Ако сравним някогашното село от 1879 или 1880 година, с сегашното, то последното ще бъде, и по изглед и по вътрешна обстановка един малък градец, каквото е в действителност. Днешният обитател на село Елена коренно промени своя вкус за жилище и здравеопазване. Нека обаче изнесем жилищната картина на миналото, за да имаме вярната представа при разглеждане на днешното жилище.
В отдела "придобивки в по-ново време" ние загатнахче по нещо за човешкото жилище. То се състояло в най-благоприятния случай, от три отделения: къща с огнище, занца и един "фаят". Огнището било метър и половина - два широко, едно - да побира по-големи и дебели пънове за огрев, и друго - да може цялата челяд да се помести пред него и да се топли. Отстрани на огнището имало особни издигнатини до 5-20 см. наричани "пезули" /пюзюли/, по които насядвали децата. Самата жилищна сграда била "построявана" по следния начин: четире доста дебели колове, забити в земята, определят площта, а между тях - други по на гъсто. Няколко напречни дървета са гредите и един-два "попа", потребните "макази" и скелета е готов. Нареди сам стопанинът всичко това., прибави няколко жерди, върху тях ръженица, притисне я отгоре с "баскии" и жилището е готово. Стените изплита с нацепени тънки дъбови клоне, измаже ги с кал, размесена със ситна слама. Куминът е тоже изплетен от пръчки и измазан с кал. За някакав таван и дума няма. По късно започнали да си поставят такъв от "саз" /мека тръстика/. Вратите били от грубо издялани върбови или дъбови дъски и сковани, в най-добрия случай, с цигански гвоздеи, а най-често - с чифии. Ключалките били дървени, а по-късно за външно заключване служели "мандилките".
75
Както е видно от гореизложеното, в онова "старо" време дори камъните не били достатъчно използувани в строежа, можеби поради липсата на сръчни зидари. Чак когато бил пренесено направата на кирпича, взели да употребяват по малко и камък, така изобилен в землището.
Упоменахме тук, че жилището било с три отделения, едно от които е "занца", а другото - "фалт". Названието "занца", произхожда от наречието "зад". Това помещение било строено обикновено зад къщата, сир. намирало се на по-заден ред от нея и вместо да звучи "задница", широка употреба добило "заница" и от там - "занца", която и до днес, където съществува, служи за склад на всякакви вещи и зимовище. Откъде, обаче, произхожда названието "фаят" /хаят/, не, е известно. Макар, че то е близко до френското ... /огнище/. Фаятът, изглежда не е служил някога за тази цел. Неговото назначение се изчерпва с това - да служи едната му част за житница, а другата – за обувки, цървули и др. дреболии, или да предпазва къщата от непосредственото нахлуване на вятъра и студа.
Постройките за другите стопански нужди на селенина били пак по същия
начин и с същите материали и това продължавало до 1880 година, с малки
отклонения и едва тогаз започва вече строежа на по-трайни и с по здрав
каменен и дървен материал жилища. В тях вече и размерите са увеличени,
и стъклото си пробива път, "по едно джамче" на една къща. Така в
1881 г. се строи старото сега училище от сбит варовик, податлив на лесна
обработка, и целите му външни стени са облицовани с него и самите стрехи,
с така неречените, "кирпии". В училището вече има не "джамчета", - а истински
прозорци.
Понеже здравеопазването върви успоредно с благоустрояването, то колкото това последното се приближава към своето относително съвършенство в село, толкова и по-добре е застъпено здравословното състояние на човека там. Сега вече благоустройството на селото е на дневен ред. Всички жилища се строят с оглед на здравеопазването. Те са широки, светли, издигнати, външният им изглед е пленителен, а вътрешното устройство - задоволително, особено от към чистота. Природния усет на Еленския
76
гражданин към чистота и спретнатост е голям. Той не пропуща нито един случай да бъде в пълна изправност нито у дома си, нито на полето, съобразно работата му и годишното време.
Голям недостатък и празнота в жилището на селенина е, че той се лишава от креват, маса и столове, макар, че тук-там има наченки от тази покъщнина. Всяка съпружеска двойка, обаче, си има отделна спалня, състояща се от така нареченото "халище", поставено направо на пода или земята. Не е изключено малки и възрастни да спят под едно и също "халище". Чистоплътността е е още доста занемарена, за голямо съжеление при другите напредничави стремежи. Но това не е само до с. Елена, а изобщо до всички български села. На баня /разбирай минерална/ отиват само болни. Здравите не я търсят. Задоволяват се с летните слънчеви и "потни" бани от февуарий до октомврий.
Три главни и съществен условия са, които предпазват човека от израждане: благоустройство, здравеопазване и храна. Това е най-яката верига, с която човека се спуща в дълбокия кладенец на живота. Липсва ли една от брънките, веригата е слаба и падането е предстоящо.
Почвените условия и трудолюбието на населението не е оставило това последното в немотия и недояждане с опасни последици нито в миналото, нито в сегашното. Най-доброкачествените житни храни са му доставяли и доставят и най-доброкачествен хляб, като единствена закрила и издържливост в полето на труда. Другата храна е проста, но затова пък изобилна. Селската трапеза не е много претрупана с много гостбени блюда. Фасулът е цар на трапезата, пиперът е знаменосеца, "яхналъкът" /винаги без месо/ е часовоя. Самата "яхния" /месна гостба/ е по-рядка гостенка. След коледа малко-голямо е разнообразието. Тогава се слуша: маслена пита /баница/, кокале с булгур или "лахана" /зеле/ за обяд и вечеря. Сутрешната закуска е царевична каша, смигал, ошаф от диви круши или "джангури". Качамакът, който преди 30-40- години който съставляваше главната закуска на селското домочадие, е на изчезване. Яйцата рядко служат сега за храна, а отиват у бакалите за дребни домашни нужди или у яйцаря направо. Млекото, което произвежда мнозинството, е за домашна
77
употреба. Захарта още не си е пробила широк и малцина са онези, които я търсят. Чай и кафе в домакинствата не се поддържа. Изобщо храната в село е съобразно природата и никога не е била против нея. Зеленчуците на свой ред запълнят селската трапеза.
Водоснабдяването на селото е един от най-болните въпроси на времето. Въпреки големите жертви от труд и средства направени от всяко отделно домакинство да има свой кладенец, водоснабдяването е много далече да задоволи нуждите на човека и добитъка. Почвата в селото и землището е толкова бедна от към вода, че стои много по-долу от най-безводните места в Царството. Благодарение на географското си положение и упоритостта в чистотата селото не е станало поле на заразни болести от опасна степен. За повече от 50 години едва ли ще се наброят 3-4 смъртни случаи от гръдна болест и толкова от тиф.
Това здравно състояние е пряка последица от естествените условия, всред които живее местния човек. Напоследно врзме тези условия са засилени и от особените грижи на общинския лекар, Г-н Ал. Успенски, руски изгнаник, който вече седем години полага най-добросъвестни грижи в областта на здравната просвета и предпазна дейност.