VI. ГОВОР
Зарово заедно с Висóка и Сухо образува един говор, който поради запазените в него старинни форми и думи в науката се брои за един от архаистичните български говори, най-близък до езика на св. Кирил и Методий.
Този говор стана достояние на науката по една дописка от Висока, печатана в във в. „Съветник” [1]. Ето изцяло тази дописка:
„Висока, 20 септемврій.
„Во 24 брой на почтенный-тъ ви вѣстникъ со радость видохме да обнародвате похвално-то постоянство на сосѣди-тѣ ны единородци Леприговчани (или както Фенеръ ги вика Ерисовчани) за да не прикознаватъ искана-та отъ владикѫ-тѫ си заплатѫ. То наистина е похвално за наши-тѣ сосѣди и ніе не можихме да не сподѣлиме радость-тѫ за драги-тѣ надѣжби, що народъ-тъ чека отъ разбънденіе-то на тія братія. Но и за насъ нѣма ли нѣщичко да ся напише? И ніе не ли сме Бугари! Гленда се дописникъ-тъ ви бѣше заборавилъ насъ сиромаси-тѣ, защото сме на високо мѣсто, по коя причина добыхме и име-то Висока, па онъ не може отъ толку долу, дѣка се нахожда во блатистій-тъ Солунъ, да ны виде. Ами и ніе по наша сиромашія, като Бугари що сме, ето що направихми.
„Отъ ланѣ още отворихме бугарско училище, повеке отъ любопытство да видиме дали пѫнтъ-тъ по който вървеше училище-то ни, сирѣчь дотогавашното ли гърцко ученіе бѣше причина щото чанда-та ни не напрендваха во образованіе-то, или нѣкоя друга? Вандишно-то обаче испитаніе
1. Година I, брой 29 от 7 октомврий 1863.
51
на ученици-тѣ на училище-то ни изевиха истина-та. Ченда-та ны на еднѫ годинѫ озгорѣ се научиха прѣзъ майчинъ си ензикъ толко, колко во дѫлжина-та на толко-тê поминали години не можиха никакъ да напрендватъ по рѫнковотство-то на гръцко-то ученіе. То се харно и добро, но таѫнъ годинѫ ни зѣха учитель-тъ [1] ни во Сѣръ, дѣка го главиха за бугарскій учитель и пѣвецъ во цьрква-та св. Антонія, па сега не знаиме на каква стока ке паднеме, защо като досегашній-тъ ни учитель, ако не много ученъ, обаче народенъ и ревностенъ, едвамъ ли ке найдиме.
„Второ що направиха Височане-тѣ е согласіе-то со което они се упрѣха и не припознаха Солунскій-тъ надъ Гърци-тѣ митрополитъ кюръ Неофита. Доста време лежаха затворени во Солунъ за тѫзъ причинѫ коджабашіа-та на Н. Прев. управитель-тъ ни ги оправда и ги прати въ село-то да си глендатъ работа-та. Г-нъ Неофитъ пѫнтоващемъ по селата нигдѣ не му дадоха нищо, а селяни-тѣ отъ селата Новосело, Хортачъ, Лайново, Айватово, Балжа, Дремиглава, Юваница (Ювезна), Лѫнгандина и друзи-тѣ по високій ридъ, отъ Негованъ до Сухо, за да се избавуватъ по лесно отъ назбори-тѣ (надуманіе - кандѫрдисваніе), со коитъ онъ се мѫнчеше да ги наклони за да го припознаѭт и да му дадѫтъ заплатѫ-тѫ , они, велямъ, прибѣгнаха на слѣдно-то: „Св. владико, Висока е най пьрво село мегю насъ, хади първемъ тамо, нѣка те припознаѭтъ нейни-тѣ жители, нѣка ти платятъ то що сакашъ, па послѣ ке видиме и ніе, тога може да се чине нѣкое чаре."
„Неофитъ разбра, шо нужда бѣше да си вьрне стрѣли-тѣ противъ сиромашка Висока. Онъ испрати първом и поиска
1. Този учител се казвал Христодул Божинов от Висока. Той превеждал на учениците от гръцки на български и произнасял проповеди в църквата на български (вж. Автобиография и пр., 84-85 стр. )
52
Височани-тѣ да ходатъ при него. Они му се отговориха устнѣ, чи не можатъ да ходатъ защо никаква работа не ги кане. Сетнъ прати готваръ-тъ си со діаконъ-тъ да готватъ мѣсто, защото ке грендѣлъ владика-та. Они имъ показаха ханъ-тъ, койтъ нарочито е направенъ за пѫтници. Дяконъ-тъ со готваръ-тъ се върнаха назадъ со той отговоръ, като видоха, чи никой не ги приближаваше во село-то.
