МАТЕРИЯЛИ
Страници:
__3_ — __4_ — __5_ — __6_ — __7_ — __8_ — __9_ — __10_ —
__11_ — __12_ — __13_ — __14_ — __15_ — __16_ — __17_ — __18_ — __19_ — __20_ —
__21_ — __22_ — __23_ — __24_ — __25_ — __26_ — __27_ — __28_ — __29_ — __30_ —
__31_ — __32_ — __33_ — __34_ — __35_ — __36_ — __37_ — __38_ — __39_ — __40_ —
__41_ — __42_ — __43_ — __44_ — __45_ — __46_ — __47_ — __48_ — __49_ — __50_ —
__51_ — __52_ — __53_ — __54_ — __55_ — __56_ — __57_ — __58_ — __59_ — __60_ —
__61_ — __62_ — __63_ — __64_ — __65_ — __66_ — __67_ — __68_ — __69_ — __70_ —
__71_ — __72_ — __73_ — __74_ — __75_ — __76_ — __77_ — __78_ — __79_ — __80_ —
__81_ — __82_ — __83_ — __84_ — __85_ — __86_ — __87_ — __88_ — __89_
Bertrandon de la Broqulère, Voyage d'Outremer (1433)
Доротей, Архиепископъ на Първа Юстиниана (1456)
Мијаила Константиновића, Историја или љетописи турски (1490)
Felix Petančić i njegov opis puteva u Tursku (1502)
Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi (1510)
Родословїе сербскωе
Putovanje Kornellja Duplicia Šepera (1533)
Benedetto Ramberti, Libri tre delle cose dei Turchi (1534)
Hans Dernschwam, Orientalische Reise 1553—1555
Hans Dernschwam, Eine Reise nach Amasia im Jahre 1555
Itinerario di Marc' Antonio Pigafetta (1567)
K. Rym, Reyse van Bruussele vut Brabant to Canstantinopels in Thracyen (1571)
Ioan Sambucum, Рѫкописна карта Vngariae (1571)
Philippe du Fresne-Canaye, Le voyage du Levant (1573)
Stephan Gerlach, Tage-Buch (1578)
Jeaques de Lavardin, Histoire de George Castriot surnommee Scanderbeg, roy d'Albanie (1579)
M. Paolo Contarini, Diario del viaggio da Venezia a Constantinopoli (1580)
Wolf Andreas von Steinach, Edelknabenfahrt nach Constantinopel, 1583
Melchior Besolt, Reyss auff Constantinopol, in 1584 Jar
Václav Vratislav, Přihody, jež na cestě do Carohradu a zvlaště v zajeti svém (1591)
Loreazo Bernardo, Putopis o putovanju mletačkoga poslanika Lovre Bernarda u Carigrad od god. 1591
Fridrich Seidel, Denckwürdige Gesantschaft an die Ottomannische Pforte (1595)
Adam Wenner, Ein gantz new Reysebuch von Prag aus bis gen Constantinopol (1616)
Nicolao Vischer, Orbis terrarum nova et accuratissima tabula
Voyage de Levant (1621)
George Christoff von Neiczschitz, Sieben Jährige und gefährliche Welt Beschaung ... (1634)
Fr. Petri Bogdani Bakšić, La visita della Bulgaria al 1640
1655. Kiprovacii. Petri archiepiscopi Sophiensis de episcopato Prizrenensi dissertatio historica
Achrida civitas Bulgariae a Petro archiepiscopo Sophiensi describitur (1655)
Скопскиятъ архиепископъ Андрей Богданъ (1659)
Охридскиять архиепископъ Франческо Соимировичъ (1659)
Christian von Wallsdorff, Neue Reissbeschreibung durch Ungarn, Thracien und Egypten (1660)
Martin Stier, Landkarten des Königreichs Ungarn ... (1664)
John Burbury Gent, A relation of a journey from London to Vienna, and thence to Constantinople (1664)
Relatio на Софийския архиепископъ Петъръ Богданъ за състоянието на католишката църква въ България (1667)
Stephani Gaspari, visitatoris Serbiae, relatio de statu dioecesium Scopiensis et Prizrenensis (1671)
Antonio Benetti, Viaggio à Constantinopoli (1680)
Türckisches Hunds Bemarr (1690)Арсений Черноевичъ „архіепископъ Сербскій и Болгарскій, Словенскій и всего Иллирика западнія страны патріархь” о „Сербовъ и Болгаръ и иныхъ народовъ, которые въ его епархій” (1690)
L. Ferd. de Marsigli, Description de Danube (1698-1725)
N. de Fer, ... la Hongrie, la Transilvanie, la Bosnie, la Servie, la Bulgarie, la Republique de Raguse et partie de la Dalmatie, et de l'Albanie, et de la Roumanie (1717)
von Neüberg, Graentz Scheidung des Königreichs Servien (1718)
Gerhard Cornel von den Driesch, Reise von Nissa bis nach Sophia (1719)
Писма пећских патријарха из другог и трећег деценија XVIII-тог века (1719)
Gabriel Bodenelir, Nova et accurata tabula Regnorum Sup. et inf. Hungariae it: Slavoniae, Serviae, Albaniae, Besarabiae ut et Princip: Transylvaniae, Moldaviae, Walachiae, Bulgariae et Romaniae (1718-1739)
Андрея Качичъ Миошичъ, Razgovor ugodni naroda slovinskoga (1759)
Mappa deren vornemsten Vestungen, und anderen Haltbarsten Ortern an denen Türkischen Grentzen ... (1737)
Истоpiя Славѣноболгарская собрана и нареждена Паисіемъ Іеромонахомъ в'лѣто 1762
Augusto Gottlob Boehmio, Totus Danubius (1766)
Robert de Vaugondy, L'Europe divisée en ses Etats, Empires, Royaumes et républiques (1767)
Опис турских области и у њіма хришћанских народа, a нарочито народа Српскога, састављен год 1771 српским патријархом Василијем Бркићем
