XII. КРЕСНЕНСКОТО ВЪСТАНИЕ. СТОЯН ВОЙВОДА

Подир няколко дена започна се Кресненското въстание [90] под войводството на Стоян войвода [91] от неврокопските села – човек добър, честен, неустрашим юнак, при това от добра и богата фамилия. Каквато плячка и да вземеха от турците, той я поделяше на момчетата и нищо за себе си не вземаше.

На въстаническия комитет председател беше Босилков и членове Георги Наков, Иван Радев и др.

Един ден Стоян войвода заобикаля в кресненската кула сто и дванадесет турски войници и четирима офицери. Връзва бяла кърпа на една дълга тояга, отива пред кулата и им извиква:

– Хей, аги и бейове, аз съм Стоян войвода, да не се излъже някой пушка да пукне, защото всички ще загинете зарад мен. Аз съм дошъл с бял знак, за да ви кажа да се предадете с добро, като ви се заклевам, че никому капка кръв от носа няма да падне. Едно от моите момчета, ако ви каже лоша дума, аз сам пред вас ще му отрежа главата.

След половин час всичките си предадоха оръжието.
Офицерите доведоха в Джумая, а войниците отведоха в гората.

Всички европейски вестници тогава бяха похвалили геройството на Стоян войвода. Той беше завзел тогава тридесет и шест села, в които турски крак не смееше да стъпи.

В това време дойде заповед от София всички войници и офицери турци да се изпроводят в София.

В София ги накараха да чукат чакъл за постилане на софийските улици.

Но не за дълго бе геройството на Стоян войвода. Той почина млад и зелен, в своята цветуща възраст и не от болест, нито от турски куршум, а от куршум на своите братя по вяра и кръв – българи.

От София дойде в Кресна една компания начело със Стефан Стамболов и състояща се от Илю войвода [92], Стателов (брат на бившия солунски учител), Андрея Гьоргов [93], Димитър поп Георгиев и дядо Натананл Охридски [94] (владиката) и още няколко хашлаци и поискаха да вземат Стоян войвода заедно с четата му под своя заповед и команда.

Стоян войвода им отговори, че както е работил досега, сам пак ще си работи и занапред и другарите си не давал.

В отсъствие на дружината му и по заповед на Стефан Стамболов той бе застрелян в стаята, дето спал [95].

В Джумая пристигнаха веднага куриери и обадиха на майор Орлински за застрелването на Стоян войвода.

Орлински много обичаше Стоян войвода за неговото геройство и затова изпроводи веднага около двадесет души казаци със заповед живи или мъртви да доведат убийците му. Последните през Струма и Бобошево избягаха.

В Бобошево дядо Натанаил падна тежко болен от апоплексия и само Димитър поп Георгиев [96] биде заловен и вързан докаран от казаците в Джумая.

Майор Орлински заповяда веднага да го застрелят, но ние всички се застъпихме пред него и пред Шевченков, като им разправихме, че той е добър и честен човек и с големи заслуги както по черковния въпрос, тъй и по възраждането на България. Ходатайствата си завършихме с молба и нас баре да застреля с него заедно, ако не може да го опрости.

Орлински му каза тогава:
– Вие щяхте да бъдете застреляни досега, но благодарение на господа чиновниците тук, които се застъпиха за вас, сукин син, чорт тебя побрал! – и му удари две плесници.

Заповяда вън от града да го отвържат и да си върви право в София.

Със смъртта на Стоян войвода умря и кресненското дело.
Съучастници и съветници на Стоян войвода още от началото на Кресненското въстание са били: Иванчо Козаров, Иван Попето и Панайот Мечкаров (Яверът). Последният си напусна тогава търговията в Серес. За това дело и днес страда в София.

Подир дойде един от дейците по възраждането ни в Македония, господин Никола Живков, родом от Търново, с една своя чета от около сто души конници, добре въоръжени, за да действува в Кресна, но Орлински не им позволи да заминат и ги повърна назад, понеже според Берлинския договор Джумая оставаше под Турция [97].

През 1879 г., месец април, бяхме повикани в София всички председатели и членове от всички учреждения в Софийската губерния, за да изберем председател и членове за апелативния съвет, дето избрахме за председател господин Димитър Греков [98], а за членове Василя Разсолков и мене, но аз отказах и вместо мене бе избран господин Иванчо Цонев от Джумая и други.

По заловените четирима офицери и сто и дванадесет турски войници и ние трима-четирима бяхме изразходвали 923 франка, от които повече от половината бяха мои пари, за които притежавам разписки, и бях изпроводен в София, за да ги прибера с писмо от джумайския окръжен началник.