„Неофитъ глендащемъ постоянство-то ны и разбиращемъ, що ако ходе самъ ке му се опратъ Височане-тѣ юначке, за не се осрами испратилъ е до нихъ амфиполскій-тъ епископъ Антима, който отъ малко врѣме му е намѣстникъ. Епископъ-тъ дойде въ Висока; слезналъ во гостиница-та, защото кѫ-щи-тѣ височански иматъ низки врати, па не го берели. Повикна чорбджіи-тѣ, мегю които се отличюва Г-нъ Димитъръ Малама, и имъ рекалъ за му плататъ по нова-та уредба на Народно-то Собраніе владищина-та, за която носе и царско ираде. Височане-тъ му отговориха: „Ніе никакво наше народно собраніе не знаиме да е станало, за уреди заплата на владици-тê. Народно-то Собраніе за което Ваше Прѣосвещенство казувате е было гърцко и уредба-та коя оно на-правило се отнесува на Гърци-тѣ за Гърци-тѣ владицы. По тая мисла и Царско-то Правителство на Негово Величество всѣмилостивій-тъ царь Султанъ Абдул-Азиса издаде и ви даде на рѫнка ираде-то, което носите. На насъ, като сме Бугаре, не се относува оно, но само на Гърци-тѣ. Царско-то Правителство издаде реченно-то ираде за улесненіе на Христѣни-тѣ и прѣкѫсваніе на владишки-тѣ злоупотрѣбленія, а не за го земите віе на рѫнци, за му искривувате смисла-та и за притѣснувате Христѣни-тѣ насила за ви плащатъ то, което не пріематъ никой отъ Христѣни-тѣ и когато само нѣколко отъ разни фенерци-владици испратени човѣци,
53
които носѣха име-то народни представители, со владишко-то само, или може бы, и на подкупници-тѣ имъ старѣйшини, още избираніе, съ енвиха в Ц/градъ като прѣдставители на христіанскій-тъ народъ па се собраха та направиха устави и уредби за владишки заплати и пр. По той начинъ они излагаха и народъ-тъ христіанскій, кого лънжливо преставуваха и Царско-то Правителство което довѣрещемъ надъ пълномощни-тѣ имъ подписани само отъ разни велможи, коитѣ бѣха се събрали тога, - не зборваме за друзи мѣста, но за насъ, во Солунъ - нарочнѣ затова и подвьрдени отъ фенерскій-тъ митрополитъ, хи пріѣ и справедливо за представители, па подтвърди нихни-тѣ рѣшенія, като народна христенска воля. По вія причини, согласнѣ со царска-та воля, ніе ке пріемаме тія уредби цьрковни, коитѣ по царска милость ке излезатъ отъ народно ни собраніе во Цариградъ, и во койтъ ке се представляваме. Онія коитѣ подписаха пълномощіе-то на Киркочо, представитель, както казувате на цѣла Мѫнкедонія (πάσης Μακεδονίας) онія пакъ сѫ длъжни за пріематъ и рѣшенія-та на това собраніе, во което хи представуваше онъ, и та е мислиме смисла-та на царско-то ираде, що носите, и коете ніе почитащемъ съ дѫлбоко уваженіе го бакнуваме и надъ глави-ѣ ни го турваме, но противъ негова благодѣтелна и народоспасителна воля неможиме да вървиме.”
- „Е глави, глави! големи и дебели бугарски! се отговори епископъ-тъ, сакате да се сапротивете на добро-то, което Велика-та Цьрква майка-та ви се гриже да ви чине, па ке си загубите секакви добрини и ке се расите отъ коренъ!”
