IV. ЦЪРКОВНО-УЧИЛИЩНО ДЕЛО
В нашето възраждане като главни фактори на всяко място се явяват църквата и училището, които действуват задружно и в съгласие. Обществените сили от начало се групират около църквата, около свещеника и от тук почват да мислят за родно училище, за матерен език. И в Зарово възраждането почва от служителите на църквата. През 1834 год. се съградила църквата „Св. Илия” в Зарово. От начало в нея се служило по гръцки език, но обикновено евангелието във време на служба свещеникът го е превеждал и на местен български език. Такава практика е била въведена и в близкото село Негован [1]. Тук му е мястото да спомена и да наблегна за едно важно обстоятелство върху националното самосъзнание на македонския българин, а именно: през 1852 год. архимандрит Хаджи Павел Божиградски от с. Кониково (Ен. Вардарско) печати с гръцки букви на български говор евангелие, а 11 години подир него приготвя ръкописно неделно евангелие, пак с гръцки букви на български говор, местно наречие, Евстати Киприади от с. Колакия (Солунско) при устието на Вардар [2]. Спо-
1. Вж. Автобиография на Архимандрит Иона Маджаров, в „Учил. Преглед” XXVI (София, 1927), кн. 1, стр. 82 и др.
2. Вж. моята статия Архимандрит Хаджи Павел Божигробски, в „Общ Подем” I (София, 1917), кн. XI и XII, 578 ст.
38
менвам тук това, за да изтъкна, че възраждането на заровци е самобитно, неподсказано им отвън, а по свой почин, като са търсили повод, за да издигнат високия си глас, в черквата да се чете по славянски, а в училището да се учи по български език.
За пръв път се отваря гръцко училище в Зарово през 1869 год. Отначало мнозина от селяните погледнали с лошо око на училището, та за туй и не пращали децата си в него. То се посещавало от 20-25 ученика; криво-ляво просъществувало три години. Пръв заговорил за „българска книга” в 1871 год. Константин Аврамов, баща на свещеник Ангел Константинов. Той се срещнал в гр. Кукуш с един български учител, който го завел в българското училище и му вдъхнал български дух, като го посъветвал да заменят в селото гръцкото училище с българско. Подарил му и една българска книжка. Като се завърнал в селото, разправил на селяните как децата в Кукуш, каквото чели в книгите, всичко разбирали, пък и той всичко разбрал. Той не скривал радостта си от виденото в Кукуш и почнал да говори на селяните и те да преобърнат гръцкото училище на българско, за да могат да разбират децата им, каквото четат в книгите. Това желание на уважавания селски първенец К. Аврамов било прието с голяма радост от цялото население в селото, а особно наблегнали за по-скорошното му изпълнение селските свещеници: Петър Воловаров, Захария Шолков и Ангел Константинов. В същата година (1871) К. Аврамов заедно със сина си Ангел придружил покойния свещ. Георгия Плянгов до Солун за ръкополагането му от гръцкия митрополит. Пред владиката К. Аврамов отворил дума, че добре би билс да се чете в църквата им по славянски, а в училището им децата да се
39
учат на българска книга. Владиката се нервирал и му отговорил:
- Трябва цялото село да се прекръсти с боза, та после искайте българско учение.
- Свети владико, възразил му К.Аврамов, ти си най-голям бозаджия и теб се пада това да извършиш.
След тези остри нападки връщат се и тримата в селото и подемат силна борба срещу владиката „за българско”. Борбата се свършила в полза на българите, и на другата година (1872) цялото село минало под ведомството на родното си духовно началство, Българската Екзархия в Цариград. В същата година изхвърлили от църквата и от училището гръцкия език и го заменили с матерния си български език. В цялото село останали няколко къщи да признават патриаршията, ала в последствие и те минали в лоното на Екзархията. През 1892 едно семейство, на което главата бил свещеник, поради селски разправии отметнало се от Екзархията и признало патриаршията. Само то останало гъркоманско, на което Солунския гръцки митрополит построил параклис и го издържал изцяло. И тъй, гъркоманите останали да се представляват в Зарово само с едно семейство.