[Previous] [Next]
[Back to Index]

90. Кресненското въстание избухва през есента на 1878 г. в знак на протест срешу несправедливите решения на Берлинския конгрес и се явява израз на волята на местното население чрез борба да се съедини със свободната българска държава. Въстанието е вдигнато на 5 окт. 1878 г. и е подготвено от комитетите "Единство", главно в София и Г. Джумая. Ръководените от Стоян войвода чети разгромяват кресненския гарннзон, след което въстанието постепенно обхваща целия Мелнишки и Разложли край и придобива масов характер. Към средата на месец ноември турското командуване започва офанзива срещу ввстаниците. В резултат на това въстанието е жестоко потушено. (По-подробво вж. Дойнов, Д. Кресненско-разложкото въстание 1878 – 1879, С., 1979.).

91. Стоян войвода (Стоян Карастоилов) (? – 1878) български революционер. Роден в. с. Старчища. По време на освободителната война организирал чета, с която действувал в Кресненското дефиле на р. Струма. След отделянето на Македония от България и връщането й на Турция съгласно Берлинския договор, Стоян войвода застава начело на освободителната борба на българското население в този край. Един от лидерите на Кресненското въстание.

92. Ильо войвода (Ильо Марков, капитан Ильо, дядо Ильо) (ок. 1805 – 1898) – български хайдутин и войвода на чети в борбата срещу османските поробители. Предвождал хайдушки чети из Пирин, Рила, Родопите и Странджа. През 1862 г. се включил с почти цялата си чета в Първа българска легия, а през 1876 г. участвувал в Сръбско-турската война. Взима участие в Кресненското въстание (1878) и в Сръбско-българската война (1885).

93. Георгов, Андрей – член на привременна комисия (обр. на 30 окт. 1878 г.), която имала за цел да управлява финансовата, пощенската и административната част на освободените места по време на Кресненското въстание.

94. Натанаил Охридски (Нешо Стоянов Бойкикев) (1820 – 1906) – български митрополит, книжовник, участник в църковно-националното движение. Поддържал връзки с български революционери – Раковски, Левски и др. Участвувал в подготовката на Кресненското въстание. (За дейността му по въстанието вж. Дойнов, Д. Цит. съч. 27 – 36, 95 – 120, 142 – 147, 162 – 168 и сл.)

95. Според патриах Кирил (Съпротивата срещу Берлинския договор. Кресненското въстание. С., 1955 92 – 93) Арс. Костенцев греши, като хвърля вината. за убийството на Стоян войвода върху Стамболов. (Стамболов по това време не е бил в Джумайско.) Изобщо причините за това убийство не са напълно изяснени и се обясняват различно в историческата литература. Най-общо може да се каже, че убийството на Стоян войвода отразява идейните, програмните и тактическите противоречия между ръководителите на въстанието, на чиято основа се разгарят лични страсти, амбиции и домогвания, довели до унищожаването на едно от основните огнища на въстанието – Джумайския район. (По-подробно вж. Дойнов, Д. Цит. съч,, 63 – 69.)

96. Попгеоргиев, Димитър – роден през 1840 г. в Берово. Учил в Одеската духовна семинария (1858 – 1860). По-късно станал учител в Берово и се включил в църковно-националната борба. Като участник в Кресненското въстание Д. Попгеоргиев е бил началник-щаб. Той смятал, че въстанието трябва да се организира планомерно, да се отвоюват от турците отделни райони, като постепенно територията на въстанието се разшири, за да обхване в крайна сметка и по-вътрешните области на Македония. Неговите схвашания били в противоречие с авантюристичната позиция на "външните" ръководители на въстанието Калмиков и Войкеевич. Д. Попгеоргиев и войводите искали да запазят делото от домогванията на кариеристи и авантюристи, които поставяли амбициите си над народните интереси. След като Калмиков представил в изопачен вид пред Софийския и Джумайския комитет фактите относно ръководенето и развитието на въстанието, Софийският комитет назначил привременна комисия, една от задачите на която била да арестува Д. Попгеоргиев (По-подробно вж. Дойнов, Д. Цит, съч., 62 – 63.)

97. Берлинският договор е подписан на 1 юли 1878 г. Според него Македония и част от Одринско се връщат на Турция.

98. Греков, Димитър (1847 – 1901) – български политически деец. Един от водачите на Консервативната партия след Освобождението. Завършил право във Франция. Министър на правосъдието в кабинета на Тодор Бурмов (1879), на митрополит Климент (1879) и на генерал Соболев (1882). Министър на външните работи и вероизповеданията в кабинета на Стефан Стамболов (1890 – 1894). Председател на Народно-либералната партия (1895 – 1897). През 1899 г. министър-председател.