- „Ніе, никакво добро не чакаме отъ мащеха-та ни гърцка В. Цьрква. Секое добро ніе го чекаме отъ Милостиво-то ни Правителство на Н. Вел. Султанъ-тъ, онъ ни е татко, онъ и
54
майка! никого друго не познаваме надъ глави-тѣ ни господарь, и никой другъ надваръ отъ Н. Величество нѣма право за се гриже за насъ, коитѣ му сме вѣрни подданници, и само на негова-та щедра милость и отеческа грижа се надѣваме за добиваніе-то на цьрковни-тѣ ни правдини и за напрѣдка-та на наше-то умственно развитіе и вообще за благоденствіе-то на ситѣ подданици, що лежатъ подъ славній-тъ му щитъ. Богъ за му уячява Държава-та и за му дарува благополучни дни, па на негова животъ нѣма да се плашиме, че е възможно да се рассипиме отъ гоненія-та на душмани-тѣ на обще-то добро!”
„Епископъ-тъ си побѣгна осраменъ и само Айватово се принуди за заплати на митрополитъ-тъ 17 лири турски, защо не имъ освящаваше цьрква-та. Неофитъ тія пари хи слага за заплата-та му, но селяне-тѣ хи слагатъ за освященіе-то на цьрква-та имъ. Ніе се научихме, че онъ отъ ядъ отиде во св. Горѫ. Богъ да му просте грѣхове-тѣ!”
„Отъ брой 100 на гърцкій-тъ вѣстникъ Анатоликосъ Астиръ се извѣщаваме, че отъ Солунъ се избралъ за избираніе-то на гърцкій-тъ патрикъ представитель Г-нъ Димитрій А. Икономо, или какъ Солунъ го знае Балдадоро. Анат. Астиръ, се разбра, като казува че се избралъ отъ Солунъ, подразумѣва че той почтенъ господинъ и гражданинъ ке представи во гърцка-та цьрква само димогеронди-тѣ Солунци, гърцки-тѣ подданници и нъколко още Цинцари, а не епархія-та солунска, защото епархія-та не се опитала за това нѣщо, и първъ пѫнть сега отъ Анат. Астиръ чюе за него. Обаче и ако се опитуваха села-та и Българе-тѣ, отъ градъ-тъ не ке се бъркаха на подобно дѣло.
„Настоятелството на училище-то ни пріело единъ листъ отъ Българска Пчела даромъ испратенъ отъ настоя-
55
телство-то ѝ въ Солунъ, но не знаиме кой е посвятитель-тъ му. Кой и да е обаче, цѣло село му обенвуваме наше-то благодареніе и признателность за посвенщеніе-то му. Тоже и единъ родолюбецъ отъ Сѣръ ни испраща даръ единъ листъ отъ Съвѣтникъ, кому изевихме частно и писменно наше-то благодареніе и признателность. Желаещемъ обаче, щото благодъяніе-то на единъ родолюбецъ да не е извѣстно само въ колело-то ни, но и во обще-то на народъ-тъ ни, ніе извенвуваме и прѣзъ вѣстникъ-тъ тая обща на селяни-тѣ ни признателность, коитѣ до сега не знаили были, нито видѣли вѣстници на майчинъ си ензикъ.
„Дано си-тѣ Бугари заможни да вьрлатъ вниманіе-то си кѫдѣ злощастна-та и сиромашка-та вая бугарска страна.”
Тази дописка е препечатана две години по-късно от проф. М. Хатала в хърватското списание „Kniževnik” [1] заради споменатите в нея думи с носов изговор на старо-българските Ѫ и Ѧ звукове. Тия думи са с ѫ : Лѫнгадина, Мѫнкедонія, мѫнчеше, разбѫнденіе-то, рѫнка, рѫнци, рѫнководство (ненародна), пѫнть, пѫнтъ-тъ, пѫнтовощемъ, таѫнъ i тѫнъ (от таѫ и тѫ, сега тази дума не се произнася с носов изговор); с ѧ : Гленда се, глендатъ, глендащемъ, грендѣлъ, ензикъ (2), посвенщеніе-то (ненародна, но кор. свѧт - се среща с изговор е̇н), а думите енвиха, изенвуваме и обенвуваме, както и напрендваха и напрендватъ са с неорганически назал и не се срещат в говора.
Посочените думи с носов изговор от село Висока разкриха пред науката, че и в друг български говор, освен в костурския, за който съобщи през 1848 год. В. И. Григорович, че „болгарѣ на югѣ от Битоля и Охридскаго озера, въ Корчѣ , Бобошицѣ [2] сохранили въ нѣкаторыхъ словахъ
1. II (Zagreb, 1865), 471-474 стр.
2. Погрешно вм. Бобища.
