Стопанските и поминъчни условия се меняха бързо след освобождението. Духовните и материални нужди на отделния стопанин растяха бързо и тяхнато задоволяване трябваше така също бързо да се насмогне. От друга страна и жаждата за работа у него отиваше успоредно с тези нужди, а земята бе далече недостатъчна по онова време поради простата причина, че всичко хубаво и плодородно от землена собственост принадлежеше на турците. Когато в 1881 година те започнаха да се изселват, пристъпиха спокойно към продажба на недвижимите си имоти и много естествено е, че местните българи трябваше да ги изкупят. - Ами пари? - Малцина бяха онези, които ги имаха. Повечето прибягнаха до заеми по-между си, а някои - и от вън. Тези заеми, както най-често се случва в живота не можеха така лесно и бързо да бъдат погасени и лихвите ставаха капитал, времето неусетно течеше и около 1900 г. положението бе неудържимо, понеже заемодавците започнаха с съдебноизпълнителни песнички да прибират вземанията си......
В такава напрегната умствена загриженост изтекоха 5-6 години, докато най-подир по-просветени селени се добраха до идеите на Рачдалските пионери, последваха примера им и на 24 февруарий 1907 г. двадесет членове туриха най-здравите основи на взаимопомощта, чиято сила расте с часове в продължение на четвърт столетие.
Няма да бъде нескромно, ако тук дадем имената на тези тихи труженици, които се ласкаят от мисълта, че са внесли своя дял в общата съкровищница на човешките добродетели. А тези имена са следните:
1. Александър Попов
2. Митю Стоянов
3. Стойчо Русев
4. Латю Димов
5. Господин Вълков
6. Стайко Делчев
7. Димо Димов
8. Делчо М. Стойнов
9. Григор Попов
19
10. Георги Петров
11. Тянко Попов
12. Колю Русев
13. Димо Радев
14. Георги Иванов
15. Захарий Петков
16. Ангел Григоров
17. Добри Тянчев
18. Христо Манолов
19. Лайко Господинов
20. свещеник В. Сл. Дишленски
Колкото и положително да бъде в съжденията си населението по отношение на мероприятия от този род, все ще се намерят измежду това население еденици под влиянието на чужди чувства и интереси и да злословят срещу полезното дело. Можеби такива случаи се наброяват повече от един, но един от тях е много характерен, за да го отминем мълком; това го правим с явната цел да се запомни, че основата на една кооперация не цели да създаде "заплати и охолност" на един двама, а общото благоденсттвие на мнозинството, ако не на всички. Такъв е случая с едного, които обвини публично, че се основава кооперация в село, за да има да "опъват аймък" А и Б, но не се минаха и шест месеца от обосноваването кооперацията, той свенливо, с наведени очи дойде да иска помощта й. И тя му бе дадена с най-добрите пожелания.
Какво спасително въздействие има кооперацията върху своите члелове и не членове в четвъртвековната си дейност, това всеки може добре да оцени, гледайки величествената кооперативна ограда всред селото. Тази сграда, издигната на собствени средства е жив паметник на сговорчивост, спестовност и взаимопомощ. Може би придобивките да биха били още по-значителни, ако партизанството не беше се вмъкнало в тялото на кооперацията, на пук на всички големи кооперативни начала. Но нека отминем със съжаление този малък промеждутък от смущение и го отнесем в забравата.
Днес кооперацията обединява над 200 домакинства, от всичко 200, и е верен страж на техните интереси.
20
ПОПУЛЯРНА БАНКА
Споменахме по-горе, че един малък промеждутък от смущение бе настъпил в живота на кооперацията, вследствие болестното партизанотво и това смущение се почувствува най-вече към края на 1929 година. За да се отговори на нуждите на времето с по-голямо доверие в заемораздаването и по този начин да се задоволят нарастналите нужди на стопаните, които остро изживяваха спадането на лева, на 25-ий февруарий 1930 год. биде основана Популярната банка, която постави на разположение на членовете си заеми два, три пъти по-големи от тези на кооперацията. За да не си помисли някой четец на тези редове, че тук се устройва някакво надпрепускане, надпреварване в раздаване заеми със скрити цели, длъжни сме да поясним това състояние на работите: Главния заемодавец на кооперациите е Б.З. банка, която е и меродавна да реши, колко заем, пряк и косвен, може да отпуща кооперацията на членовете си. И понеже в първоначалното си решение - кооперацията да отпуща най-много до десет хиляди лева на отделен член, З. Банка до началото на втората половина от 1930 година не пожела да повиши тоя размер, въпреки нарастналите нужди и обезценката на лева. Но като видя, че II. банка раздава два пъти по-големи заеми, и тя се принуди да последва повелята на живия живот и да изостави книжноканцеларския.
Ето кои са доводите за основаването на популярна банка. Основана от долулоименованите двадесет членове, днес тя брои - 76, шестнадесет от които са от околните селища, а заедно с кооперацията - те обединяват четири пети от всички стопанства в селото и това се дължи заслужено на 1907-та година, която означава нозата насока в стопанския живот на село Елена.
