ГЛАВА ПЪРВА

1. Мъдрите елини, потомци на боговете, като изброиха звездите по небето и узнаха мярата на земята и морето, решиха, че всичко им е известно. Та според тях Нектенабо, последният фараон, царят на Египет, бе отлично образован в гадателското изкуство, магията и астрономията, тъй че знаеше всичко благодарение на способността си да прави магии и да предсказва по звездите. Той дори не притежаваше войски, за да ги изпраща срещу нападащите го врагове, а можеше с магия да връща назад противниците си, дори те да не желаеха. Имаше малко войска, която му служеше, и то за лов, за стража и за обслужване в двореца.

2. Когато му обявяваха война, Нектенабо постъпваше така: вземаше леген, пълен с вода, правеше от восък фигурки на своите врагове, слагаше ги в легена и стиснал в ръка пръчка от абаносово дърво, удряше с нея по средата. И вражите кораби потъваха начаса. В мига, когато восъчните фигурки потъваха в легена, по подобен начин ставаше същото и с хората на сушата. Накратко казано, срещу него изобщо не можеше да се воюва.

3. Един ден дойдоха стражите откъм морето и рекоха: „Господарю, голяма опасност ни грози, защото от север ни напада многобройна войска и по море, и по суша." А Нектенабо им отвърна с Омировия стих:

Вождът съветник не трябва нощта си така да проспива.
Вярват на него войските и важни дела той обмисля [1],
а пък вие отдалече сте съзрели собствената си гибел.

5. Враговете вече нахлуха и тежка война се стовари върху египтяните, и понеже никъде не намираха царе, обзе ги объркване и смут. И отидоха в прорицалището на Аполон [3], и попитаха какво е станало с паря на Египет. Беше им дадено такова предсказание:

„Аз ви казвам, че повелителят Нектенабо
ще се появи в страната на македонците; побягнал е
стар, ще се върне млад. А сега си вървете,
такава е повелята на съдбата."

ГЛАВА ВТОРА

1. Като прекоси Египет, Нектенабо достигна Гърция, отмина областите на Пелопонес и Тесалоника и дойде в Македония. Влязъл в града на Филип [1], той се зае с работа — седеше на определено място и предсказваше на минувачите начинанията на съдбата им.

2. В града царуваше Филип и този Филип имаше за жена Олимпиада, но тя бе безплодна и не можеше да роди от него. Та Филип, бе много натъжен, защото нямаше деца. Тъй като мислеше да отсъствува на война дълго, той повика жена си Олимпиада и като се събраха, рече: „Да знаеш, че ако не родиш дете, когато се върна от войната, ще те лиша от прегръдката си." На разсъмване Филип потегли на война с цялата си войска.

3. А Олимпиада се натъжи и разтревожи от думите на Филип и тайно разпитваше когото срещнеше какво да стори. Една прислужница й рече: „Господарко, мога да ти разкажа нещо и щях да ти го кажа, ако не беше опасно." А Олимпиада й отвърна: „Говори, защото не те заплашва нищо, а ако приказките ти отговарят на желанието ми, обещавам да ти се отблагодаря." И прислужницата каза: „В града има един египтянин, който може да изпълни всичко, що ти е на душата, стига само да поискаш да те види."

4. Без да се бави, Олимпиада веднага изпрати да го доведат и му рече: „Човече, ако е истина това, което ми разправиха за тебе, че можеш с твоето изкуство да отключиш безплодната утроба и да направиш душата на мъжа ми да изпита благото на моя любовен чар, бързо ми помогни и аз ще ти се отплатя многократно за труда." А Нектенабо се взря в нея, съзря блестящата й красота и се влюби. Гледаше я вторачено, без да може да откъсне поглед, кимаше и стоеше целият разтреперан. А царицата разбра, че нещо става, отпрати всички и се обърна към него: „Защо ми създаваш трудности, човече? Кажи веднага дали боговете ти дават сила." Нектенабо й отвърна: „Не знам как да ти кажа какво те очаква, защото виждам, че боговете стоят и отсам, и оттатък, и всички желаят да бъдат с теб и ти да родиш от тях. Ако остана тук, аз ще те известявам За тяхното идване, за да не се плашиш. Защото те ще дойдат при теб в образа на лъвове, орли и змии. Боговете са тези: Зевс в образа на орел, Амон на змей и Херакьл на лъв [2]. И повярвай на виденията. Защото те ще дойдат при теб под образа на всички тези животни, ще се съберат с теб и ще ти дарят дете, което ще бъде цар и владетел на света." Щом чу това, Олимпиада стана неспокойна и рече на Нектенабо: „Ако ти съзираш това в мене и боговете желаят да бъдат с мен, остани тук и ме извести предварително за тяхното идване, тъй че склони да бъдеш тсрай мен." И Нектенабо поиска да му дадат отделна стая.

