Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

III. ПОМИНЪК. ХРАНА

 

 

Почвата на заровския район не е толкова пригодна за житните растения, пък и не е достатъчна да изхранва селото само от земледелие, за това заровчани се занимават и с кираджилък. Скотовъдството е ограничено в малък размер, понеже пасбищата са недостатъчни. В миналото, до 90-те години на XIX век, главната домашна индустрия е била в тъчене на аладжи. Имало е повече от 60 стана (разбоя) за аладжи. Приготвените аладжи се продавали из юрючките села в околността на Круша планина. Тази индустрия, следствие на фабричната индустрия, пропаднала -останали са в цялото село два-три разбоя.

 

След пропадането на местните аладжи заровци са се заловили с развъждане на копринени буби.

 

И днес копринарството в Зарово заема видно място: няма семейство, което да няма черничева градина и да не отгледва копринени буби. Бубите или се сурови продават в Солун, или от тях точат свила за продан и за местни нужди, от която тъчат извънредно хубави копринени платна за ризи, чаршафи, възглавници и пр.

 

Напоследък заровчани се заловихе да садят в голямо количество тютюн. Почвата им благоприятствува да произвеждат доброкачествен тютюн. Старателното отглеждане и

 

37

 

 

разпределение на тютюна от заровци увеличава покупателната му стойност.

 

Главната храна на заровци е царевичен хляб, фасул, болгур и риба. Към последната те са много пристрастени: всяка къща поставя в солило по няколко килограма шаран. Обикновено солен шаран готвят с ориз и праз-лук.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]