ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

1. Александър прати вестители из цяла Македония до тези, които желаеха да воюват заедно с него. Когато това бе извършено, сякаш по някакъв божи знак се явиха всички — от младежа до стареца, — въоръжени и на коне. Та Александър направи преглед и преброи четиристотин хиляди души. А след като избра от тях двеста хиляди души, на останалите нареди да пазят Македония и им определи управител - своя учител Аристотел, който да го представя заедно с майка му Олимпиада.

2. Царят проводи вестител и при скитите със заръката, който желае да му бъде съюзник, да иде при него. Скитският цар му изпрати седемдесет хиляди стрелци на коне, всичките отбрани младежи. И цялата войска на Александър стана двеста и седемдесет хиляди души.

3. Свика онези от Филиповите военачалници, които често бяха ходили на война с него, и им каза: „Елате и вие с мен!" А те не бяха доволни от думите му и отвърнаха: „Господарю, ние понесохме извънредно много трудности с твоя баща, а сега ни позволи да си отдъхнем; защото нямаш полза от нас." На това Александър отговори: „Нямам полза от вас във войната — дано и не става, — нужни сте ми в мирно време. Като имам пред очи вашите и Филипосите подвизи, те много ме насърчават. Защото вашите разкази подбуждат сърцата на младите." Тук вече не му противоречиха, но се съгласиха: „Нека бъде каквото си решил, защото всяка твоя дума е изречена предвидливо. И ние трябва да се подчиним на твоите заповеди."

4. А Александър потегли на поход срещу Тесалоника. Тамошният владетел Поликрат, още преди царят да достигне пределите на Тесалоника, му проводи пратеници да моли за мир и с тях изпрати злато и сребро и собствения си син със следното писмо:

„До господаря на вселената, най-божествения и сам бог Александър. Поздрав от Поликрат, най-недостойния молител.

Понеже няма нищо невъзможно за божията промисъл, трябва всички да се подчиняваме на съдбата. Затова и сигурно знаем, че ти, най-божественият наш цар, си такъв по божия воля и че съдбата благоприятствува всички твои намерения. Дано всички жители на поднебесната шир, макар и против волята си, покорно да отдадат почит на Твое величество. Ето защо и аз, знаейки точно твоето щастливо надмощие, изразих моето подчинение пред теб чрез това жалко писание. В желанието си да уверя Твое величество в моето старание ти изпращам и единственото си чедо, което ми дари съдбата, както и твърде жалки дарове. Дано приемеш тази молба, доколкото я одобрят очите ти. Бъди здрав, господарю, и покажи на робите си твоето решение."

„Право казваш, че властта ни е дадена от божията промисъл и че трябва да се подчиняваме на съдбата. Защото аз съм убеден, че нищо не се извършва против божията воля. С това ти ме накара да се смиля и да се откажа от нашите намерения и угаси гнева, разпален от твоя баща Анаксарх, не с изпратените дарове, а с молбата в писмото ти и с изпращането на сина ти. И нека синът ти Хармид да остане при нас, напомняйки ми за твоята благодарност. Бъди здрав!"

ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА

1. След това Александър се отправи срещу лакедемонците. [1] Разчу се из цяла Гърция. Гърците бяха обзети от страх и ужас и се чудеха какво да сторят. И всички предводители на градовете се събраха в Атина, защото там им бе върховенството. Дванадесет ретори управляваха тогава цяла Гърция. Та всички се събраха заедно и започнаха да се съветват как да постъпят с Александър. Колебаха се три дни и търсеха изгодно решение, но нищо не им харесваше изцяло. Едни казваха да се противопоставят на Александър, а други настояваха за обратното. Съдбата им висеше на косъм.

2. А докато всички съветваха да се води пойна срещу Александър, Софокъл бе на противното мнение: „Къде ни е надеждата за победа и неподчинение на Александър?" Антистен, Парменид и хората им отвърнаха: „Имаме предание от предците: когато Дионис тръгна срещу нашия град, вече покорил цялата земя, все пак тиванците му се противопоставиха и издишаха най-големи трофеи на победата си над него и го принудиха да се върне като слаб и бездеен. А Александър не е по-силен от Дионис."

3. След това Диоген пристъпи, изслуша казаното, обърна се и рече: „Кажете ми, тивански предводители, тогава кой се сражаваше за Тива и кои бяха тогавашните военачалници?" А те отвърнаха: „Бранител бе Атрей, военачалници бяха... [2] и чудният Хил, който се споменава и като пръв цар на лакедемонците." Диоген им отговори през смях: „Какво нещастие! От всички тях ми посочихте само Хил, а аз ви казвам, че вие ще имате Александър за противник. Ако не сторите това, не само не ще можете да окажете съпротива на Александър, но все едно, че сте изравнили със земята стените на Тива." След тези думи Диоген изложи мисълта си, но не убеди множеството, че говори разумно, и те взеха решение да се готвят за битка.

