ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА

1. А щом отминахме реката, се озовахме в друг свят и открихме обикновени и съвсем дребни хора — възрастните бяха високи лакът и половина. Щом ни видяха, те дойдоха при нас, паднаха на колене и молеха Александър да бъде милостив към тях. А той видя тяхното пълно смирение и ги изпрати с думите:

„Вървете си с мир и не очаквайте зло от нас."

2. След неколкодневно пребиваване там войската се съвзе. А царят издигна на онова място край морето много голям град и построи пристанище. И след като научи жителите да се управляват като хората, постави им за цар един от тях, премина страната за сто дена и заповяда на своите военачалници и на цялата войска да приготвят провизии за една година. Александър взе със себе си доста от дребните хора, за да ги отведе и покаже в обитаемата земя. Войската си набави оттам продоволствия, като всеки ходеше при другите и им казваше да си приготвят храна.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА

1. Сетне Александър отново се отправи към необитаемата земя и след десетдневен преход стигна до едно място в полето с неизказана дължина и ширина. Реши да даде там отдих на войската. Оглеждайки се, царят потърси вода и наистина видя езеро. Отиде при него и съзря огромна колона, поставена на каменен блок. При тази гледка той веднага се доближи до колоната и опъна там палатката си.

2. Върху колоната имаше гръцки букви, а надписът върху нея разказваше за делата на някой Сесонхосис, настоящ владетел на света. Изображението бе на млад мъж, във всичко подобен на Александър. Надписът гласеше: „ Дотук е възможно за хората да достигнат. Аз обходих цялата земя, умрях и бях погребан на това място, където е издигната колоната с надпис. Никой да не отива отвъд, тъй като и аз бях затруднен, не можах да продължа напред и като се върнах, напуснах живота на това място, аз Сесонхосис, владетелят на света."

3. Веднага щом прочете надписа, Александър го закри с платно, уж че отдава почит на изображението. А стори това, да не би някой от македонците да прочете буквите и да го обхване страх. И каза, че е получил следното предсказание от изображението:

„Ако преминеш тези места, Александре, ще откриеш друг свят, по-добър от този, който преброди."

Александър каза това, за да вдъхне смелост на македонците.

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА

1. Като прекара там три дена, царят продължи пътя си. После войниците вървяха десет дена и достигнаха до съвсем равни места. Щом фалангите се разгънаха в равнината и македонците се пръснаха, се показаха диви хора, седяха по скалите голи, обрасли с козина, страшни, огромни и черни, но не прекалено. А космите им бяха груби и щръкнали. Всеки от тях беше висок колкото двама души. Щом македонците ги доближиха, те започнаха да се местят от място на място и все наблюдаваха фалангите. Македонците отидоха при Александър и му съобщиха това, а той се отдели от строя и се отправи натам, където бяха седнали хората.

2. Като видя, че те не му обръщат внимание и следят само фалангата, заповяда да бъде доведена красива девойка. Александър й заръча: „Приближи едного, за да узнаем нрава на онзи дивак, дали изобщо има човешка природа." Жената се приближи, така че щом се обърна, човекът я видя, стана веднага, хвана я и взе да я яде. А Александър заповяда на войниците да отидат и да я отнемат от звяра. Те го нападнаха, ала той изобщо не им обърна внимание и с уста върху бедрата на девойката, ги гледаше и я ръфаше като куче. А войниците го заудряха с копията и той скочи, пусна полумъртвата девойка, затича и се разлая като куче. Македонците вдигнаха момичето, отнесоха го при Александър и се върнаха в строя.

3. Незабавно се появиха безчетни тълпи диви хора с камъни и дървета в ръце и наближавайки предната редица, захванаха храбро да се сражават. При тази гледка Александър заповяда на хоплитите и стрелците да се подредят за битка. Завърза се тежко сражение и щом някой дивак биваше ранен, другите веднага го разкъсваха и изяждаха. Колкото повече се разгаряше боят, толкова повече нараствате броят им и те ставаха по-силни. Македонците се уплашиха, страх и ужас ги обзе. А Александър стоеше и размисляше как да разбие дивите хора. Та при всички схватки бяха убити тридесет войници, а и доста от диваците, но колкото загиваха, още повече се събираха и одързостяваха. Умникът Александър заповяда да бъде запален огън отведнъж и войската да нападне дивите хора.

4. А те, съзрели необикновената гледка, тутакси се обърнаха в бягство. И цялата войска се втурна след тях, но не заловиха нито един: защото те бяха бързоноги, също лястовица, която лети ниско над земята. Александър, възседнал коня Буцефал, с труд застигна едно момче, залови го и го отведе при войниците. Изглежда, то беше на около дванадесет години, но надвишаваше по ръст всички.

5. Вече беше нощ и войниците разпънаха палатки. Всички се готвеха за отдих, защото бяха капнали от сражението. И понеже се чувствуваха зле, отидоха при Александър с молбата: „Недей, царю Александре, да вървиш по-нататък! [1] Защото не можем да минем през тези хора. И нима отреденото от съдбата няма да ни застигне, когато покорим света? Нима, преситени, не станахме плячка не на диви зверове, а на диви хора? И това зло е двойно, защото на земята не ще остане спомен за нас." При тези техни слова Александър се разсърди и рече: „На мене ми е писано не да се върна, а да следвам съдбата. Затова, макар че и аз често съм желал връщането, няма да последвам това желание. Ние трябва да се подчиним на съдбата."