Основатели на п. банка:
1. Александър Попов
2. Тодор Тодоров
3. Колю Марков
4. Господин Желязков
5. Апостол Делчев
6. Сево Стоянов
21
7. Стойчо Въков
8. Петко Колев
9. Вълко Стойчев
10. Минчо Попов
11. Недю Пенев
12. Димо Латев
13. Тръндафил Костадинов
14. Александър Стойчев
15. Теню Тодоров
16. Андон Божинов
17. Господин Димитров
18. Димо Колев
19. Бончо Тодоров
20. Гиню Русев
ЧИТАЛИЩЕ "СВ. КИРИЛ И МЕТОДИ"
Местният стопанин е привързан към земята си като към някое божество и той и зиме и лете е неотлъчно около нея, и когато реди двора си или нивата си, той, сякаш свещенодействува. Ще имаме случай да говорим по-обширно в това изложение за неговото трудолюбие, но не можем тук мълком да отминем и любознателността му из областта на духовното преуспяване, което имат и млади и стари. Само жената още е назадничаво настроена към тая област, но не е далече времето, когато и нейното отношение към науката коренно ще се промени и ще изчезне сегашното враждебно настроение. Защото след време тя ще съзнае, че не е само вретеното и станът тъкачен, които редят бъдещето на жената. Тази промяна в разбиранията й ще допринесе безспорно прогимназията и допълнителното земеделско училище, но при една постепенност в засилване влиянието на това последното, което носи в програмата си светлото бъдеще на българската домакиня и майка. А читалището ще бъде съвкупността на всички духовни читатели.
В последните години държавната власт обърна особено внимание към читалищата, тези просветни огнища със завидни заслуги в миналото, и прави всичко възможно за тяхното преуспяване.
22
Сегашното читалище в с. Елена, основано на 24 януарий 1924 год. с двадесетина членове, не е на изисканата и завидна висота, ще трябва още много да се работи, особено от страна на учителството и други по-просветни граждани, за да се приобщи младежта към най-привлекателното занимание. Читалището не трябва да бъде външна гиздилка за тези, които се смятат за негови дейци. Там безкористието трябва да преобладава. Тези дейци не бива да се задоволяват да държат металните ключове в джобовете си, а – духовните. Само историческите образци на безкористие и себеотрицание трябва да ги вдъхновяват.
Та казваме, че въпреки многото стопанска работа за младежта, тя все повече се привързва към читалището и търси неговата духовна храна. По пътя на самообразованието са се издигнали големи световни образи, един от които е бил Северо-Американския председател на републиката Клевеланд, който от прост обущарски работник бе достигнал високия пост в отечеството си. А колко други още бележити мъже дължат своята именитост на самообразованието. България е имала всякога нужда от просветени граждани, но най-много днес.
Читалища, дайте тези граждани на Родината.
ДОПЪЛНИТЕЛНО ЗЕМЕДЕЛСКО УЧИЛИЩЕ
Хлябът! Първата дума в къщата на банкера, в къщата на търговеца, работника, учения, в двореца на Царя! Хлябът, насъщния хляб, който се ражда в недрата на майката-земя и която нито един миг от образуването си в Всемира не ни го е оспорила, не ни го е отказала. Достатъчно е само да заработим с честен труд, без намесата на лукавия. За изкарването на този хляб именно допълнителното земледелско училище иде да улесни и подпомогне широките народни слоеве в непосилния им труд в първобитна обработка, да я заменят с научната. В днешния век човечеството се занимава много повече с земледелска наука /защото земледелието и сродните му промишлености, са действително наука от първи разред/, отколкото то се е занимавало в миналото с философски извъртания и брътвежи.
23
Неможехме да не посветим тези няколко реда на земледелската наука и нейното училище, когато то е основата на живота и първобитния човек се е занимавал с земледелие и скотовъдство след това.
И така, Допълнителното земледелско училище в село Елена е открито на 1 ноемврий 1931 год. с 44 ученици и 24 ученички, всички завършили прогимназия. Еленското гражданство трябва само да се радва, че именно в селото им се намериха сгодните условия за това училище. Предубедено и назадничево настроените родители към земледелското училище, ако ги има още такива, трябва да притъпят теза чувство у себе си за доброто бъдеще на женските си чада. Това те са длъжни да сторят, защото имат вече пред себе явни постижения. Не е само хурката и седянката, които правят момичетата, подготвени за естественото им назначение - да бъдат майки. Засилване любознателността към по-усъвършенствувани домакински сръчности, възпитанието и редица други придобивки в това училище ще съставляват именно духовната прикя и издигнатост на селското момиче днес, които придобивки рязко ще го отличават от вчерашното.
Пръв ръководител на Допълнителното земледелско училище бил агронома Д. Чакъров с преподавателите Екатерина Касабова, Недялка Стоилова и лектор: агроном Ан. Ан. Бъчваров, Ал. Попов, Ап. Делчев, Д-р Успенски, Сл. Господинов и Ст. Андонов.