Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

II. ИСТОРИКО-ЕТНОГРАФСКИ ПРЕГЛЕД

 

 

Отначало село Зарово не е било заселено на сегашното си място, а на Би́лево гради́ште. По предание се казва, че Зарово с близките си по говор села Висока и Сухо отначало образували едно село. То било заселено в Лъгадинското поле при днешното погърчено село Гювезна (Гоздуву). Именувало се е Зарвинца, както и до днес се нарича от местното му население. Местността на юг от Гювезна, покрай река Богдана, и до днес се казва Ески-Зарово. Причината да напуснат това селище населението му била честото наводнение на Богдана и засипване, заравяне на къщите, от тук и името на селото, според това предание. Според друго предание, името на селото си водило от заорване против чумата. Заорването ставало с орало, тег-

 

29

 

 

лено от два вола и управлявано от двама братя близнаци. Близнаците правили ново рало, а желязото за палешника събирали тайно от девет села. Палешника правили близнаци братя нощно време. Заорването станало нощно време. Определили мястото за заорване и на него теглили една бразда от запад към изток - голям кръг, който обгрънал цялото землище на селото. През време, когато траяло заорването, населението било в къщите и не излизало навън; овчарите и работниците вън от селото били се прибрали тази вечер в селото.

 

В първото предание може да предположим, че има известна вероятност за произхода на селото. Не е далече от истината обстоятелството, че първоначално селата Зарово, Висока и Сухо били едно село. Това иде да потвърди еднаквият им архаистичен говор, който в никое друго село на Лъгадинската околия не е тъй запазен, както в тия три села, като изключим с. Богородица, образувано неотдавна от преселенци из Зарово, и с. Илинец или Клисели, също преселенци из с. Сухо. Всякак етимологията на Зарово остава тъмна и мъчно обяснима, макар че съм наклонен да приема, че то води началото си от глагола заравям. Значи, първоначалното му селище трябва да отнесем към с. Гювезна.

 

От кога води началото си с. Зарово, не е известно: няма историческо свидетелство, от което да знаем за това. Знае се само, че през XIV в., във време на завладяване на тия места от турците, господар на Южна Македония, от гр. Сяр до р. Вардар, е бил Богдан, който се подчинил на турския султан Мурад [1]. През средните векове тия места, както се знае от историята, били са визан-

 

 

1. Д-р Конст. Йос. Иречек, История болгар. Одеса, 1878, 417 и 436 стр.

 

30

 

 

тийски, а известно време са влизали в българското царство, във времето на цар Симеон (IX в.), на цар Калоян (XII в.) и на цар Иван Асен II (XIII в.).

 

Планинската област на Лъгадинската околия в Круша планина с българските села Зарово, Бисока, Сухо, Негован, Богородица и Равна, гръцките Берово и Херут и турските (юручките) Яйваляк, Кучкари, Отмаиля, Хаджи Байрамли и др. съставя особна нахия, известна под име Богдан-нахияси. Това име, както и името на р. Богдана, напомня владетеля Богдан. По предание, казва се, че седалището му е било в Сухо. Кулата му се е намирала на един връх, който и до днес носи името му Богдан до турското село Гърмич, близу до Сухо. От този връх извира р. Богдана. За Богдановата кула се разправя, че когато владеял тук Богдан, отвъд прохода „Небой се куло”, който е на планината Хортач и отделял Солунското поле от другите полета, била нападната от турците. Богдан не можал да устои на турската сила, боят продължил до втичането на р. Богдана в Лъгадинското езеро: цялото езеро се напълнило с лешове на хора, а реката почерняла от кръв и се влачила нови трупове. Боят се свършил, след като бил убит Богдан. От тогава до днес владенията му минали в турски ръце, а кулите му били разрушени до основи [1].

 

Тия сведения можах да намеря за планинската област в Круша планина, наречена Богданско. Специално за Зарово или за друго някое село в Богданско не се говори в никой стар паметник. Късно то става известно поради своя архаистичен говор, за който ще говоря на особно място.

 

 

1. Н. Цицов, Кулата на Богдан войвода в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина. София, 1891, кн. IV отд. 3, 156 стр.