Griechenland, der Archipelagus, Albanien, Macedonien, Romanien und ein Theil von Anadoli nach der Karte des de la Rochette (1796)
Karte von den Osmanischen Reiches in Europa (1796)
Imperii Osmani sive Turcici europaei tabula (1797)
А. Arrowsmith, Europa (1798)
F. Pouqueville, Voyage en Morée, à Constantinople, en Albanie ... (1801)
Павелъ Соларичъ, Ново гражданско землеописаніе (1804)
Сръбскиятъ съвѣтъ разрѣшава на хайдутъ Велка да събира доброволци изъ неговия роденъ край въ Тимошко, за да вдигне възстание въ областьта на Малки Тимокъ (1807)
Попъ Радосавъ иска отъ Кара-Георгя да прати заедко съ тѣхъ българчета, които има въ войската си, за да подигнатъ народа въ Черна-Рѣка противъ турцитѣ (1807)
Донесеніе дѣйств. ст. сов. Родофиникина къ генералъ-фельдмаршалу князю Прозорозскому изъ Бѣлграда (1808)
F. Pouqueville, Voyage dans la Grèce (1814)
Исторія народа србскогъ издана одъ Димитрія Давидовiћа (1821)
Вукова преписка (1822-1859)
F. Fried, Karte von Servien, Bosnien, türkisch Croatien, der Herzegowina und dem Lande der Montenegriner (1829)
E. M. Cousinery, Voyage dans la Macédoine (1831)
Ami Boué, La Turquie d'Europe (1836-1838)
Ami Boué, Recueil d'itinéraires dans la Turquie d'Europe (1836-1838)
A. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839
Д-ръ Ст. Романски, Австрийски документи no Нишкото българско възстание отъ 1841 година:- Seiner Durchlaucht dem Kais. König Herrn Haus-, Hof- und Staatskanzler Fürsten von Metternich
M. Blanqui, Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841
P. J. Satařík, Slavansky národopis (1842)
Исидоръ Николићъ, Спомени народа сербскогь y византискимъ списательима (1843)
Викторъ Григоровичъ, Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (1844)
Jean Bugarsky, Carte de la Principauté de Serbie (1845)
И. П. Липранди, Восточный вопросъ и Болгарія (1854)
А. Ө. Гильфердингъ, Поѣздка по Герцеговинѣ, Босніи и Старой Сербій (1857)
J. G. v. Hahn, Reise von Belgrad nach Salonik (1858)
A. Ubicini et P. de Courteille, État présent de l'Empire Ottoman (1850-1876)
O. Lejean, Ethnographie de la Turquie d'Europe (1857-1861)
H. F. Tozer, Researches in the Highlands of Turkey (1861)
G. Muir Mackenzie and A. P. Irby, Travels in the Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe (1862-1863)
J. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar (1863)
F. Kanitz, Serbien (1859-1868)
F. Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan (1860-1879)
Викентій Макушевъ, Задунайскіе и адріатическіе славяне (1867)
J. Erben, Мара Slovanského světa (1868)Н. Kiepert, Völker- und Sprachenkarte von Oesterreich und den Untere-Donau-Länder (1869)
C. Sax, Geographisch ethnographische Skizze von Bulgarien (1869)
Молба на жителитѣ отъ Вранската каза до Султана да разрѣши бьлгарския черковенъ въпросъ (1869)
Ферманъ за учредяване на Българската екзархия (1870)
Молба отъ жителитѣ на градь Враня и окрѫга му до великия везиръ да снабди съ бератъ избрания български владика за Скопската епархия (1873)
Послание отъ българскитѣ владици до жителитѣ на Скопската епархия да посрѣщнатъ добрѣ новоназначения скопски митрополитъ Доротея (1874)
Constantin Jos. Jireček, Geschichte der Bulgaren (1876)<
Conférence de Constantinople de 1876, Bulgarie. Projet de règlement organique (1876)
H. Kiepert, Ethnographische Übersicht des europäischen Orients (1876)
Записки графа Н. П. Игнатьева (1876)
M. Ф. Мирковичъ, Этнографическая карта Славянскихь народностей (1877)
Karl Sax, Etnographische Karte der Europäischen Türkei (1877)
Графъ Н. П. Игнатиевъ, Първиятъ членъ отъ основитѣ на условията за миръ съ турцитѣ (1877)
Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго, представленная Военному Министру въ г. Плоэшти (1877)Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго. Нѣкоторыя соображенія по поводу вступленія въ турецкіе предѣли сербскихь войскъ (1877)
Traité préliminaire de San Stefano (1878)
Писмо отъ Стефана Верковича до професора Владимиръ Ивановичъ Ламански въ Петроградъ (1878)
Жителитѣ на градъ Пиротъ и окрѫга му опълномощяватъ съгражданина си K. С. Григориевъ да прѣдставлява прѣдъ всѣкого и всѣкѫдѣ тѣхната българска народность (1878)
Записка, подадена на 11 априлъ 1878 год. до управляющия гражданското управление въ България генералъ Анучинъ отъ пиротския прѣдставитель (1878)
Прѣпись отъ протеста на българитѣ отъ Пиротъ и окрѫга му противъ сръбскитѣ жестокости (1878)
A. С. Анучинъ, Берлинскій конгресъ 1878 года
Traité de Berlin. 13 Juillet 1878
B. Тепловъ, Греко-Болгарскій Церковный вопросъ (1881)
Алекса С. Јовановић, Врања и њено поморавље
1433 година.