В Лъгадинската околия първо Зарово се отказало от патриаршията, след него Негован, но последното не изцяло. Понеже Зарово изцяло минало под Екзархията, то селската църква и училище останали на екзархистите. Тук гръцките усилия да вземат поне църквата не успели. Примерът на Зарово последвала и по-голямата част от населението във Висока и Сухо, но тук гъркоманите са били силни, та не успели екзархистите българи нито училище да отворят, нито да служат по славянски в черквите.
40
В тези две села (Висока и Сухо) наистина имаше във всяко село по 5-10 семейства, които се упорито бориха за българско училище и черква, но не сполучиха. За жал, селските първенци и свещениците в тях били отявлени гъркомани, затова българите екзархисти не успели. В Зарово, както видяхме, там е било обратно: подели борбата свещениците и първенците и напълно сполучили.
Един от важните борци за свестяване на българите в Зарово е бил свещ. Петър Воловаров, комуто името споменах по-горе. Дейността на това духовно лице се простира и вън от родното му село Зарово. Неговото отказване от патриаршията се почувствувало много болезнено от солунския гръцки митрополит, изгубил безвъзвратно един отличен черковен певец и добър християнин. Той употребявал всевъзможни средства и му обещавал големи материални облаги, само и само да го отклони от Екзархията, но не успял. Напротив, родолюбивият свещеник Петър, като видял, че българите в Солун образуват отделна община, той ѝ се притекъл на помощ пръв заедно с негованчанина свещ. Ив. Маджаров и височанина свещ. Иван Ангелов, като станали енорийски свещеници, и, без да гледат на ругатните от страна на гърците в Солун, като познати на тях, на 1 септемврий 1873 год. ръсили вода в българските къщи [1]. От Солун свещ. Петър бил извикан от блаженопочившия български екзарх Антим I в Цариград за екзархийски свещеник. През 1877 год. той бил изпратен на заточение в М. Азия с екзарх Антим I. След освобождението им той се прибрал в София и станал уредник в църквата „Св. Неделя”. Свещеник Петър Воловаров се поминал в София, като оставил мили спомени у софианци, заради мелодичиия си глас.
1. Автобиография на архим. Ив. Маджаров, 92 стр.
41
Свещ. Захария Шолков има дял по възраждането на българите в Сяр. За пръв път през 1875 год. той служил в новооткрития български параклис, но бил наказан със затвор, по клевета на серския гръцки митрополит. [1]
Свещ. Георги Плянгов е бил един от ратниците по възраждането не само на Зарово, но и вън от него: Солунската българска община освен че го натоварвала да събира подписи на махзари из българските села в Лъгадинско и Солунско да се откажат от гръцката партиаршия и да минат под ведомството на Българската Екзархия, но го изпращала и с мисия в Цариград при П. Р. Славейков, с когото се познавал лично (запознал се в „Мирчев хан” в Солун). Ето какво препоръчително писмо е издала Солунската българска община на свещ. Георги, за да събира подписи на махзара, който след него ще приведа:
„Солунска-та българска община проважда на Негово Благоговейнство священник отец поп Георгія до селяне-те от Негован, Висока, Сухо, Клисели, Баловца, Лагадина, Кавалари, Харакли, Сарачово, Богородица, Киреч-кюй, Лембет, Ак-Бунар, Дауд-Бал, Ново-Село, Градобор, Тритамо, Сарамурово и Тикилиево с махзаръ-т, който тя е предприела да прогласява за присъединеніе-то свое с Бълг. Екзархия, пригласяюща гы да подпечатят със добра воля, както сами приидохѫ и подпечатихѫ селянете от Зарово, Айватово, Дудулар, Уч-Хайлар, Салманли, Харман-кюй, Шамли-Арапли и Амбарли.
„Това ся дава казанному отцу господину п. Георгія, за да послужи пред селяне-те от Солунска-та Екзархія, как община-та го е пратила.
1. Автобиография, стр. 93
42
„Солунъ, 1872 г. юний 12.