4. После Александър пристигна, построи фалангата и попита тиванците за условията за мир. А те още повече се одързостиха и върнаха вестителите на Александър, след като грубо ги наругаха. А Александър се оттегли на известно разстояние от града и им заяви: „Не ще имате полза, когато се разкаете в последния миг!" И царят разположи лагера си на дванадесет стадия в очакване на войската, която идваше при него от Скития. Не след дълго очакваните скити пристигнаха, най-различпо въоръжени. Всички имаха плетени ризници и бели плетени щитове, лъкове с колчани и копия. Александър направи преглед и установи, че са осемдесет и пет хиляди.

5. Още същия час Александър захвана война с Тива, нападна града и го подложи на обсада. Стрелците нямаха чет, слънцето не се виждаше от стрелите им. И се случи нещо невиждано: застаналите по стените заради битката падаха от тях като листа. подобно на дървета когато ги разтърсват силни ветрове и им пада шумата. Тогава, том се спусна нощта, тиванците излязоха и против волята си отидоха като роби при македонците, измолвайки единствено живота си. И никой не смееше да се опълчи срещу Александър.

6. Някой си Демокей, изкусен флейтист, засвири умолително пред Александър, следваше го по стъпките му и искаше да смири гнева му. Александър го съзря и рече: „Отлични човече, напрегни се повече. Защото Тива бе построена под звуците на Орфеевата китара [3] и тази бе наградата за тракиеца, че той свиреше и неговите слушатели, вместо да се отплатят за получената наслада, строяха. И така Тива бе съградена от Орфей. А под звуците на твоята флейта ще бъде срината до основи." Като изрече тези думи, царят не се смири никак, а шевът му бе насочен срещу опълчилите се срещу него.

7. След края на битката, когато Александър обикаляше и оглеждаше жертвените дарове, се натъкна на Диоген, седнал на припек, и попита: „Кой е този?" От свитата му отвърнаха: „Това е философът Диоген, който често съветваше атиняните да не воюват с Твое величество." Щом чу казаното, Александър се приближи до мястото, където Диоген се приличаше на слънце — защото бе още утро и го измъчвате студът, — и се обърна към него: „Диогене, какво да ти дам?" А онзи отвърна: „Нищо, само се отдръпни и ми открий слънцето, да се сгрея!" Затова се възхитиха на Диоген, че не се стреми към земните блага.

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА

1. Та след като тръгна от тамошните места, Александър се отправи към Рим. И вече го посрещаха пратеници от всички народи и му се кланяха доземи, носеха му дарове — злато и сребро безчет, и всички се стичаха в желанието си да му станат съюзници. И множеството нямаше брой. Александър пристигна в Рим и жителите го посрещнаха с думкане и танци, с лаврови клонки в ръце и като пристъпваха към него, го наричаха цар и владетел на света. А той с влизането си в града се отправи към храма на Юпитер Капитолийски и жрецът го прие и му даде подслон. А от останалата войска в Рим бяха настанени тези, които се събраха в града, другите — в околните села.

2. Докато Александър бе в Рим, ето че като негов съюзник с петдесет хиляди души пристигна Лаомедонт, който се бе състезавал навремето с колесници на негова страна, и носеше дарове от злато, скъпоценни камъни и бисери. Александър го посрещна, разцелува го приятелски и му каза: „Благородни, дошъл си да ми бъдеш съюзник срещу Дарий?"

3. След заминаването си оттам Александър се отправи на запад и никой не можеше да излезе насреща му. И го посрещаха всички господари на западните царства, и го умилостивяваха с дарове, и го молеха да не напада техните земи. Та Александър склони пред молбите им и се споразумя, че ще се върне, ако те му изплатят данъците за дванадесет години. И те се съгласиха да сторят това и му докараха неизмеримо количество злато и сребро. Щом ги получи, Александър се върна, след като остави там Лаомедонт за господар на всички във всичко.

4. На връщане оттам царят се насочи към местата на юг и покори много и различни народи. И премина населяваната земя, и навлезе в необитаемата, и достигна до Океана. И откри хора с две глави, и без глави, и със змиевидни крака, и се сражава с тях. И те побягнаха от него, защото не бяха силни.