Bertrandon de la Broqulère [1], Voyage d'Outremer. Въ Recueil de voyages et de documents pour servir à l'histoire de la géographie, томъ VII.
Стр. 205.
Morava qui vient de Bossene et est une grosse rivyere qui départ la Vulgarie et la Rascie ou Servie, que est une mesme chose [2].
1456.
И. Д. Шишмановъ, Бѣлѣжки за България въ рѫкописното наслѣдство на Шафарика въ сп. „Български Прѣгледъ”, год. III, кн. 1, стр. 65. Временникъ 1850, кн. 5. Гласник VII, 177.
Писмо
отъ Доротея, Архиепископъ на Първа Юстиниана, до
1490.
Мијаила Константиновића, [3] србина из Островице, Историја или љетописи турски, списани око године 1490. Превео и објасњаваујћим уводом издао Д-р Јанко Шафарик. Гласник 18 (1865).
1. Bertrandon de la Broquiére извършилъ по сухо своето поклоническо пѫтешествие за Иерусалимъ въ 1432 и 1433 год. Бургундскиятъ дукъ Philippe le Bon, който ce много интересувалъ за светата земя и желаялъ, както и неговитѣ прѣдшественици, да я освободи отъ сарацинитѣ, накаралъ Бертрандона, който билъ неговъ съвѣтникъ, да опише своето пѫтешествие. Бертрандонъ е първиятъ пѫтешественикъ, който ни е описалъ пропѫтуванитѣ земи на България, скоро слѣдъ покоряването имъ отъ турцитѣ. (Кѫси бѣлѣжки за Бертрандона у Les voyageurs belges de ХIIIe au XVe siècle. Par le baron Jules de Saint-Génois. Bruxelles. I, 21—23, 30).
2. Сравни Д-ръ Констатинъ Иречекъ, Стари пѫтешествия по България отъ 15—18 столѣтие въ Софийско Периодическо Списание, кн. III, 78.
3. Михаилъ Константиновъ билъ роденъ въ Островица, сръбска срѣдноѣковна крѣпость, около 1430 година. Въ 1455 година Михаилъ билъ взеть плѣнникъ при завладѣването на Ново-Бърдо отъ Султанъ Мухамеда и пратенъ въ Мала Азия, за да стане еничаръ. Заедно съ Султанъ Мухамеда еничарътъ Михаилъ вземалъ участие въ походитѣ противъ Бѣлградъ (1456 г.), противъ Мореа (1458—1460), противъ гръцкия царь въ Трапезунтъ, противъ Узунъ Хасанъ въ Караманско (1461) и най-послѣ противъ влашкия воевода Дракула. Той вземалъ участие сѫщо при покоряването на Босна и билъ назначенъ за комендантъ на градъ Звечай. Въ 1463 година Звечай билъ прѣвзетъ отъ маджарския краль Матея и Михаилъ билъ отведенъ зa негова голѣма радость въ Унгария. Послѣ прѣминалъ въ Чешко и Полша, дѣто умрѣлъ. Историята на Михаила Константиновъ доставя много цѣненъ материяля за исгорията на Балканския полуостровъ въ 15 вѣкъ. Неговитѣ разкази сѫ отчасти слушани отъ турци, отчасти прѣживѣни отъ самия него. (Гледай за живота на Михаила Константиновъ въ Гласник 18, стр. 27—44).
Стр. 73.
A син његов Стефан (Душан) био je краљ србски и цар буіарски.
Стр. 74—76.
. . . овај (Урош Стефан) je са својим царством неуредно владао, јер му je Бог због грјеха његовог отца одузео памет [1], тако да je остављајући заслужне служитеље и верне људе своје, обдарио незаслужне и неверне, и зато су га прозвали лудим Урошем. Овај je дао био двама браћама да управљају са бугарским царством, a y овим земљама био je такав обичај, да никоји човек осим цара, краља или кнеза, црвене обуће на ногама није носио; a оној браћи цар дао je слободу да носе црвену обућу, које кад су они видили, узму земљу бугарску за себе a њему ce успротиве; цар им je поручио и заповедио да дођу к њему, али они одговорише му овако: „Царе, ти си нам дао црвену обућу, али нећеш нам je тако лако опет и одузети”. A и бугарска земља била je њкма наклоњена, због оног дјела његовог отца. — У то време дошао je и турски цар Мурат и обсео je Дренопоље, и дођу новине y рашку земљу к цару Урошу, да je турски цар Мурат обколио Дренопоре. Тада ce цар Урош одма спремао, да с великом силом пође против Турака y помоћ Дренопољу . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . Кад je био само још четири миље далеко од Дренопоља, онда су она два брата, који су заузели били бугарску земљу, против свог господара устала, и прешла су к турском цару и покорила су му ce [2]. . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . [Урошъ билъ разбитъ и убитъ, убити били и неговитѣ противници, двамата братя]. „После тога освоијо je турски цар Дренопоље, и заузео je за себе без сваке препоне целу бугарску земљу, али je опет зато остао y њој један кнез”.