56
полный ринезмъ; такъ въ словъ мъндръ и привѣтствіи: да бъндеть живъ слышалъ я самъ этотъ звукъ” [1], са запазени думи с носово произношение. [2] Интересът за носовките в Костурско и Висока дал повод да се посочат в кои именно други селища, в по-близки или далечни, има остатъци на думи с носово произношение, както и да се изнесат и други старинни произношения на някои звукове. През 1885 год. много заслужилият за изучване миналото на Македония, покойният А. Шопов, под псевдоним Офейков, с писмо до редакцията на „Периодическо Списание” в София, съобщава:
„По пътя от Солун към Сяр, в Солунско окръжие, се намират българските села Висока, Сохо [3] и Зарева [4] или Зарва [5], чиито говор и изговор се отличават от езика на всички други околни и по-далечни български села. От жителе на тях села аз съм записал доста думи и речи (фрази), от които ще ми позволите да съобщя тука някои, в които се срещат ън и ен с носни изговор и други, които имат важност в съвсем друго отношение, а именно, че в тях всъде, дето би трябвало да се тури ЪІ като знак на множественно число, а освен това и в думите, дето в старо-словенски език стои ъі, жителете в селата Сухо, Висока и Зарево употребят не и, а (ъ) ѫ . Като слуша човек изговора на това (ъ) ѫ, ухото сякаш иска да познае изговора в руския език на буквата ы. И наистина всъде,
1. Очерки путешествія по Европейской Турции. Казан, 1848, 165, 167 стр.
2. За важността на въпроса по носовките в славянската наука вж. моята статия „Остатъци от назализма с Солунските села Зарово и Висока, „Периодическо Списание” LXI (София, 1901), 703-707 стр.
3. Вм. Сухо;
4. Вм. Зарово;
5. Вм. Зарвеница, а само по турски Зарва
57
дето русите пишат ы, жителете от гореказаните три Солунски села изговарят (ъ) ѫ. Русите казват, например, вы (вий), във Висока, Сохо и Зарево казват въй; русите казват который, в приведените села казват котръй; русите казват сын, - в приведените села сън; русите казват мыш, - в приведените села мъшка (мишка) и пр. и пр.”
След това навежда думи с носово произношение от трите села и изрази с интересни диялектични думи, както и изрази, в които се срещат думи корена с ы и в имената от ж.р. мн.ч.: „две окѫ”, „две рякѫ”, „три нивѫ” и др.” [1]
И тъй от приноса на Шопова по заровско-височко-сушкия говор излезе наяве пред науката още един твърде важен рефлекс от изговора на стб. ы като ъ, за който не се знаеше, че е запазен в някой български говор. Една година след това и покойният събирач на фолклорни материали от Македония, К. Шапкарев, в една кратка, но твърде съдържателна статия, като посочва, че в Костурско и Солунско, пък и в гр. Охрид има остатъци от носов изговор, изрично пише:
... „Българете в Висока, Зарово, Сухо (а не Зарва и Сохо) и Негован изговарят ы на ѫ, а не и, като напр. бых, был, сын, вый, ный и пр. изговарят се: бъх, бъл, сън, въй, нъй и пр. Така съще и овца, пара, жена, риба, множ. ч. овцы = овцѫ, или овцъ, пары = парѫ или паръ, жены = женѫ, женъ, рыбы = рѫбѫ - ръбъ, и пр., което не е никак единствено чисто, а множествено. [2]
Без да се спирам на другата литература, която е посочена от мене в посочената ми статия за носовките, а по-рано в друга една за рефлекса на ЪІ [3], нека съобща, че у мен се появи интерес за заровско-височко-сушкия
1. „Пер. Списание” XVII (1885), 321-322 стр.
2. Цит. сп. XIX-ХХ (1886), 257 стр.
3. Рефлекси от старобългарския изговор на ЪІ в новобългарските наречия, „Пер. Списание” LXIII (1899), 566 сл.
58
говор още през 1890 год., когато бях учител в Прилеп. През това време мой колега беше Ник. Ив. Арнаудов, за когото казах, че е учителствувал в Зарово две години, а именно през учебните 1882/83 и 1883/84 годинн. Той често ми разправяше, че заровският говор с свои архаистични особности представя голям интерес за науката. У мен се появи силно желание да посетя един ден тия села и да се уверя на самото място, да чуя как говори населението им. Това свое желание изпълних през 1900 год. по великденските праздници, посетих Зарово и Висока [1].
