V. ОБЩЕСТВЕНО-ПОЛИТИЧЕСКИ И ПРОСВЕТНИ ДЕЙЦИ
Зарово със своето събудено население, укрепнало в народността си твърде рано, не е било чуждо на всички ония прояви от обществено-политически и просветен характер, които засягали изобщо българското племе, благодарение на самобитната на първо време, а после школувана интелигенция. Тази проява е твърде симптоматична и много нещо ни подсказва за силния национален дух на това население. Отдалечено от български духовни центрове, заобиколено от съвсем некултурно турско население, което само с жестокости се проявявало към мирното българско население и спирало неговия напредък, и под влияние на гръцката култура от градовете Нигрита, Сяр и Солун, то (населението) с жив интерес е следило всяка политическо, културно и просветно движение. Във войната за освобожде-
47
нието на България (1877-1878) заровчаните Ангел Бюлюнов (Шарко), хаджи Костадин Демирджия и Георги Рашов, като доброволци, взимат участие. Как да си обясним на глед този странен факт? Кое нещо е подбудило тези синове на Зарово да жертвуват живота си за България? Кой им е вдъхнал тази обич към своя брат? - Високото народностно съзнание у заровеца: той не можел да стои безучастник, когато се решавала съдбата на бойното поле на българското племе, макар и с дни отдалечен от полесражението, притекъл се на помощ. Също Зарово не е останало безучастно и в революционните борби през време на турското владичество в Македония от края на 90-те години на миналия век и от началото на този век до време на Балканската война (1912-1913). Пък и чудно щеше да бъде, ако то (Зарово) останеше индиферентно (равнодушно) в тези епически борби, в които цялото българско население в Македония взе участие, макар че беше най-жестоко измъчвано в затвори, избивано и преследвано, особно след Илинденското въстание (1903), не само от турците, като господари на страната, но и от гръцки и сръбски чети, покровителствувани от турската власт. Ето имената на революционерите от Зарово, които са взимали участие в няколко сражения и в които половината от тях са убити: 1) Александър Химилиев (убит), 2) Вангел Георгиев Джотов, 3) Димитър Костов, 4) Константин Георгиев Джотов (убит), 5) иер. Козма Беджов (убит), 6) Лазар Вангелов Станишев (убит), 7) Константин Стоянов Кажев и 8) Петър Тиров.
Борбите, които селяните водили с гръцката пропаганда, били толкова продължителни, щото селото от време на възраждането до унищожението му през 1913 год. не видяло
48
бял ден: за гърците и гъркоманите не само от цялата Лъгадинска околия, но и от градовете Нигрита, Сяр и Солун го беше като трън в очите им, та гледаха по всякакъв и най-малък повод или просто без причина да му пакостят. Гръцките андартски чети, с появяването си, главна прицел на им беше Зарово. В борба с тях бяха убити следните заровчани: 1) Ангел Шопов, 2) Георги Вангелов Борунов, 3) Георги Постолов, 4) Давид Георгиев Чучуков, 5) Иван Радонов, 6) Продром Великов, 7) Тодор Петров. А ранени са били: 1) Георги Димитров Карадайлиев, 2) Георги Рупов, 3) Димитър Стоянов Славков, 4) Иван Полимеров и 5) Иван Станишев.
През време на Балканската война части от победоносната VII Рилска дивизия минали през Зарово и населението им устроило такъва среща, каквато рядко били честити да виждат до тогава в похода си: от радост мъже, жени и деца плакали и целували шинелите на войниците. Те забравили мъките, на които били подлагани столетия наред не само от турците, но и от гърците. Горди, че достойно са пазили народността си и зачували езика на св. Кирила и Методия и честити да гостуват у тях български войници, в ликуването не забравяли да се притичат на помощ на войските, кой с каквото можал. Това произвело дълбоко впечатление на войските и с радост и задоволство го разправяха навред.
Зарово е дало и няколко души храбри офицери на българската армия, които са взели участие в Балканската, Междусъюзнишката и Европейската война. Те са: 1) Благой Поп Георгиев Плянгов, 2) Владимир Иконов, 3) Димитър Василев Делев, 4) Ив. Петров Комарев, 5) Митко дякон Иванов и 6) Тодор Тодоров Плянгов.
49
Будното население на Зарово, което извънредно много обичало просветата, даде на своя народ не само първостепенни свещеници, отличаващи се с мелодично църковно пение, които навред из българските земи със своя християнски характер всаждаха любов между българския народ и надежди за светла бъднина, но от него излязоха и просветени народни учители. Те със своя вроден български дух, където отиваха да всаждат в душата на детето просвета и възпитание, не само изпълняваха бляскаво назначението си като истински народни учители, но и бяха будители на възрастните, вдъхваха им обич към българската книга, към българската народност. Там, където техният глас е бил слаб, те извиквали образите на св. Кирила и Методия, като пазители на езика им, и с тях те побеждавали. Между многото ратници по просветата споменвам имената на няколцина народни учители от Зарово, между които някои и до днес носят тежкия кръст на учителството, други се предали на свободни професии, трети чиновници, но всички големи родолюбци и добри общественици. Такива са: 1) Ангел Кирков, 2) Атанас Стоименов, 3) Георги Аладжов, 4) Георги Станишев, 5) Гьорчо Поп Ангелов, 6) Димитър Атанасов Пачев, 7) Димитър Поп Ангелов, 8) Димитър Тодоров, 9) Керана Измирлиева, 10) Петър Георгиев Димов, 11) Тодор Поп Георгиев и др.
Някои от тия учители са покойници. Желателно е живите да опишат своята учителност в Македония във вид на спомени, а за покойниците да пишат домашните им или близките им, съучастниците им и пр. Всеки и най-малък принос за дейността на тия труженици ще бъде от важно значение за възраждането на българите в Македония.