1. Намѣква ce на вѣрването, че Стефанъ Душанъ удушилъ баща си Стефанъ.
2. Всички историци сa съгласни, че подъ двата братя, за които разправя Михаилъ, трѣбва да разбираме Вълкашина и Ивана Углеша, владѣтели на Maкедония. Той разправя историята, както я слушалъ отъ турцитѣ като младъ еничаръ.
Стр. 80.
Тада je цар Бајазит скупио војску против Марка, бугарског кнеза, сећајући ce смрти свог отца, jep je тај кнез био y помоћи y рату кнезу Лазару; дошао je дакле на оно поље, где je отац његов Мурат био убијен. Ту je Бајазит бугарског кнеза са свом војском бугарском и србском разбио и убио.
1502.
Felicis Petancii, cancellarii Segniae, quitus itineribus Turci sint aggrediendi, ad Vladislavum Hungariae et Boemiae regem libellus.
D-r Petar Matković, Putovanja po balkanskom poluotoku XVI. vieka. Felix Petančić i njegov opis puteva u Tursku. Rad jugoslavenske akademije znanosti i umjetnosti [1], кн. XLIX. U Zagrebu, 1879.
Стр. 121.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . ide se selom Brančevom k Nišu, koje je bio (kao što se razabire iz razvalina) prekrasan grad, sad je spao na selo, u kom stanuju Turci i Bugari. [2]
1510.
Breve memoria de li discendenti de nostra casa Musachi [3] въ Chroniques Gréco-Romanes publiées par Charles Hopf. Berlin, 1873.
Стр. 270.
. . . . . . de la quale Zooi ha generato Marco Britanio et Elena che ebe Laczaro che fù primo Dispoto del 1350 dell infirior Servia dicta Bulgaria. . . . . . . . . . . . .
1. Феликсь Петанчичъ e роденъ въ Шибеникъ, Далмация; не ce знае нито кога е роденъ, нито кога е умрѣлъ. Познати събития изъ негова животъ обхващатъ врѣмето отъ 1480 до 1522 година. Бил изпрашанъ много пѫти отъ унгарския и чешкия краль Владислава (1490—1516) съ мисия до Цариградъ и по други царски дворове. Неговиятъ описъ на пѫтищата въ Турция показва, че той познавалъ много добрѣ отношенията въ турската империя.
2. Сравни Иречекъ, Стари пѫтешествия etc. въ Спсп. IV, 69.
3. Ивань Музаки билъ единъ отъ владѣтелитѣ на южна Албания, и когато турцитѣ завладѣли земята му, той ce прѣселилъ съ цѣлата си фамилия въ южна Италия, дѣто неаполитанскиятъ краль го приелъ много любезно. Свѣдѣнията на Иванъ Музаки за владѣтелитѣ на Македоння: Вълкашина и Крали-Марка, които сѫ ce намирали смѣнливо въ приятелски и неприятелски отношения съ неговитѣ прадѣди, сѫ много интересни и сѫщественно вѣрни, защото той е слушалъ за тѣхъ отъ дѣда си и баща си. Историята на Музаки е писана въ 1510 г. (Сравни М. Дриновъ въ Пер. Сп. I, 59. Съчинения I, 96 и А. Шоповъ въ Пер. Сп. XV, 124—125).
Стр. 273.
. . . et poi soccedendo il secondo Amuratte, con gran impeto fè l'impresa de Servia e Bulgariа. Ma Lazaro Dispoto de Servia e Marco Rè di Bulgaria e Theodoro Mosachi secondo genito de nostra casa et altri signori d'Albania uniti insieme venero alla battaglia, et fur rotti i Christiani, e ce morse il predicto Theodoro che portava seco grossa banda d'Albanesi, e fù prigione il detto Lazaro de Servia e poi fù fatto morire.
Стр. 281.
Da questo Signor Theodoro nacque il Signor Andrea Mosachi secondo, lo quale fù Sevastro Crator, il quale combattì col Rè Vucasino ch'era Rè de Bulgaria e dominava quasi insino ad Andrinopoli, et era sempre stato inimicissimo del'Imperadore de Costantinopoli.
Стр. 282—283.
Questo Signor Andrea secondo che prese il Rè Vocasino predetto Rè de Servia e Bulgaria, hebbe per moglie la figlia del Signor Paulo Sevastro Crator, la quale Signora havea nome Etimia che vol dire Honorata.
Стр. 322.
. . . . . . se mosse il Sígnor Giovanni Unglesi cbe signoriggiava le Seres con infinito numero de Christiani, et andò et assediò Orcam in Demotico, il quale Orcam se trovava in quel luogo con pochissima gente, et trovandose assediato Orcam usci la notte fora e trovò li Bulgari charichi d'ebrietà e sonno e li ruppe e dissipò quello esercito . . .
)
Печатано въ Гласникъ друшства србске словесности. Свезка V. 1853.
Стр. 71.
Когато царството на Стефана Душана подиръ смъртьта му ce разпаднало на много княжества
1.
е история на сръбскитѣ владѣтели отъ врѣмето на
Неманичитѣ до господаруването на деспотица Елена, съпруга на Деспора Иоана
Бранковича или до 1526 година. Този рѫкописъ билъ прѣписанъ отъ иеромонахъ
Иосифъ въ 1791 год. въ монастира Троноши, y Ядъръ, близо до Дрина въ Сърбия,
и затова е извѣстенъ като Троношки лѣтописъ и ce смѣтя, че е отъ първата
четвъртина на 16 вѣкъ.