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА

1. Като се вдигна сутринта, Александър продължи похода. И премина през страната на онези диви хора за пет дена, а на следващия ден достигна до земя, където се издигаха два огромни стълба, целите от ковано злато — единият с изображение на мъж, другият на жена. Александър отиде при тях и ги нарече с имената на Херакъл и Семирамида.

2. Щом повървяха малко оттам, откриха и царския дворец на Семирамида, но той беше необитаем. Та Александър влезе в него само с македонската войска, а персите и египтяните си почиваха наоколо три дена.

3. И като вървяха от тамошните места в продължение на десет дена, те се натъкнаха на хора с по шест ръце и шест крака (а много от тях имаха и по седем крака). Те бяха безброй и всички бяха голи. Щом съзряха воинското множество, опитаха да се съберат с него. Като видя това, Александър нареди войниците да запалят огън и да ги нападнат. След изпълнението на заповедта мнозина тръгнаха срещу тях с факли, а хората начаса избягаха и се вмъкнаха в пещери пол земята. Та войниците заловиха неколцина и беше много трудно да се разберат. Извървяха заедно с тях един ден път, по тъй като пленинците не живееха като другите хора, изведнъж ги втресе и те умряха с викове.

4. След тридневен преход войската пристигна в страната на кучеглавите. Те във всичко останало бяха хора, но имаха кучешки глави, а и гласът им беше отчасти човешки, отчасти кучешки. Те се подредиха и бяха готопи за битка. Но Александър победи и тях с огън. И след като вървя десет дена, войската с мъка прекоси страната на кучеглавите.

5. Та като излязоха от страната, достигнала едно място при морето и там Александър направи вал и реши да даде отдих на войската. Укрепиха го в кръг с оръжията си, а царят нареди да охраняват вала с щикове отгоре. Случи се конят на едного да умре и бе захвърлен край морето. Оттам изплува рак и като грабна умрелия кон с шипките си, го потопи в морето. Наизлязоха цели пълчища други раци и започнаха да отмъкват хора и коне. Мълвата стигна до Александър, а той заповяда да запалят огън в кръг около лагера срещу множеството раци. С това спаси войската от нападението на морските животни.

ГЛАВА ТРИДЕСЕТА

1. Та щом преминаха оттам, войската пристигна в едно гористо и красиво място, където имаше отрупани с плодове всякакви овощни дървета, И то беше край морето. Като го видя, Александър остави войската да си почине. Щом разположиха лагера, той отиде край морето. И ето че видя остров в него, на разстояние около един стадий от сушата. И царят намисли да влезе в морето и да разгледа острова. Заповяда да се насекат дървета и да бъдат построени кораби. Египтяните ги приготвиха много бързо.

2. Филон, Александровият приятел, го възпря, когато той потегляше и вече се качваше на корабите, и му рече: „В никакъв случай не прави това, първо аз ще отида с един кораб и ще разгледам острова. И ако се върна жив и здрав, тогава и ти иди с другите кораби и прави каквото пожелаеш." Александър се съгласи с казаното и отвърна на Филон: „Но и аз, защото те обичам, също не бих искал ти да отидеш пръв и да ти се случи нещастие. Тогава кой приятел ще утеши тъгата ми по теб?" А Филон отвърна: „Ако Филон, приятелят на царя, загине, царят би могъл да си намери друг приятел Филон, но ако се случи нещо лошо на Александър, целият свят ще изпадне в беда."

3. След тези думи Филон се качи на кораба и като пристигна на острова, откри на него хора, подобни на нас във всичко и говорещи на гръцки език. Щом ги видя, Филон веднага се завърна при Александър да му разкаже за острова. Чул това, Александър взе със себе си тридесет кораба, всеки от които имаше по петдесет души екипаж. И се качи на един от тях, като остави Антиох да управлява войската вместо него и да го чака на онова място, докато се върне, тъй като то бе подходящо за изхранване на войниците.

4. Пристигайки на острова, Александър намери подобни нему хора, всичките голи. Като го зърнаха, обитателите на острова отидоха и му казаха: „Защо си дошъл при нас, Александре? Какво искаш да вземеш от нас? Всички ние сме голи и нямаме нищо друго освен силата на думите. А ако си пожелал това, ще получиш от нас много думи, защото ние не ценим нищо друго." Александър се удиви, че бе назован по име, и отвърна: „А какво е по-добро от словото? Нищо, кълна се в провидението. Една дума е равна на хиляди скъпоценни камъни и злато."

5. И като се събраха всички, Александър бе увенчан след много хвалебствени слова. А той премина целия остров и бе благословен от всички жители. И царят ги нарече гимнософисти. Щом навлезе по-навътре, те му показаха как да достигне Островите на блажените. А той пое без колебание пътя и след три дена пристигна на малко островче. След като слезе на него, Александър издигна медна статуя с ключ в едната ръка, а другата протегната към острова на блажените, сякаш го сочи.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. През 326 г. пр.н.е. войниците на Александър действително отказват да вървят напред.