5. След като се случи това. Олимпиада се замисли и бе склонна да приеме казаното. И ето че огромен орел се появи пред хората и те се изплашиха силно поради необичайното видение. А орелът беше Нектенабо, той влезе в стаята, сноши се веднъж с Олимпиада и изчезна. Страх обхвана всички. И ето че посред объркването се появи лъв. И докато присъствуващите трепереха от страх, той премина между тях, влезе в стаята, сноши се веднъж с царицата и изчезна. Ужас и смайване обзе хората. И както бяха поразени, ето че страшна змия се появи със съскане и сякаш издишаше огън от ноздрите си. Щом я съзряха, всички побягнаха и като се скриха... [3] И пак излезе, изричайки много стихове, и изглеждаше необикновен при излизането си, и се отправи към царския дворец, където имаше помещение. На другия ден отиде при царицата и й рече: „Сега си щастлива и благоразположена към всички жени, Олимпиадо, от днес носиш в утробата си царя на целия свят, днес ти зачена мъжка рожба. А когато дойде време да родиш, изпрати да ме повикат и стори това, което ти кажа: в кой час да родиш детето." Щом настъпи часът на раждането, царицата изпрати да повикат Нектенабо. Той отвори книгата си по астрономия и видя планетите и съзвездията и че часът не беше добър да роди детето. Каза на жените и те вдигнаха високо краката на царицата, за да не падне детето. И когато Нектенабо видя, че нощта напредва и въртенето на небето и елементите на земята се усилват, нареди да пуснат царицата и тя роди детето. То излезе на бял свят, изплака и като проговори, рече: „Когато се изпълнят четиридесет години, пак ще се върна в тебе, земьо, майко моя!" И всеки видя и се изненада как детето проговори.

ГЛАВА ТРЕТА

1. ...притежаваше едновременно три образа. Съдейки по дързостта и суровостта му, човек би рекъл, че е орел, готов да се нахвърли на плячката; имаше широки гърди, силен врат и огнена коса като лъв, а зъбите му бяха бели и остри като тесли. Дясното му око беше черно, а лявото — огаеножълто, та можеше да се вземе за златно [1].

2. Всички искаха да го видят, но майка му не позволяваше. Тя го взе и отиде в прорицалището на Аполон да попита какво ще стане с детето. Ето какво гласеше прорицанието:

„Ще стане господар на цялата земя и щом изпълни два пъти по четири години, ще победи в състезание с колесница, ще я управлява сам и ще се върне увенчан, като отмъсти за теб, ще ти върне Филип и ще бъде мъстител за баща си. Иди си, бъди радостна и се весели в царския дворец."

3. Междувременно изминаха пет години и Александър постепенно порастваше. А Филип победи във войната и на път за дома си видя сън, че боговете му се изпречват на пътя с Александър на ръце и му го показват с думите: „Това дете ти е от нас." Филип се събуди от странното видение, повика двамата си мъдреци Менандър и Аристокъл [2] и им разказа съня си. Те се замислиха над случката и докато се чудеха, долетя Зевсовата птица [3] и пусна яйце в скута на Филип. Царят скочи изплашен от стола, яйцето падна и се пукна, от него изпълзя малко змийче, уви се около яйцето и като докосна отвора, от който излезе, начаса издъхна. Щом видяха това, Менандър, Аристокъл и хората им намериха обяснението на съня и разясниха знамението с думите: „Бог ти е дарил дете, което ще обходи цялата земя и ще умре на връщане, нестигнало родината." При тези обстоятелства ето че пристигна вестител с писмо, в което се съобщаваше за Александър, че Олимпиада го е родила от боговете, и се описваха качествата на детето. Филип занемя и сетне продума: „Нищо не мога да кажа, ако боговете прелюбодействуват с Олимпиада, защото съм по-слаб от тях и съм техен роб. Нека Александър ми бъде дете от боговете."

4. Филип тръгна оттам и се завърна в Македония. Като стигна града и влезе в двореца, насреща му изтича Александър, много красив и прекрасен на вид. Щом го видя, Филип го вдигна на ръце и го разцелува нежно с думите: „Ето и новия Ахил." Той отдаде на боговете хубостта и красивата външност на детето и у него се събуди още по-голяма любов.