Моето отиване в тия две села и едно писмо от Ник. Ив. Арнаудов до мен като студент в София, от 1896 год., в което ми даваши сведения за заровско-висошкия говор, бяха важни мотиви пред турското правителство да бъда държан 84 дена в строг тъмничен затвор в Солун през 1903 год. след атентатите от страна на нашите революционери на 16 април. В това писмо, намерено от полицията между книжата ми, Арнаудов, след като ми изброяваше в кои думи има рефлекс от ъі, обръщаше ми внимание да се заинтересувам и за остатъци от носовките в тоя говор, като ми изброяваше думите: рънка, мънка, крънг, пент, ерембица и др. А в тия невинни думи, според турската следствена комисия, се крияли големи революционни тайни. Тоя мъчителен за мен разпит, произведен на 30 май 1903 год. пред комисия от шест души, сега, като си го спомнювам, също ме измъчва и навява на тъжни мисли и се питам при какви тежки условия се поставяше интелигенцията да работи дори и чисто научна работа през време на турския режим,
1. Вж. бележки от това мое пътуване в ст. На гости в Зарово и Висока, „Българска Сбирка” VII (1900), 632-649 стр.
59
впрочем, сега пък под гръцко и сръбско управление на Македония не се позволява на българина да споменва и народностното си име. Когато ме заведоха със стража (с „белезници” на ръцете) пред следствената комисия, прочетоха писмото ми и бърже-бърже почнаха да ме питат какви комитски тайни се крият под думите: рънка, мънка, крънг и пр. Обясних им що значат тия думи и за каква цел ще ми послужат. Като описвах и фигуративно думата крънг, членът от комисията Хайредин Пустиня, началник на жандармерията, се обърна към мене и ми каза буквално тия думи: „Крънк, демек талим! Сега разбрах защо преди три години отива в Зарово, за да учиш селяните на талим!” Без да чака да му дам обяснения, заповяда на стражата да ме поставят в долап. На другия ден с една партида, или както я наричахме „поща”, със силно превързани наопако ръце ме закараха в „Беаз-куле” и предадоха на военен съд. Тук трябваше да чакам 40 дни предварителен затвор, докато ме изведоха на съд. Благодарение, че помакът-офицерът Тефиков, дезертьор от българската армия, даде истинското обяснение на тия думи, та дялото ми се препрати в гражданското съдилище. Тук с подкуп от 25 лири турски ме освободиха от затвор, като стоях в него 84 дена. [1]
Осем години по-късно, през 1908, посетих и трето лъгадинско село, а именно Клисели или Илинец [2]. Тия посещения ми се налагаха, защото в дотогавашните сведения имаше противоречия, от една страна, а именно посочваше се носов и ъі-в изговор освен в Зарово, Висока и Сухо, но и в Негован, а от друга, да се установи дали има но-
1. Срв. бележката в статията ми Изговор на Ѣ в Заровско- висошкия го вор, „Списание” на Бълг. Акад. на науките, кн. VIII (1914), 159-160 стр.
2. Вж. моята статия Излет по нашата диалектология, „Бълг. Сбирка” XVII (1910), 217-224.
60
сов изговор и в друго село из Лъгадинско, както наистина се указа в с. Илинец. Вън от това трябваше да се установи на самото място произношението напр. на Ѣ, редукцията на гласните а, е, о и други езикови особности да се изнесат пред науката от тия говори. По това време, а именно през зимата на 1891/92 година проф. В. Облак посети Солун и някои села в Солунско. В Солун от селяни из Сухо той изучи сушкия говор покрай говорите в Солунските села Ново село, Гръдобор, Бугариево, Ватилък и Вардаровски, както и говорите на Дебърските села Галичник, Кленье и Обоки. Сведенията за тия говори са изложени в посмъртното съчинение на Облака, Macedonische Studien, излязло под редакцията на V. Jagic през 1896 год. и издадено от Виенската Академия на науките [1]. В това съчинение Облак изнесе остатъци от носовките ѫ и ѧ в Сухо, и както и аз и в Илинец, но не и рефлекси от ъі, където наистина не се срещат. Останаха следователно само Зарово и Високо покрай носовките и с рефлекси от ъі [2].