5. А Александър каза следното за тях: „Както тези двуглави и безглави хора изглеждат страшни на вид, а не са силни в бой, но изпадат в затруднение и бягат, без да могат да си помогнат, така се случва и с голямата тълпа: понеже имат две власти и едната не се подчинява на другата, а втората не отстъпва на първата, дори и да пожелаят да се съюзят, побягват и едните, и другите, тъй като се следят взаимно да не би да избягат и напуснат съюзника си. Нямат сила да воюват с войска, която има една власт. Така и войска без глава не е в състояние да противостои на войска с една глава, както се вижда и от тези необикновени хора. Пък и човекът с две глави не може да се сражава с човек с една глава, защото е безсилен. Така хората без господар трябва да отбягват тези, които си имат господар, тъй като първите са безсилни. Подобно и тези, които имат змии вместо крака: защото не им заповядват, ами водят стоящите върху им накъдето си пожелаят. И дори да искат да се противят, не могат, защото бягат противно на желанието си. Така е и с войската, лишена от подчинение. Ако не се подчиняват на управник, хората и да не искат, започват да се избиват и не могат да се опълчат на оня, който се радва на подчинение, независимо че може да са изключително храбри и мъжествени.

6. Та като премина оттам, Александър откри ужасни и огромни жени и те бяха най-страшни в боя и най-бързи от всички народи, при които бяха ходили. При бяг те поставяха гърдите си на раменете. За облекло им служеха гъстите косми. При нападение летяха с крила. Македонците се объркаха напълно, като видяха летящите и нападащи ги жени. А Александър, щом ги зърна, заповяда да се запали огън и да се държи нависоко: жените не познаваха природата на огъня, нападаха ги безразсъдно и не можеха да полетят повече, тъй като крилете им изгаряха. А падналите бяха убити с мечове от войниците. Но и жените погубиха сто войници с ноктите си. Та по този начин войската едва се измъкна.

7. Тъй като вече не можеха да вървят нататък — Океанът им пречеше, - те се движеха по брега, като Океанът оставаше отляво, обиколиха страните на север и достигнаха обитаемия свят. След много войни с варварите Александър покори всички западни страни.

ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

1. След като там даде почивка на войската, цар Александър заповяда на варварите да му приготвят кораби. Те бяха построени и му ги откараха. Всеки кораб побираше хиляда души с цялото им въоръжение и вещите им. Като събра корабите, Александър направи преглед и наброи хиляда и два и се качи в тях с цялата си войска. За тридесет дена с попътен южен вятър неговият първи военачалник Селевк пристигна в Киликия с хиляда кораба. Щом слезе на брега, той построи там град Селевкия, на своето име. Александър също пристигна с петстотин кораба наблизо в Киликия, издигна град и го нарече на името си — Александрия. А Антиох дойде с останалите кораби в страната до Киликия и там издигна град на своето име [1]. Но и тримата не знаеха къде пребивава всеки от тях.

2. А като тръгна оттам, Александър измина пътя на запад покрай брега. С пристигането си научи за Селевк и Селевк разбра за Александър. Двамата се събраха и продължиха похода. По пътя узнаха и за Антиох, известиха му и тримата се срещнаха на едно място. И там издишаха град и го нарекоха Хомонаде [2] заради срещата си в него. И като тръгнаха заедно тримата, прекосиха тамошните места и се разделиха.

3. Антиох пое пътя на юг, Селевк — на север, а Александър — пое по средния път. И Антиох издигна Антиохия в Памфилия, Селевк — Писинунт, наречен така по името на девойката, която обичате, а Александър основа Николия [3] поради видения на това място сън: присъни му се жена и запитана от него за името й, отвърна, че се казва Николия. Като се събуди и разказа съновидението на своите мъдреци, а именно Менандър и Аристокъл, те отговориха, че разгадката е: „Александър побеждава всички."

4. Оттам пък, като потеглиха отново, преминаха в Мала Азия и построиха град. Дадоха му името Триполис [4]. Отсреща Селевк издигна град, наречен Никатория или Лаодикея [5] поради това, че войската отправила жалба пред Александър срещу Селевк, задето оставили войнишкия занаят и били принудени да строят. А пък Антиох основа Антиохия в Мала Азия. Александър се разгневи на това и им рече: „Нима напуснахме Македония, прекосихме целия свят, стигнахме в Мала Азия и принуждаваме македонците да се учат да строят и да се откажат от войнишкия дух?" И повече царят не се отдели от тях, но целият строй вървеше заедно, а пък цяла Мала Азия и техните градове се събраха с Александър.

5. Като премина отгам, той достигна Фригия и по подобен начин издигна и там град.

6. Александър достигна Троада. Жителите на Илион го посрещнаха с факли и го славословеха, наричайки го бог и цар на света. А Александър влезе в града, покани неколцина граждани и попита: „Къде е храмът на героите?" Хората го заведоха. Той влезе, принесе жертви на Хектор, Ахил и останалите герои. „Къде са оръжията на Ахил? - попита после. — Къде с щитът на Аякс от седем волски кожи и копието на Леонтей?" А те му ги донесоха. Александър взе доспехите на Ахил, облече ги и единствено на тях се удивляваше. Отиде при гроба на Ахил с благоухания в ръце и рече: Всички ти се възхищават, Ахиле, приеми тези дарове:

правя възлияния като на роднина,
защото ти се роди от Зевс и Тетида,
а мен Олимпиада зачена от Зевс;
ние сме от едно потекло като братя."

ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА

1. И като вдиша войската оттам, Александър потегли на изток и тези, които го посрещаха, биваха удостоявани от неговата милост, а на другите, които изобщо дръзваха да му противоречат, той разрушаваше граловете до основи. И неговият меч се вдигаше срещу тях. Страх и ужас обхванаха целия Изток и хората напускаха градовете си и бягаха. Мълвата за него достигна чрез бегълците до Дарий. „Господарю — рекоха те, — за нас няма надежда за спасение от тази македонска войска. Така че трябва да напуснем домовете си и да дойдем тук."

2. Като научи това, Дарий изпрати при Александър вестители и писмо със следното съдържание:

„Някаква мълва достигна до ушите ни, сине на Филип, че след като си обходил цялата гръцка земя, си я разрушил напълно и си достигнал до Рим и до далечните западни царства, та дори и до Океана, варварските страни и навътре чак до Етиопия и при всички, намиращи се под моята непобедима власт, и че си натрупал голямо богатство. Но незадоволен от всичко това, ти си нахлул във Фригия и Азия. Ти извърши това, защото решихме да не ти обръщаме внимание — Гърция не влиза в грижата ни. Но ти се одързости още повече и си позволи да нападнеш източните земи. Обикаляш като разбойник, опустошаваш градовете, забравяйки робската си участ и това, че всички са роби на персийската държава и че никой не смее да й се опълчи. Така че върни подведените от твоята глупост македонски деца и се задоволи с цяла Гърция. Опрощавам ти годишните данъци, тъй като твоята незрялост надвишава храбростта и дързостта ти. А ако не желаеш това, аз ще изляза срещу теб като срещу въставащ против персийската държава и моят меч ще те издири и не ще има място, в което да избягаш."
 

4. Той отговори следното на Дарий:

„Това, дето ни писа, че не обръщаш внимание на работите в Гърция и на западните царства, и ние добре го знаем. Защото всеки, който притежава по-голямото, не се стреми към по-малкото, а стремящият се към по-малкото се старае да придобие и по-голямото. Но въпреки че ти ни презираш като невръстни деца, аз ще потегля срещу теб по-твърд и от стомана. И никак не се грижи, защото мене провидението ми дава сила. Ще потегля срещу теб и ще стана господар на всичко твое, макар и да не вярваш. И ти не ще спреш хода на нозете ми, и аз ще те направя на нищо пред очите на македонските деца."

5. Щом получи писмото на Александър и го прочете, Дарий заповяда на всички подвластни нему царе и местни управители, господари и сатрапи, да се съберат. След като се стекоха, направи преглед и наброи двеста хиляди отбрани конници с брони и сто хиляди тежко въоръжени пеши войници. И с всички тях се устреми срещу Александър.

6. А Александър премина Ефрат и заповяда мостът да бъде разрушен... [1] „Да не би Дарий да ни уплаши? Вие, вълци и лъвове, нима ви плашат овни и агнета?" С тези думи Александър вдъхна смелост и усърдие на македонците за битката с Дарий.

7. След като двете войски се приближиха на разстояние един ден път, умникът Александър заповяда да се събере цялата войска, да намерят сухи волски кожи и да ги привържат към шиите на диви кобили. И щом се доближат до войската на Дарий, вкупом да я нападнат. Това той направи от четирите страни: македонците нападнаха внезапно войската, вдигнаха тропот, настана паника и ужас обхвана персите. А македонците наоколо викаха, Александър свиреше с бойна тръба; персите се разбягаха, македонците ги изпревариха и убиха неизброимо множество; никой ме се отърва освен Дарий и сто конници с него. Македонците избиха останалото множество и дори не можеха да носят трофеите, взети от персите. При това се одързостиха и много се възгордяха и вече не се страхуваха от множеството на никоя войска.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

1. Всъщност през 335 г. пр.н.е. Александър потушава въстание срещу македонската хегемония в гр. Тива.

2. На това място текстът е повреден.

3. Авторът смесва легендите за Орфей с мита за Амфион, който притежавал вълшебна лира и с нейна помощ били издигнати стените на Тива.

1. Антиохия в Киликия се е намирала близо до гр. Малос на брега на р. Пюрамос.

2. Името идва от старогръцката дума за „съгласие, единство". Такъв град не е засвидетелствуван в историческите извори.

3. Името е изведено от старогръцката дума „нике" — победа.

4. Така се наричат два града в Мала Азия.

5. Името идва от старогръцките думи „лаос" - народ, и „дике" — съд, според народната етимология.

1. Текстът с повреден на това място. Александър заповядва мостът да бъде разрушен, за да не може войската да се върне, ако се уплаши.