5. Филип повика един от най-мъдрите си приближени на име Аристотел и му рече: „Вземи моя син и го научи на Омировите песни." И детето Александър започна да ходи всеки ден на училище и изучи за една година цялата „Илиада". Понеже всички деца завиждаха на големия му ум, казаха: ,,Ако беше учил при Нектенабо, щеше да познаваш небесните движения." Като чу това, Александър отиде при Олимпиада и й рече: „Майко, изпрати ме да се уча при египтянина Нектенабо." Тя се съгласи, щом чу за Нектенабо, отиде при Филип и рече: „Александър иска да учи при египетския учител, който преподава движението на небесните тела..." [4]

6. ...неговият отбор побеждаваше. Учителят го премести в другия отбор и Александър пак спечели победата. Преподавателят Аристотел безкрайно се смая. Един ден повика всички, които бяха царски синове, и попита всеки поотделно: „Ако получиш от баща си царството, какво ще подариш на своя учител?" И един му отреди триста таланта, друг — четиристотин, трети — петстотин. Аристотел погледна Александър и го запита: „Ако получиш царството на баща си Филип, какво ще ми дадеш?" А той отвърна: „Нищо освен това, което бог пожелае и съдбата отреди." Изумен от отговора, Аристотел каза: „Синко, иди си, учи се при боговете, защото вече не е нужно аз да те уча."

7. После умникът Александър както обикновено отиде сутринта при Нектенабо, видя, че той държи астролаб в ръцете си, и го запита: „Учителю, какъв е този красив уред?" Египтянинът отвърна: .„Този уред наподобява движенията на небесните тела." Момчето му рече: „Моля те, покажи ми върху него нещо от небесните явления." Нектенабо му показа дванадесетте зодиакални знаци и петте планети, слънцето и луната, и звездите, които ги съпътствуват при изгрева им: Плеядите, Орион, съзвездието Воловар, Сириус, Андромеда и Голямата мечка, и останалите звезди около Дракона. Уредът беше изработен от злато, инкрустирало със скъпоценни камъни: слънцето беше направено от диамант, луната — от кристал, Юпитер — от хиацинт, Сатурн — от смарагд, Марс — от лихнит, Венера — от перла, Меркурий — от лунен камък, и накратко казано, всичко по астролаба беше от прозрачни скъпоценни камъни.

8. Александър го разгледа и попита Нектенабо: „Наистина ли планетите на небето са такива и чрез този уред ли узнаваш всичко, както чувам?" Нектенабо потвърди. И Александър помоли: „Разкрий ми небесните тела и явления, както ми разкри работите върху астролаба." Нектенабо се съгласи да му покаже. Щом падна нощта, двамата отидоха на един връх, застанаха на ръба на скалата и Нектенабо взе да показва на Александър звездите. А той се направи, че уж не вижда точно, зает да слуша, приближи се до Нектенабо и както разговаряха, бутна го долу в пропастта. Александър отиде при умиращия египтянин и му рече: „Учителю, може да си знаел, но това беше ли ти известно?" А той с мъка му отвърна: „И това не бе тайна за мен, чедо, аз точно знаех, че ще бъда убит от сина си." И с тези думи издъхна. Като го чу, Александър се разкая горко, вдигна го на раменете си и отиде при Олимпиада. Щом го зърна, тя попита:

„Какво правиш?" А Александър отвърна през сълзи: „Нося Анхиз като втори Еней. Впрочем кажи ми, майко, това ли е моят баща?" Царицата му разказа всичко, като почна съвсем отначало, а Александър се обля в сълзи и го погреба с подобаваща почит. И Филип нищо не узна.

ГЛАВА ЧЕТВЪРТА

1. Хората се възхищаваха на Александър във всичко — и за разума, и за храбростта, и за щастливата съдба. По това време едни пастири, които се грижеха за конете на Филип, му известиха следното: „Господарю, в твоята конюшня се роди чуден кон — превъзхожда Пегас по красота, необуздан е като змей и изпохапа мнозина от нас. Едва можахме да му надвием. Твое величество да нареди според твоята воля." Филип заповяда: „Доведете го да го видя!" Те отидоха и доведоха коня, превързан с две вериги, страшен и много красив, на дясното бедро с отпечатана бича глава [1] и с рог на главата. Филип се удиви при вида на коня и заповяда да направят желязна клетка, да го затворят в нея и да му дават за храна осъдените на смърт. Защото животното не ядеше нищо освен ечемик и човешко месо. След това никой не смееше да се доближи до него.

2. Александър тъкмо се връщаше от учение, приближи се до клетката и спря да погледа коня. А пък конят се подчини на съдбата си, наведе глава, смири буйния си и необуздан нрав и застана кротко. Александър протегна ръка през отвора на клетката, хвана коня за ухото и го притегли към себе си, а животното се подчини като вол за оран. Момчето го спря, постави му юзда в устата и го яхна.