 

31

 

 

Зарово има [239] къщи с [1256] души [1] чисто българско население, което признава духовното ведомство на Българската Екзархия в Цариград, с изключение на едно семейство с един свещеник, признаващо Цариградската гръцка патриаршия. Друго население в селото няма. На ю.и. от селото има остатъци от турски гробища, а това показва, че тук някога са живели турци. За изселването им се разправя, че един заровец, на име Крив-Стоян, често отивал при кадията в Лъгадина (Лангаза) и набедявал турците, че не пазят мюсюлманската вяра и че повече клонят на християни, отколкото на мухамедани. По повод на това, кадията ги преселил в с. Висока. От тогава, казва преданието, не се поселявали турци в Зарово. [2]

 

Мъжкото население в Зарово, както и във Висока и Сухо, се рязко различава от българското население в околното българско население в селата Негован и Равна не само по говор, но и по тип и по интелект. Заровчанинът е блондин, висок, сериозен, трезвен и извънредно много трудолюбив. Той скъпи своята народност, гордее се с нея и за никаква цена не търгува с нея. Много гъркини от селата Берово и Херут са женени за заровчани, но нито една от тях не е повлияла да се погърчи някое семейство, напротив те ставали добри българки. Тази особна черта в характера на заровеца трябва да се отбележи и подчертае, защото смесените бракове в други лъгадински села, като в Балджа, Дреми Глав, Лъганово или Лайна, Гювезна и в самия градец Лъгадина, щом влезе гъркиня в българското семейство, тя налага своя език и то се погърчва. Главно

 

 

1. У В. Кънчов, Македония (София, 1900) са посочени на стр. 170 общо 1600, а у мен, На гости в Зарово и Висока, в „Българска сбирка” VII (София, 1900) на стр. 636-239 къщи с 1256 души.

 

2. Вж. у мен, пос. съч. стр. 637.

 

32

 

 

чрез женнтбите казаните села са погърчени, и вече българският език не се чува в тях. В с. Айватово (Лъгадинско) има отдавна гръцко училище, но селяните не се женят за гъркини, за това е запазен българекият говор в това село. [1]

 

До колко много заровецът държи за своето достойнство, ясно се вижда от следната случка. На 4 април 1900 год. на отиване в Зарово и Висока да изучвам говора им спрях се на почивка в гр. Лъгадина. Беше пазарен ден. Пазаргати имаше толкова много, щото едвам намерих място в един нищо и никакъв хан да почина. Тук ми обърна внимание една разправия „за българско” между двама селяни - единия от Зарово, а другия от Висока. Причината да се появи тази разправия беше следната: ханджията донесе цял хляб да обядва високалията, но последният, без да забележи, че наблизу има заровец, казва на ханджията:

 

- Аз не съм заровец, та ми донасяш цял пещеник (хляб)? В това време заровецът Петър Канелов, на възраст 40-годишен, среден ръст, със силен гняв се обръща към високалията и му казва:

 

- Абе, да не си внук на английската мадама (разбира царствуващата кралица Виктория), та толкова малко ядеш? Ако заровци ядат по пещеник, височани - по два [2].

 

Заровци мразят всички селяни в Лъгадинско като гъркомани, а особно височани, като съседи. Пък и Зарово е като трън в очите на всички села, че признава своето родно духовенство Българската Екзархия, пази своя език като светиня и в училището се учи на матерния си език. За това именно него сполетя най-голямото нещастие през

 

 

1. В. Кънчов, п. с. 75.

 

2. Вж. моята пос. ст. 633.

 

33

 

 

време на Междусъюзнишката война (1913 г.).

 

Мъжката носия не се различава от тая на „кенярите” или „юруците” [1]: Берин бечви и либадета са връхните им дрехи с фес на главата, а по-старите увити с черни чалми; под либадетата носят памучни антерии, домашна изработка.

 

Женската носия се състои от кавóт (антерия), клинó (пола), рънкáв и кошуля; на главата си носят фес с тепелък, около който завиват косата си, сплетена на една плетенка. Цялата женска носия също е домашна изработка.

