Село Зарово, Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване

Антон Попстоилов

 

3АРОВО

I. ПОЛОЖЕНИЕ, ГРАНИЦИ И ГОЛЕМИНА

 

 

На североизток от гр. Солун, на разстояние 9 часа или около 45 километра, се намира в Лъгадинската околия село Зарово, разположено на едно възвишение от клоновете на Карадаг или Круша планина. То граничи на с. з. със с. Негован, на ю.з. със село Богородица, на ю.и. със село Висока и на с. и. със с. Берово и р. Богдана. Всички гранични села са български, с изключение на Берово, гръцко село. Цялото землище на селото възлиза на 50 000 декара. Заровските местности носят следните имена: Блåтå пръс, Бåрбýт, Би́лêво̇ грåди́штê, Бо̇гдáнå (р.), Бо̇я́нå (р.), Бýльдя̊, Гåлåмáцкъйо̇ хáндåк, Го̊лмå кáрпå, Гóлъйо̇ хрид, Грéмнêс, Друбåри́ков хрид, Дидéйкå, Дедéйо̇в клáдêнц, Дими́тро̇в ко̇нáч, Дóнчо̇вå ко̇ри́я̊, Дрнчо̇вå грåди́нå, Дрýмо̇в хрид, Дрънкáркå, Дýло̇вå бåхчá, сиф хрид, Кáлино̇ бръ́до̇, Кåрåдáно̇вица, Кåрåдéкицå, Кåрпýзо̇в хрид, Кéл-тêпé, Кéчо̇в хрид, Кóръвå дъмби́цå, Кýзо̇, Кóчо̇в хрид, Лêфтéро̇в хрид, Ли́пå, Ло̇мпáро̇во̇ грåди́штê, Мáко̇вå лъ́нкå, Мáринå по̇ля́нå, Мåри́цå (р.), Мáто̇вåтå якá, Мурáтицå, Мшко̇вå ни́вå, Нêго̇вáнскъйо̇ пъ́нть, Нéрзи, Óсло̇во̇, Óстро̇то̇ бръ́до̇, Пи́рго̇вица дéницå, По̇ривáч, Пóпо̇вå чéшмå, Путáнå, Рêндо̇вáдник, Свêтá недля̊, Слåви́цå, Стáрêцо̇во̇ клáдêнц, Стръпи́штê, Тáрêво̇ грåди́штê, Тáш-бунáр, Тóдо̇ро̇ва бо̊хчá, Тóпо̇шлåр, Туричи́ца, Тютюля́вкå, Фåндåклъ́к, Хáркумицå, Чéрквиштê, Ши́шко̇вå бръстé и Янáко̇вå тýмбå.

 

Отдалече село Зарово изглежда на малък градец, раз-

 

27

 

 

положен на голи хридове. Почти всички къщи са двуетажни, покрити с керамиди и измазани отвън и отвътре с вар. Подовете на къщите, които не са послани с дъски, измазват се с местна бяла пръст. С такъва пръст измазват и стените на стаите, ако не са измазани с вар. Плевните, оборите и гумната са вън от селото. Вътре в селото има четири чешми със студена изворна вода, която се каптира в голямата кория, на с. и. от селото. Дворовете на къщите, улиците, както и самите къщи се държат извънредно чисто: неизметен двор и неизмазана къща в Зарово няма да видиш.

 

В землището на Зарово минават реките Богдана, Бояна, Марица и Круша. Най-пълноводна от тях е Богдана - през цялата година не пресъхва. Другите речички през лятото пресъхват. На р. Богдана има четири воденици с по един камък, а именно: Кушова, Средна, Пирговица и Стаматова. Също има и на р. Круша една воденица, нарича се Бояджиева, а така също и на р. Бояна, именувана Боянска воденица.

 

Землището на Зарово е плодородно. В него виреят всички житни растения, ливади, бостани, зеленчукови и овощни градини, черница, тютюн, коноп, лен, цвекло, картофи, лоза и др. По влажните места около реките и доловете вирее тополата (Popolos nigra), която достита до 20-30 метра височина. Също в долищата се среща лепкава елха (Alnus glutinoza), размесена с храсталак върба. По безводните и каменливи хридове расте пърнар, който населението бере за гориво.

 

На особена почит в Зарово от домашния едър добитък е мулето (мъската), защото голяма част от населението се занимава с кираджилък. А по стръмните и без пътища места издържа главно мулето. От дребния домашен добитък

 

28

 

 

главно се развъжда овцата. Кози малко се развъждат.

 

От хищните животни най-често се среща вълкът (Canus lupus), който зимно време слиза и в селото. Лисицата е много разпространена и е голям бич за кокошките. Невестулката (Mustela vulgaris) е изтребителка на мишките и змиите. Твърде много се срещат заеци (Tepis timidus) в храсталаците на хълместите места.

 

От дивите птици срещат се сокол (Foleo peregrinus), ястреб (Astur nisus), кукумявка (Athene nuctua), която се смята за зловеща птица, гарван (Corvidae), врани, свраки, кукувица и др. От пойните птици: чучулига, стърчи опашка, синигер, славей, кос и др. От влечугите, земноводните и други по-низши животни срещат се: жаби, костенурки, охлюви, гушери, змии и др.

 

[Previous] [Next]

[Back to Index]