Печат на Солунската
българска църковна
община
Махзарът гласи така:
„Ный покорны-тѣ жители отъ Българскый-тъ Народъ въ Солунскѫ-тѫ Епархіѭ, находящы ся до сега подъ духовното управлен е на Солунскыя Митрополитъ, прѣданны и вѣрны подданницы на Н. И. Величество, Тышайшій-тъ Нашь Царь и Татко, понеже чреза истекшѫ-тѫ годинѫ ся издаде Высокъ Царскы Ферманъ, който прогласява правда-та на нашій-тъ Народъ и въ който въ 10-ый сы членъ казва: „Гдѣто въобщѣ, има двѣ-тѣ третины, сѫ православны Българе да желаѭтъ да ся съединятъ на Б. Ексархіѭ , ще имъ ся дозволява.” - Имѣющы прочее пълно увѣреніе, че наше-то населеніе въ Епархіѭ-та ны надминува двѣ-тѣ третины, единодушно жаемы присъединеніе-то ѝ на Българскыя Ексархатъ, споредъ издаденый-тъ Царскы Ферманъ, за което (присъединеніе) вѣрноподданническы молимъ В. Высоч. да благоволите да го признаете. Това, като просимъ отъ В. Выс. въ всякакъвъ случай, остаемъ въ Солунъ на 13 февруара 1872 г.”
Следват 29 печати: на Солунската бълг. църковна община, на Струмишката, на частни лица от Солун, между които и на учителката Неделя Петкова, на общини от села и пр.. [1]
Зарово е отечество на блаженопочившия Охридско-Преспански митрополит Методий (+ 1909 г.), на архимандритите Константин и Методий Воловарови, на свещениците Петър Илиев Беджов, Димитър Петров, Анден Цапрянов Дулов, Андон Воловаров, Продром Будуков, Димитър Ангелов
1. Вж.моята статия, На гости и пр., 641-642 стр.
43
Петков, Димитър Амов, Ангел Лазаров и др. и на светогорските монаси Артений и Йеринарх Зографски, Спиридон Лазаров, Гимнасий Беджов, Артений Начев, Рафаил Ратев, Прокопий Апостолов, Кирил Ушаков, Исаия и др., както и Севастиян Рилски и Ангеларий Рилски. Към тия духовни лица трябва да споменем дякон Иван Воловаров и иконом Иван Савов, служители в клира на ст. София.
Изброените духовни лица, мнозина от тях вече покойници, са допринесли за възраждането на Зарово, като не са го забравяли, макар и да са били на служба вън от него.
На особна почит през последните години в Зарово е бил (изпуснато от автора – б. р.) заради добрините, които той е правил на селото пред турската власт. Той е бил дълги години коджабашия (кмет) на селото и достойно го представявал. Няма заровец, който да не питае уважение и признателност към .. (изпуснато от автора – б. р.)
Едновременно с отказване от патриаршията заровчани въвеждат в училището си българския език. Пръв български учител в Зарово е бил дякон Агапий Войнов от гр. Кюстендил [1], който отворил училището през март 1872 год. и учителствувал в него само три месеца, като му плащали от селото месечно 3 лири турски. След него училището функционирало редовно, като било посещавано всяка година от 100-110 ученика и ученички и учители му били през учебните години, както следва:
През 1872/73 и 1873/74 Георгия Манов от гр. Горна Джумая с годишна заплата 25 лири турски.
През 1874/75 втори път учителствувал не цялата учеб-
1. За дейността на тоя народен будител и учител в Македония вж. Йор. Иванов, Северна Македония, София, 1906. 348-351 стр.
44
на година дякон Агапи Войнов с год. заплата 30 л.т. [1]
През 1875/76 и 1876/77 Димитър Мавродиев от с. Гайтаниново (Неврокопско) с год. заплата по 30 л.т.
През 1877/78 и 1878/79 Петър Георгиев от Зарово с год. заплата 20 л.т. за първата година и 22 л.т. за втората година.
През 1879/80 Ангел Лазаров от Зарово с год. заплата 15 л.т.
През 1880/81 Иван Димитров от Зарово с год. заплата 16 л.т.
През 1881/82 Петър Беджов от Зарово с 20 л.т. год. заплата.