 

В домашния си живот заровци, макар да са запазили стари славянски черти, извънредно много са се повлияли от заобикалящите ги гърци и турци. Ще спомена за някои характерни черти из живота на заровци, за да изпъкне наяве чуждото влияние. Първо и първо, прави силно впечатление, че заровци са чистоплътни, и в къщи жените пазят примерна чистота: за всеки по-голям праздник домакинята измазва с бяла пръст подовете на къщите, ако не са с дъски, и стените, ако не са варосани. Постилат гостната стая с килими, а наоколо поставят възглавници. Това е по влияние от гръцкия градски живот в градовете Солун, Нигрита и Сяр. Друго, когато жена поздравява мъж, покланя се първо на дясната, после на лявата му страна, също като турците на байрам; когато мъж се здрависва с по-стара жена, последната си целува ръката отгоре върху китката

 

 

1. Турското население по ония места се нарича „коняри”, като преселенци от малоазийския град Коня, старият Икония, седалищен град на селджушките турци, а също се нарича и „юруци”, „юрук”, от турския гл. „юрюмек” = ходя, и значи още номадец, скиталец, като овчари, които пътуват със стадата зиме по топлите полета, а лете по планините (К. Иречек, Пътувания по България. Пловдив, 1899. 404 стр. )

 

34

 

 

на две места, а третия път я допира до челото си. Този начин на поздравление е заимствуван от турците. Трето, също по влияние на гърците е усвоен обичаят, годеници да продължават да седат по 4-5 години. Често пъти имало е случаи годежите да се развалят, а това е водило до големи разправии, ставали са кръвни неприятели.

 

Колкото и да са били чуждите влияния силни върху домашния и обществения живот на заровчани, те пазят и много стари обреди и обичаи. Напр. на големи праздници се извършва обредът „обуй”. Състои се в това: родителите от къщата на годеника или негови роднини занасят на годеницата обуща, павти, обеци, пръстени, а годеницата изпраща по тях бохчалък на годеника. [1]

 

На Малка Богородица (21 септемврий) се извършва обреда „джамала” за в полза на църковната каса. Обредът се състои в това: един момък се облича със скъсани дрехи наопако и лицето му почерняват със сажди; в ръцете му дават тояга за подпорка на старите му кости; него именуват „джамала”. Втор момък се маскира за „камила”: главата и лицето му покриват със скъсана черга, а на раменете му поставят две дъски, които да наподобяват камилски самар; на тях прикачат звънци, за да се вдига шум! Трети момък става „камилджия”, малко маскиран, който води „камилата”. Така нагласени тримата с други деца отиват от къща в къща и събират пари, жито, брашио и др. Всичко събрано се предава на църковните епитропи, които от своя страна дават от събраното на участниците да си приготвят вечеря.

 

Обредът „джамала” напомня много кюстендилския обред

 

 

1. Вж. моята пос. ст. 644 стр.

 

35

 

 

със същото име [1].

 

На втория ден по Великден, след отпуск на черква, става откупване на църковните икони, за да бъдат носени от селяни при обикаляне землището на селото. Кой коя икона да носи, става с наддаване: който даде повече пари, той ще носи иконата. След като се заемат определените икони да се носят, изнасят се хоругвите и кръстовете от църквата и на чело със свещениците в църковно одеяние с мъже и жени при пеяние църковни молитви, заобикалят сеитбите на селото.

 

Приведеният заровски обред много напомня югозападния македонски обред „покръсти”. [2]

 

На 1 март учениците от училището правят изкуствени ластовички и с тях отиват ои къща в къща и събират подаръци за в полза на училището. Отиват и в близкото гръцко село Берово, където им също давали подаръци. Обичаят се извършва и в гръцките села, както и в Зарово.

 

На Илинден в селската кория, на храмовия праздник на селската църква се коли общ селски курбан. Заколват се няколко овни, уварват се и се раздават на семействата, насядали под сянка на дъбовите дървета.

 

Докато се увари курбанът и след общата трапеза, момите и момците играят хоро на песни.

 

Една седмица пред Лазаровден веяка къща прави коливо от пшеница и раздава за здраве. На самия Лазаровден момичета на групи по 5-6 отиват от къща в къща и пеят лазарски песни. На този [ден] годениците отиват в Св. Гора и посещават всички манастири; връщат се на Томина неделя.

 

На Георгевден моми и момчета извън селото в корията

 

 

1. Вж. описанието на обреда „Джамала” в с. Гращица, Кюстендилско, от Хр. П. Стоилов, „Џáмала” в „Бълг.Сбирка” XI (1904) 437-439 стр.

 

2. Вж.моята студия, Молба за дъжд, в „Сборник за нар. умо-тв. наука и книж.” XVIII (1901), 449 стр.

 

36

 

 

правят люлки и се люлеят. При люленето пеят любовни песни, които имат смисъл за по-скора женитба на младите.

 

Хората на песни в Зарово са много обикнати: всеки праздник се образуват хора на селското игрице. [1]

 

 

1. По-нататък ще наведа няколко хороводни песни.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]