Стр. 74.
Стр. 77.
1533.
D-г P. Matković, Putovanja etc. Putovanje Kornellja Duplicia Šepera g. 1533. Rad LXII.
Стр. 53.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Prebacivši pomenutu rieku (Morava), udjoše u Srbiju, jer Moriva dieli Bugarsku od Srbije.
1534.
Benedetto Ramberti [1], Libri tre delle cose dei Turchi. Venetia, 1539.
Nel primo si descrine il Uiaggio da Venetia a Constantinopoli, congli momi di luoghi antischi et moderni.
1. Benedetto Ramberti (1505—1547 г.) билъ ученъ венециански писателъ и събирачъ на надписи. На 24 годишна възрастъ станалъ посланикъ на Венеция при Карла V, въ 1532 г. секретаръ на венециаския сенатъ, a въ 1553 г. взелъ дѣлъ въ посолството на Данаила Людвика зa Цариградъ, което и описалъ въ горѣозначената книжка.
Стр. 7.
Alli XXIII à Clissurizza miglia XXVIII questo casale è nella Bulgaria: laquale dal monte Cunouizza uiene separata dalla Seruia. [1]
1553.
Hans Dernschwam’s [2] Orientalische Reise 1553—1555. Aus Handschriften in Auszüge mitgetheilt von H. Kiepert. Separatabdruck aus dem „Globus”, Band LII. Braunschweig, 1887. Съ карта на пѫтя Бѣлградъ—Амазия (въ Мала Азия).
Стр. 15.
Diese landschaft alle bis gen Nissa ist Servia — aida fecht sich Bulgaria an bis gen Trinapol — die inwoner nennen sich selbs Serby, das ist so viel als Winden und die bulgarische sprach ist auch eine servische oder windische sprach.
Ha стр. 16 стои заглавие Bulgaria и ce захваща описанието на Нншъ.
Стр. 17.
. . . . ein bulgarisch dorf Clissura, so viel als ein Clausen oder Pass.
1555.
Hans Dernschwam, Eine Reise nach Amasia im Jahre 1555. Eine Deutsche Gesandschaft in Kleinasien an dem Hoflager des Sultans Soliman des Prächtigen, nach den Briefen des Gesandten Busbeck und dem Tagebuch seines Begleiters Hans Dernschwam aus der Augsburger Originalhandschrift der Fürstlich Fagger'schen Hausarchivs im Auszuge mitgetheilt von Dr. Heinrich Zimmerer. Programm des K. Gymnasiums Ludvigshafen am Rhein. 1899.
Стр. 13.
Zu Nissa endet sich Bulgaria und fecht sich an Servia, nennen sich selbs Serbi, das seind Ratzen.
1. Сравни Иречекъ, Стари пѫтешсствия etc. въ Спсп. VI, 98.
2. Hans Dernchwam придружавалъ посолството на Бусбекъ до Цариградъ и Амазия. Прѣминалъ България на отиване (1553) и връщане (1555 г.).
1567.
Itinerario di Marc' Antonio Pigafetta [1], gentil huomo vincentino. Londra, apresso Wolfio Inghlese, 1585. Прѣпечатано въ Starine, кн. XXII. Вж. за него и въ Rad, кн. С.
Стр. 176—178.
Cap. XXI. Seguita il viaggio per la Bulgaria, dal monte Rodope infino a Nissa città.
Il fiume Nesso dagli habitatori nomatto Nissafa, nasce vicino a questa villa, in una rupe del monte Scardo, chiamata in Bulgaro Stara planina, che vuol dire „monte vecchio”, et corre tra mezo questi due monti lasciando l'Emo alla destra et va verso ponente. Gl'habitatori sono Bulgari et franchi d'ogni cosa, eccetto che dall'arracch, et altri servigij, come di sopra s'è detto. Da Calatino in hore sei et meza, miglia dicinove venimmo a Pyrota in bulgaro, et in turco Zarchuù, buon casale, posto alla sinistra ripa del fiume Nissafa . . . . . .
. . . . . . et poi lo passammo, et arrivammo in hore sei, et miglia diciotto a Zuha Clisura, ch'è quanto a dire „secca clisura”, villa de Bulgari, et è così detta dalli monti contigui sterili et sechi . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . Da questa villa Zuha clissura dunque partendoci in hore nove, et migla ventisette arrivammo a Nissa città, posta alla destra de Nissafa, nelli confini délia Rascia, et quivi finisce la Bulgqria, la quale anticamente era la Dardania, parte della Misia superiore.
1571.
K. Rym [2], Reyse van Bruussele vut Brabant to Canstantinopels in Thracyen, Hofstat van den turcschen keysere. Рѫкописъ въ Виенската царска библиотека. P. Matković, Put od Bruselja iz Brabanta u Carigrad u Traciji, glavni grad turskoga cara. Въ Rad, кн. CXII.
Стр. 176.
Pustivši s desna gradić Coprivatz, prispjeli su na veče u selo Clissuriza, što je jur u Bugarskoj (Bulgaryen), koju zemlju gora Cunovizza od Srbije (Servia) razstavlja.
