IХ. КАТО КНИЖАР В ЩИП

След изпита в Битоля напуснах даскалъка. Дойдох в Щип и отворихме заедно с брата си хаджи Михаил Костенцев [60] книжарница. Тръгнах с разни книги по градовете. Обиколих Кавадарци, Неготино, Куманово, Паланка, Кратово, Кочани, Виница, Царево село, Бобошево, Дупница и Джумая. В тези места започнах да проповядвам дадената ми от дядо Славейков идея по учители, свещеници и младежи: да се поприготвят както те, така и населението за въстание. Уверявах ги, че в Тракия и България всички са готови, при това, че Русия се е обрекла, щом се повдигнем ние, и тя ще отвори война и ще ни освободи, както е освободила Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция. Внушавах навсякъде, че ние учителите, свещениците и младежите, трябва да вдъхнем туй нещо на простото население, защото е срам за нас да робуваме още на турците и пр.

Преди Освобождението, за да отидеше човек от един град в друг, обезателно трябваше да има тескере и туй тескере трябваше да се каити във всеки град и във всеки град да представиш поръчител и да обясниш откъде си, къде отиваш, за какво отиваш, колко време ще се маеш и пр. Но къде ще търся аз във всеки един град такива поръчители, които един ден, ако бъда заловен, могат да пострадат заради мен? Затова реших да тръгна без тескере.

В онова време имаше беклемета вън от града, по на един-два часа разстояние и във всяко беклеме имаше по 1 – 3 заптиета, които питаха и искаха от пътниците тескере и който нямаше тескере, закарваха го в града като лош човек.

Поръчах на моя кираджия да ми обажда къде има беклемета и щом наближехме до него, казвах на кираджията да върви полека по пътя и ме чака, а пък аз отивах пеш до беклемето да си занеса уж лично тескерето. Още отдалеч, т. е. без да ме повикат те, аз тръгвах към тях и виках по турски:
– Ама горещина, ха-а! Ще умра от горещина! Имате ли кафе бе, брате?

А те обикновено ми отговаряха:
– Имаме кафе, имаме и локум.
– Дайте по един локум, по една вода и по едно кафе на всички ни!

Давах им след туй кутията да си направят цигара. На тръгване – ако е едно заптие, давах му половин бещлик, а ако са две-три, давах им цял бешлик и им казвах сбогом. И те излизаха вън на двадесет-тридесет метра да ме изпратят, викайки след мене:
– Със здраве, с добро и на връщане пак заповядайте!

И когато се завръщах по същия път, още по-хубаво ме посрещаха и изпращаха.

По този начин можах да обиколя гореказаните градове без тескере.

Повикаха ме в Джумайската община и ме помолиха като учител и книжар да им намеря или препоръчам някой добър учител, който да знае и турски. Аз им казах, че добрите учители искат по деветдесет-сто лири.
– Може ли да дадете толкоз пари?
– Стига да е добър, ще дадем1 – отговориха ми.
– Добре, дайте ми писмено пълномощно, потвърдено с общинския печат! – им отговорих и те ми дадоха такова.

Отидох в Щип, оттам във Велес. В последния град намерих нов главен учител – господин Васил Попович [61], а бившият им главен учител господин Костадин Босилков [62] бе си дал оставката. Последния услових с осемдесет лири и квартира.

Телеграфирахме, че след седем-осем  дена учител Босилков дохажда. Телеграфически ми благодариха и ми поръчаха, когато ще тръгне, да им телеграфира.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

60. Костенцев, Михаил (1832 – 1920) – роден в Щип, по-голям брат на Арсений Костенцев. След смъртта на баща си (1859), като глава на семейството Михаил тръгва на гурбет. Живее една година в Смирна при братовчед си Антон Костенцев, книжар в американската евангелистка книжарница, при когото изучава кннжарския занаят. След време тръгнал да пътува и последователно посетил Москва, Одеса, Кайро, Дамаск, Ерусалим. През 1870 г. отваря книжарница в родния си град Щип и като пътуващ книжар обикаля цяла Македония и разпространява книжнина, заради което непрекъснато е преследван от гръцките духовни власти. За цялостната дейност на Мих. Костенцев като книжар вж. по-подробно: Костенцев, М. Спомени от моето книжарство. В: Сп. БАН, кн. 26, 1923, С., 163 – 189, а сведения за преследванията на Мих. Костенцев от гърците в писмо на К. Босилков до Хр. Г. Данов, публикувано в. Хр. Г. Данов. "За теб, мили роде", Пловдив, 1978, 251 – 252.

61. Попович, Васил – родом от Болград, Бесарабия. Главен учител на училищата във Велес от 1870 до 1873 г. По-късно учител по български език и литература в Пловдивската семинария.

62. Босилков, Константин (1842 – ?) – родом от Копрившица, учил в Пловдивското централно училище. През 1863/64 г. учител в София; по-късно като пътуващ книжар обикаля Македония, учителствува във Велес, после в Г. Джумая. За участието му в Кресненското въстание от 1878 г. вж. Уводни бележки от проф. Г. Кацаров, Документи по Кресненското въстание от 1878 г., в: Сб. БАН, кн. ХХХVI, 1942.