3. При своята обиколка, седнал на възвишение, Филип правеше преглед на войската, като наблюдаваше ездата на всеки воин. В този момент се появи Александър, яхнал коня Буцефал. Щом го видяха, хората се разбягаха и изпокриха. А Александър отиде насред арената и показа твърде изкусна езда, така че всички му се възхитиха, а Филип се усмихна и го похвали за опитността. След този ден в лицето на Александър очакваха втори Херакъл, а Филип му предостави млади воини, колесници и коне. И така той растеше с отлични постижения в учението и с успехи в ездата и в лова.

ГЛАВА ПЕТА

1. Когато един ден Александър разговаряше с връстниците си, от дума на дума стигнаха до приказката, че в Рим най-знатните царски синове се състезават с колесници и на победителя се дава наградата на Зевс Капитолийски [1], а победеният бива убиван от победителите [2]. Щом чу това, Александър изтича при баща си и му каза: „Моля те, изпълни ми това желание, господарю, дай ми каквото ми приляга и ме изпрати в Рим да се състезавам с колесница."А Филип отвърна: „Колко бързаш, чедо, още не си изпълнил осем години и искаш да се надбягваш с колесница. Не те пускаm, защото си наш син!" А Александър рече: „Ако не ме пуснеш, след малко ще ме видиш мъртъв."

2. Склонен от заплахата, Филип му приготви колесница, даде му и седемте най-бързоноги жребци в Македония, направи му и одежда, както Александър определи. Цветът й беше като на изгряващото слънце [3], беше украсена със злато и скъпоценни камъни. Александър взе със себе си войници и много прислуга и замина за Рим.

3. По случайност участвуващите в надбягването имаха време и се подготвяха за олимпийското състезание. И се намериха трима души, но липсваше четвърти. И поради това гражданите бяха унили. По обичая излизаше вестител и призоваваше желаещите да се състезават, тъй като това е благородно и мъжествено и приятно на Зевс. Докато вестителят викаше, Александър пристъпи и поиска да се надбягва с колесница. Всички го наобиколиха и докато се възхищаваха на неговата младост и неустрашимост, на строгостта на лицето му и благородната усмивка, се изненадваха. По това време ето че някои си Николай, царска син, твърде опитен в карането на колесници, едър и много силен мъж, като се изстьпи на Капитолия, рече: „Защо си тук, момче?" Александър отвърна: „Искам да се състезавам с колесница!" А Николай се изхрачи върху лицето му и си отиде. Александър се ядоса на това и каза: „Всички знаят, че съм дете, но на състезанието ще ти се сторя по-велик от Арес и Херакъл и ти ще загубиш живота си от мен!" При тези думи хората възкликнаха, че Александър е роден от Зевс като... [4]

4. Тълпата се събра, вдигна се глъчка, а всички желаещи да се състезават с колесници бяха заведени в храма на Зевс Капитолийски. И ето Николай, пристегнат в дреха с небесен цвят [5], и с него Калистен, облечен и той в подобна дреха [6], а след тях Лаомедонт и Александър - Лаомедонт беше като олимпиец [7], а Александър като изгряващото слънце. И настана голям шум и привържениците на синята партия извикаха на Лаомедонт: „Защо пожела да загубиш живота си, Лаомедонтс, и излезе с някакво момче да се състезаваш срещу Николай и Калистен?"А Лаомедонт им отвърна: „Вие от синята партия се откажете от мен, пък аз ще получа от това момче венеца на Зевс Милостивия. Защото след това състезание ми е предсказано бащиното царство." И като каза това, хвана Александър за ръката, целуна го и се обърна към хората: „Ето Александър и неговия Еномай!"

5. Междувременно подготвяха състезанието, започнаха да впрягат конете и всеки се грижеше за своята колесница. А Александър впрегна в двуколката два дорести коня, отдясно бе Буцефал, а отляво — Пегас. И те стояха така подредени, та всички рекоха, че Александровите коне са родени сред олимпийците. Като донесоха камъчетата [8] и бе хвърлен обичайният жребий, се падна сините да тръгнат, а после Александър с червените. Съдиите застанаха, до тях и мапарият, наобиколени от зрителите и запалянковците, които викаха, Зевс наблюдаваше от небето, а на Капитолия седеше жрецът на Зевс, който бе уредник на състезанието. Тълпата се блъскаше, като че ли да гледа не олимпийското надбягване, а да види какво ще извърши Александър. И хилядната тълпа сякаш имаше едно око, насочено към Александър.

