и как са попаднали в него, ще изброя в следващия дял всички заровски семейства с имената на членовете им, възрастта им в деня на напускане на Зарово (17 юний 1913) и пр., разпределени в села и градове, където днес (1927 г.) са заселени. Налага се това да направим, за да улесним бъдещите изследвачи на нашите говори. Ако нашата наука от малко-малко имаше подобни сведения за преселенията на група семейства, дори и цели села, от едно място на друго, нямаше днес, напр. по предположение, да се мъчим да установим от кои места на Костурско са преселени „арнаутите” в Брацигово, в говора на които и днес са запазени носовки [1], както и тия в Силистренско също в говора са запазили носовки и други особности от по-стария си костурски говор [2].

 

 

1. Вж. А. Мишев, „Сборник за нар. умотворения, наука и книжнина”, XI (1894), 181-182 стр.

 

2. Л. Милетич, Арнаутите в Силистренско и следи от носовки в техния език, „Пер. списание” LXI (1910), 623-666.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]