1. Marc Antonio Pigajetta билъ отъ знатенъ италиянски родъ, който живѣлъ въ Vicenci. Той земалъ участие въ посолството, което Максимилианъ II пратилъ въ 1567 год. въ Цариградъ да сключи миръ съ Селима II. Въ сѫщото това посолство билъ и Вранчичъ, но Пигафета дава по-обстойни бѣлѣжки за пѫтя на посолството.
2. K. Rym, роденъ на 1533 въ Гандъ, училъ се въ Louvain и въ Италия. Максимилианъ II го повикалъ въ своя дворь и го пратилъ за посланикъ въ Цариградъ. Той успѣлъ да свърши добрѣ много дипломатически прѣговори. Затова билъ много добрѣ гледанъ въ Виена. Послѣднитѣ си години прѣкаралъ въ Гандъ, дѣто умрѣлъ въ 1583 год. Горѣозначеното описание на пѫтуването му въ нашитѣ страни се намира въ рѫкописъ въ Виенската царска библиотека (Les voyageurs belges. I, 51—52).
1571.
Рѫкописна карта Vngariae отъ Ioan Sambucum въ Виена. 1571 г. (Въ картографската сбирка на Виенската царска библиотека). Kapтата отива на изтокъ до Chiaber Alu (Цибрица). Ha западъ отъ нея е отбѣлѣзано Pars Bulgariæe Svper. Maes., което показва, че частъ отъ Горна Мизия, която ce идентифицира често съ Сърбия, е означена като България. Послѣдната отива до развалинитѣ на Траяновия мостъ (P. Traiani). A въ картата Nova Descriptio totius Hungariae. Romae, MDLVIII (1558) cѫ означени Bulgaria olim Misia inferior, Servia olim Misia superior, но областьта на България отива значително на западъ отъ Pons Traiani. За Траяновия мостъ сравни Marsigli, Description du Danube. A la Haye, 1744. II, стр. 25—34.
1573.
Philippe du Fresne-Canaye [1], Le voyage du Levant, publié et annoté par M. H. Hauser. Въ Recueil de voyages et documents pour servire à l'histoire de géographie. Paris, 1897, t. 16.
Стр. 223—224.
Indi (Качаникски проходъ) uscimo in una gran pianura nel capo della quale é quasi nascosa da certi poggetti Scopia grandiss. città sita secundo alcuni nella Bulgaria ma al mio giuditio nella Macedonia servando i termini antischi et detta Stobi vicina della Mygdonia. Vi passa un fiume Varder nominato.
Стр. 224.
Serissa (Seritza на пѫть отъ Скопие за Кюстендилъ). Cé bouon mercatto di ova et é nella Bulgaria o che vogliam dire Mysia Inferior.
1. Philippe Canaye, sieur du Fresne, прочутъ френски дипломатъ, роденъ въ Парижъ на 1551, умрѣлъ на 25 февр. н. ст. 1610 г. Той пѫтувалъ въ Германия, Италия, Турция. Въ съчинението си Ephémerides описалъ пѫтуванията си. Пращанъ с съ дипломатически мисии въ Англия, Швейцария, Германия, билъ посланикъ въ Венеция. Издалъ много съчинения.
1578.
Stephan Gerlachs, [1] des Aelteren, Tage-Buch, 1674. P. Matković, Putovanja etc. Putopis Stjepana Gerlacha o drugom putovanju carskoga poslanika D. Ungnada u Carigrad g. 1573—78. Rad CXVI.
Стр. 49—50.
. . . Krenuv od ovoga bunara (nad kojim je Zaribrod, malo bugarsko selo) putovahu dalje liepim rodnim priedjelom i poljem i prispjeli su po pódne u Sarckoi ili Pirot, kao što ga Bugari zovu; 20. noćište, 3 m. daleko. Ovo je velika varošica. . . . . . Tu ima malo Bugara, koji neimaju crkve. . . . . . . . . Gotovo pod gorom je bugarsko selo Ku-ili Guritzeseme, 21. noćište, 2 velike milje daleko . . . . . Nedaleko odavle ima pod brdom manastir sv. Dimitrije, u kojem ima 5 kalugjera, koji drže bugarsku školu i uče čitanje, pisanje i pojanje bugarske liturgije. . . . . .
. . . U varoši (Niš) ima malo Kršćana, koji se 2ovu Srbi (Servianer), jer ovdje svršava Bugarska, a odpočimlje Srbija (Servia) [2].
1579.
Jeaques de Lavardin [3], Seegneur du Plessis-Bourrot, Histoire de George Castriot surnommee Scanderbeg, roy d'Albanie. Paris, 1621.
Стр. 1—2.
Pologue, qui est partie de Macedoinc et Bulgarie.
Стр. 17.
Moraue en Bulgarie (въ разказа за борбата на Владислава и Хуниада съ турцитѣ, 1440 год.).
Стр. 19.
. . . la haute Dibre est assise ès confins des Triballes (peuples de Mysie plus occidentaux: les Bulgariens leur succedent).
Стр. 185.
La haute Dibre est montueuse, aspre et bossue, fertile neanmoins, et approchant de la Macedoine, si de voisinage, comme de
1. Stephan Gerlach, стариятъ, e роденъ на 1546 год. въ Knittlingen (Вюртембергъ), получилъ висше образование въ Тюбингенъ, билъ добъръ теологъ. Заминалъ за Цариградъ съ посолството на D. Ungnad. За пѫтуването водилъ дневникъ.
2. Сравни Иречекъ, Стари пѫтешсствия etc. въ Спсп. VI, 22.