6. Междувременно Александър направи знак и мапарият махна с ръка към тълпите. А те извикаха: „Ето ни!" И настана глъчка и блъсканица, а после всички замлъкнаха. По-голяма бе тревогата на състезателите. Внезапно синият даде обичайния знак и след като мапарият извести на тълпата и хората извикаха: „Ето ни!", изведнъж преградите бяха свалени. Изумление обзе всички. Защото, като излязоха едновременно, Николай и Калистен оставиха Александър в средата и от двете страни оглеждаха къде да го ударят смъртоносно. Александър караше помежду им като връхлетян от буря кораб. Щом стигнаха завоя при камъка [9], Александър отпусна юздите и Буцефал пресече пътя на конете. Отминавайки Калистен, Александър го изблъска при камъка, налетя върху колесницата на Николай, удари го с оста и той умря на място. Конете му се отвързаха и също бяха убити и само Александър продължи състезанието. А Лаомедонт, който идваше отзад, победи Калистен и се втурна срещу Александър. Тогава зрителите се развикаха на Лаомедонт да спре. Александър пак доби смелост от това и тръгна срещу Лаомедонт. Ужасеният Лаомедонт овладя конете и взе да прави умолителни знаци. Но Александър не се спря, додето жрецът на Зевс не стана и не му прати лаврова клонка, както бе обичаят. И едва го убедиха да остави Лаомедонт. При това се завърза спор, зрителите се развикаха и зашумяха. Александър бе обявен за победител и докато всички го хвалеха и му се възхищаваха извънмерно, бе увенчан от жреца и получи предсказание от Зевс. То гласеше: „Свидетел съм на твоята победа, Александре, нека моят венец ти донесе сполука, ти ще отмъстиш за майка си и баща си и ще управляваш света."

7. Като получи предсказанието, Александър си тръгна от Рим и се стече народ, и почти целият град се събра. Там беше и Лаомедонт, който се състезава с него и не искаше да го остави, тъй като бе прекрасен и достоен за благоволението на боговете младеж. Все пак хората се върнаха, възхищавайки се на разума и храбростта на Александър, и съчиниха в негова чест тази хвалебствена песен:

„Гордей се, Филипе, радвай се, Македонийо,
защото ти си баща на Александър,
а ти се зовеш негова родина.
Посрещате го увенчан, непобедим,
победител, велик стопанин на земята.
Изгрявайки, той озари Рим,
като възхождащо слънце се състезава на стадиона
и затъмни всички останали светила.
Приеми го, бляскава Македонийо,
и нека той те брани от враговете.
Защото Александър е владетелят на света!"

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Омир, „Илиада", II, 24—25, в превод на Александър Милев и Блага Димитрова.

2. За имената и понятията вж. азбучния показалец.

3. Става дума за прочутото в древността прорицалище на бог Аполон в Делфи на пл. Парнас.

1. Това е столицата на Македонското царство гр. Пела.

2. В гръцката митология орелът е символ на Зевс. Името на митическия герой Херакъл е свързано с един от дванадесетте му подвига — победата над Немейския лъв, откъдето и появата му като лъв. Змията е символ на хтоническата сила на бога лечител Асклепий. В елинистическо време тя става символ и на Сарапис, и на Амон.

3. На това място текстът е повреден.

1. Различният цвят на очите се е възприемал в древността като знак за нещо свръхестествено и неземно.

2. Несъмнено авторът, както е на други места в романа, произволно смесва различни исторически лица.

3. Тоест орел.

4. На това място текстът е повреден.

1. Оттук името на коня: Буцефал означава буквално „Бича глава".

1. Авторът явно има предвид бога покровител на Олимпийските игри Зевс Олимпийски, но тъй като целият епизод е пренесен в Рим, божеството е смесено с върховния бог на римския пантеон Юпитер Капитолийски.

2. Преместването на Олимпийските игри в Рим става по всяка вероятност след 393 г. от н.е. В романа е налице тенденцията Александър да бъде очистен от езическото си минало (т.е. участие в игрите в Олимпия), което е явен анахронизъм.

3. В Рим от времето на империята, а после и във Византия е имало четири партии в състезанията, чиито цветове били син, зелен, червен и бял. По-късно остават само синята и зелената партия. Александър носи дреха в цвета на „червените".

4. На това място текстът е повреден.

5. Николай е представител на синята партия.

6. От текста не е съвсем ясно за коя партия става дума.

7. Лаомедонт също е от синята партия.

8. В античността за теглене на жребий били използувани различни на цвят камъчета.

9. Камъкът в единия край на стадиона ограничавал половината от разстоянието, определено за пробег, и поради това трябвало да бъде заобиколен.