Преа 1882/83 Никола Ив. Арнаудов от с. Либяхово (Неврокопско) с 52 л.т. год. заплата, плащани от Българската Екзархия, и Ангел Кирков от Зарово с 12 л.т. год. заплата от селото.
През 1883/84 пак Ник. Ив. Арнаудов със същата заплата и Петър Беджов с 15 л.т. год. заплата.
През 1884/85 и 1885/86 А. Кирков с 20 л.т. год. заплата и 24 л.т. през втората година.
През 1886/87 А. Лазаров с 12 л.т. год. заплата.
През 1887/88 А. Кирков с 14 л.т.
През 1888/89 А. Лазаров с 12 л.т.
През 1889/1890, 1890/91, 1891/92 и 1892/93 Никола Ангелов от с. Висока (Лъгадинско) с 30 л.т., плащани от Екзархията, А. Кирков с 12 л.т. от селото за първата година и 15 л.т. за втората и по 17 л.т. за последните три години и Султана Апостолова от гр. Солун с 25 л.т. от Екзархията.
През 1893/94 Димитър Георгиев от с. Негован (Лъгадинско) с 25 л.т. от Екзархията, Султана Апостолова с 25 л.
1. л.т. - лири турски (б. р.)
45
т. от Екзархията и А. Кирков с 17 л.т.от селото.
През 1894/95 и 1895/96 Теодор Апостолов от гр. Воден с 25 л.т. от Екзархията, С. Апостолова с 25 л.т. от Екзархията и А. Кирков с 17 л.т. от селото.
През 1896/97 Димитър П. Ангелов от Зарово с 30 л.т. от Екзархията, Екатерина Шумкова от Солун с 25 л.т. от Екзархията и А. Кирков с 17 л.т. от селото.
През 1897/98 Д. П. Ангелов с 25 л.т. и Ек. Шумкова с 18 л.т. от Екзархията и на двамата.
През 1898/99 Д. П. Ангелов с 25 л.т. от Екзархията, А. Кирков с 12 л.т. от селото и Мария Петрова от с. Юнча (Солунско) с 18 л.т. от Екзархията.
През 1899/900 Д. П. Ангелов с 27 л.т., Мария Петрова с 20 л.т. - и двамата плащани от Екзархията - и А. Кирков с 12 л.т. от селото.
През 1900/901 Тодор Воденичаов от гр. Велес с 30 л.т., Мария Петрова с 25 л.т. и Ангел Кирков с 15 л.т.
През 1901/902 същите.
През 1902/903 Георги Анастасов от Ново-Село (Солунско) с 30 л.т., Керана Измирлиева от Зарово с 25 л.т. и А. Кирков с 15 л.т.
През 1903/904 Димитър Антонов от гр. Кукуш с 30 л.т., Керана Измирлиева с 25 л.т. и А. Кирков с 15 л.т.
През 1904/905 Атанас Петров от с. Гръдобор (Солунско) с 30 л.т., Мария Петрова с 25 л.т. и А. Кирков с 15 л.т.
През 1905/906 Георчо П. Ангелов от Зарово с 30 л.т., Александра Костадинова от гр. Солун с 25 л.т. и А. Кирков с 15 л.т.
През 1906/907 същите.
През 1907/908 Костадин Терзиев от Кукуш с 30 л.т., Александра Костадинова с 25 л.т. и А. Кирков с 15 л.т.
46
През 1908/909 Гаврил Гаврилов от Зарово с 30 л.т., Мария Антонова от Гевгелия с 25 л.т. и А. Кирков с 20 л. т.
През 1909/910 Тодор Поп Георгиев Плянгов от Зарово с 30 л.т., Мария Антонова с 25 л.т. и А. Кирков с 20 л.т.
През 1910/911 Тодор Поп Георгиев Плянгов с 30 л.т., София П. Христова от гр. Солун с 25 л.т. и А. Кирков с 20 л.т.
През 1911/912 Никола Данилов от гр. Кукуш с 30 л.т., Еленка Иванова от гр. Щип с 25 л.т. и А. Кирков с 20 л.т.
През 1912/913 Димитър Биков от с. Негован (Лъгадинско) с 30 л.т., Еленка Иванова с 25 л.т. и А. Кирков с 20 л.т.