Проявеният у мен жив интерес към говора на Зарово и Висока през никое време не е заглъхвал у мен: няколкогодишното ми пребиваване в Солун през турско време даде ми се възможност да проникна по-основно в говора им благодарение на връзките си, които имах с населенията им. Честите ми срещи с люди от Зарово и Висока изясниха напълно всички особности от говора им. Пък и през октомврий 1927 посетих Горна Джумая, с. Крупник (Горноджумайско) и с. Белица (Светиврачко), където най-много са се заселили заровци след унищожението на
1. Sitzungsberichte der Kais. Akademie der Wissenschaften in Wien. Philosophische-historische Classe. Band CXXXIV.
2. Срв. моята статия, Рефлекси и пр., 569 стр.
61
селото им от гръцките войски през 1913 год., за да си допълня бележките за Зарово.
През време на Балканската война (1912/1913 год.) проф. Йор. Иванов, като войник в VII Рилска дивизия, известно време е престоял в Зарово, Висока и Сухо и е изучвал говорите им. В резултат на това изучване появи се статията му на френски език „Un parler bulgare archaique (Един стар български говор [1]). В тази статия, разделена на три части, в първата част дава исторически бележки за Богданско и населението му, във втората прави бележки по някои звукове на Заровско-висошкия и сушкия говор и списък на думи в изрази с носов изговор на старобългарските носовки Ѫ и Ѧ в Зарово, Висока и Сухо и в третата част навежда образци по говора на трите села. С други думи, Иванов разглежда същите въпроси, които и аз разглеждам в своите споменати работи с добавка на запазен краен Ъ в прилагателни имена и причастия, които свършват на две или три съгласни, а най-често в групи, съставени от прилагателно и съществително име. Обаче в последствие се разясни, че в случаите, които посочва за запазен краен Ъ , не е краен Ъ, а остатък от сложната прилагателна, контрахирана форма [2].
Въз
основа на проучения заровски говор, при фонетическото предаване на думи и
изрази освен че си служа с знаковете от азбуката ни, но и с диакритичните
знакове: а̥, 
,
ạ̈,
и̊,
у̊,
у и носово е̇н.
Тези диакритични знакове
1. Вж „Revue des études Slaves” Tome II, fascicules 1 et 2, Paris, 1922, 86-103.
2. Този въпрос е разгледан от Ст. Романски, Мними остатъци от Краесловен ер в едии български говор в Македония, „Македонски преглед”, III (София, 1927), кн. I, 23-32,
62
съм
употребявал в статиите си върху заровско-висошкия говор и с тях ще си служа,
когато посочвам думи и изрази от заровския говор. Тук намирам за уместно да
повторя разясненията, които съм давал на тези диакритични знакове в
споменатите ми печатани работи. Гласните звукове а, е, о
без разлика дали са от етимологически или секундарен произход, когато под
ударение, произнасят се ясно с звуковата им стойност; ако са в неударени
срички, губят ясната си звукова стойност и се произнасят; а) а като
тъмно, между а и ъ, но клони повече към а, затова го
отбелязвам с а̥; същото важи и за я : в ударена сричка я, в
неударена я̥; б) неударено е се произнася между е и и, повече
клони към и, - отбелязвам го с
и̊,
а рефлекса от носовката
ѧ
с е̇н;
в) неударен о-звук се произнася като широко о - отбелязвам го с
у̊;
г) с у̌
отбелязвам члена м.р.ед.ч. в неударени срички, както и суфиксен ъ без
ударение в затворени срички; и д) с
сричките под
ударение, които имат своя произход от старобългарския ѣ-звук: в заровския
говор ѣ се произнася като широко е, който звук в основата си има
а и съгласната пред него може да бъде твърда или мека (повечето
твърда), затова го отбелязват с
, а неударен ѣ
- звук, както и застъпниците на местоименията мѧ,
тѧ
и сѧ
, отбелязвам с
ạ̈.
Най-интересните въпроси от езика на Зарово това са запазените рефлекси от старобългарската дифтонга ЪІ в корените на някои думи, в сложното прилагателно име и в мн.ч. им.-вин. на съществителни и прилагателни от ж.р. От примерите, които навеждам по-долу, се вижда, че ЪІ се произнася в Зарове като ъ, не като ъ + й, както се е произнасяла тази дифтонга в старобългарско време. В личните местоимения мн.ч. нъй и въй й-звук е от друг произход [1].
1. Срв. V. Oblak, ц. съч., 32 стр.