3. J. de Lavardin, френски списателъ. Не ce знае нищо за живота му. Умрѣлъ послѣ 1587 год. Освѣнъ горѣозначеното собствено съчинение той прѣвелъ нѣколко книги отъ италиянски. Неговъ братъ билъ прочутиятъ Jean, abbé de l'Etoile.
ressemblance de mœurs. Les bulgariens ou Triballes l'habitent, nation fiere et adroite à la guerre, et aurant que l'autre chere à Scanderbeg, pour les mérités desa proüess . . . . . . . . . . . .
Стр. 269.
Scopie chef de Macedoine.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Dobreas (турски пълководецъ), la pluspart de la Bulgarie trenschee, auoit atteint Pologue (1435), c'est vn endroit ou contree de Bulgarie, recongnoissant le Grand Turc, peu distant des confins d'Epire.
1580.
Diario del viaggio da Venezia a Constantinopoli di M. Paolo Contarini, [1] che andava Ballo per la republica Veneta alla Porta Ottomana nel 1580. Издадена отъ V. Lazari. У P. Matković, Dnevnik o putovanju mletačkoga baila M. Pavla Kontarina od Mletaka u Carigrad g. 1580. Rad CXXIV.
Стр. 84.
Krenuvši od Niša putovahu 3 ure vrlo rodnim poljem, po imenu Nissava, zove se tako po rieci, koja ga protječe; pa su ušli u tiesnu dolinu medju gorami, zvanu Cunovizza; pošto putovahu 2 ure pomenutom dolinom, odmarali su se kod sela Cunovizza. U istoj dolini vidjeli su kola, koja su vukla po dva bivola, a vozila su rižu u Ugarsku. — Tu nastaje Bugarska ; žene su vrle domačice, nose vrlo težke naušnice, po dvie na uhu, težke kao dva srebrna piastra; djevojke pletu kose na mnoge vitice i nose široke šešire. Poznato je, da priedjel toplički odpočimlje pod gorom Srebrnicom i da dopire do rieke Morave; odavle dalje nastaje kraj nišavski, a Bugarska se proteže od Morave do Plovdiva.
1583.
Wolf Andreas von Steinach [2], Edelknabenfahrt nach Constantinopel, 1583. Steiermärkische Geschiehtsblätter, II. Jahrgang. Graz, 1881.
1. Paolo Contarini, роденъ въ 1529 подхваналъ въ 1555 година своята политическа служба, a въ 1579 достигналъ високия чинъ венециански байло въ Цариградъ. Горѣотбѣлѣзаното пѫтешествие той направилъ въ 1580 година. Въ Цариградъ останалъ до 1583 г., дѣто прослужилъ за голѣма полза на отечеството си.
2. Andreas Wolf отъ Steinach (1563—1615), вземалъ участие като пажъ въ Цариградското царско посолство на Р. Eitzing. Волфовото пѫтописание е много интересно и поучително.
P. Matković, Putopisi Andrije Wolfa i Levina Ryma o putovanju car. poslanika Pavla Eitzinga u Carigrad g. 1583. Rad CXXIX.
Стр. 29.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . Vele, da Marica (u mjesto Morava) dieli Srbiju od Bugarske . . . . . . . . . Dne 23. putovahu gorom preko tiesna klanca ili klisure u Gurithesmo (Kuručešme), kršćansko bugarsko selo. Ovo je mjesto na visokom brdu, pa je ipak tratinom zastrto; brdo pako, na kojem je ovo selo, jur je u Bugarskoj, koja je negdašnja Mysia superior, a gora zove se Haemus.
1584.
Melchior Besolt, [1] Des Wolgebornen Herrn, Heinrichs Herrn von Lichtenstein, von Nicolspurg, Rom. Keys. Maiest. Abgesandten, Reyss auff Constantinopol, in 1584 Jar, beschrieben durch —. Печатано въ Neuwe Chronica Türckischer Nation von Türcken selbst beschrieben. Lewenklaw von Amelbeuern. Franckfurt an Meyn, 1595.
Стр. 524.
Bey gemeldtem Wasser (Morava bey Iagodna) sollen sich beyde Landschafften Servia und Bulgaria scheiden, wie mans gemeiniglich dafür helt. [2]
1591.
Václav Vratislav, [3] Přihody, jež na cestě do Carohradu a zvlaště v zajeti svém zkusil a sepsal Václav Vratislav z Mitrovic. V Praze, 1855.
1. Melchior Besolt вземалъ участие въ Лихтенщайновото посолство въ Цариградъ. Въ това посолство билъ и прочутиятъ ученъ историкъ Ivan Löwenklaw. Безолтовиятк пѫтописъ е напечатанъ като прибавлевие въ хрониката на Леунклавий.
2. Сравни Ив. Шишмановъ, Стари пѫтувания прѣзъ България въ Мсб. IV (1891), стр. 438.
3. Václav Vratislav билъ родомъ отъ Чехия. Още на млади години родителитѣ му го пратили заедно съ посолството на Фридриха Креквицъ, за да ce запознае съ чуждитѣ краища, особено cъ източнитѣ покрайнини. Вратиславъ описалъ 1599 година своето пѫтуване за Цариградъ и приключенията на неговото плѣнствво y турцитѣ. Той заемалъ важни служби при императора Фердинандъ II до смъртьта си, на 1635 година. За пръвъ пѫть ce напечатали неговитѣ записки въ Прага на 1777 год.ин станали много популярни; отъ тѣхъ има нѣмски, английски и руски прѣводъ.
Стр. 32.
Dne 31 (1591) října nedaleko od Jagodny přeplavili jsme se přes vodu Moravu, a ta voda děli Servii neb Srbsko a Bulgárii. [1]
1591.
Relazione del viaggio fatto da Loreazo Bernardo, fu altra volta bailo a Constantinopoli, e di présente rispedito al sultan Amurat III., onde ivi trattenersi, riuscendogli di mandare a Venezla Girolamo Lippomano cavaliere, imputato di rivelare li secreti del Senato a' Principi, e scoperto infidele alla propria patria. 1591 Aprile [2]. — P. Matković, Putovanja etc. Putopis o putovanju mletačkoga poslanika Lovre Bernarda u Carigrad od god. 1591. Rad CXXXVI.
Стр. 30—32.
Struga, vele, da je varoš, dapače selo, prvo je mjesto u Bugarskoj, protječe ju riečica, koja da iztječe iz jezera Ohridskoga; . . . malo dalje, na ulazu stružkoga polja, prelazi se preko mosta, koj je tu granicom izmedju Albanije i Bugarske. Bugari govore slovinskim jezikom, a grčkoga su obreda . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . Monastir (Monasterio); to je bugarska varoš.
Стр. 33.
. . . no što su u Solun prispjeli; prešli su drvenim mostom, 300 koraka dugim, što vodi preko г. Vardara, koje više gore protječe Skoplje (Uscopia); kod pomenutoga se mosta jako razprostranjuje, tvoreć gotovo dva korita, utječe u zaljev Solunski —, a ušče mu je udaljeno od grada oko 5 milja. Ovaj most granicom je izmedju Bugarske i Tesallje (Tesaglia). Blizu mosta ima kuča, s koje dodje bugarska djevojka s pogačami (fogaccie), pečenimi pod pepelom.
1. Сравни руския прѣводъ: Приключенія чешскаго дворянина Вратислава въ Константинополѣ и въ тяжкой неволѣ y турокъ, съ австрійскомъ посолствомъ 1591 года. Переводъ съ чешскаго К. П. Побѣдоносцева. Спб. 1877, стр. 34.
2. Лоренцо Бернардъ билъ изпратенъ за замѣстникъ на Венециянския посланикъ въ Цариградъ на 1591 година. Неговата задача била дa замѣсти посланика Липомано, отъ когото сенатътъ не билъ доволенъ, и да го изпрати съ стража въ Венеция. Л. Бернардъ извършилъ добрѣ порѫчката и ce завърналъ въ 1592 година. Описательтъ на Бернардовото пѫтешествве не е познатъ. Пѫтописътъ е интересенъ въ много отношения.
1595.
Fridrich Seidel [1], Denckwürdige Gesantschaft an die Ottomannische Pforte, welche ehmahls auf Röm. Käys. Maj. Rudolphi II. hohen Befehl Herr Fridrich von Krekwitz verrichtet etc. Görlitz, 1711.
Стр. 84 и 85.
Отy София sa Нишъ.
Von Sophia sind wir abermahl aufgebrochen, und durch die Enge des Gebürges hernacher kommen in Bulgariam . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Als wir zu Nissa durchgerelset, haben sie daselbst dem Türckischen Käyser zu Ehren viel hundert frische Menschen-Köpffe von Christi. Bulgarischen armen Bauren alle mit Ungrischen oder Crobatischen Puschen oder Haaren, auf beyden Seiten des Weges gestellet, je einen neben den andern, vor beyden Thoren, die weit in das Feld gelangen thäten, welches erbärmlich zu sehen gewesen. Die Türcken gaben vor, sie wären dem Türckischen Käyser rebelisch worden.
1616.
Adam Wenner, [2] Ein gantz new Reysebuch von Prag aus bis gen Constantinopol. Alles in vier Theil abgetheilt, selbsten mit fleiss observirt unnd beschrieben durch —. Nürnberg, M. DC. XXII.
Стр. 29.
Den 8 (Julius) morgens frü umb fünf uhr seynd wir in so wüstem, ungebautem Land fort: unnd durch ein Wasser Morava genandt, gefahren, umb den Mittag inn der dabey ligenden mit gestreuss umbfangenen Awen, unns niedergelassen, diss Wasser scheidet Serviam von Bulgaria.
Стр. 30.
(Nisch) ist anno 1383 vom Sultan Murat dem I mit stürmender Hand erobert worden, unnd jetzo von Bulgarn unnd Türcken bewohnt. [3]
1. Fridrich Seidel земалъ участие въ сѫщото посолство на Креквицъ, въ което билъ и Вратиславъ. Той описалъ по-подробно връщането имъ въ 1595 година.
2. Adam Wenner вземалъ участие въ посолството на баронъ Херманъ Черзанинъ за Цариградъ.
3. Сравни Ив. Шишмановъ, Стари пѫтувания etc. въ Мсб. IV, 152—453.
Orbis terrarum nova et accuratissima tabula. Auctore Nicolao Vischer.
Границата между Сърбия и България върви по Морава отъ устието чакъ до изворитѣ на Западна или Сръбска Морава. Moрава е лошо прѣдставена. България ce разтила и отвъдъ Дунавъ. Македония лежи на югъ отъ главния вододѣлъ на Балканския полуостровъ.
1621.
Voyage de Levant fait par le Commandement du roy en l'année 1621. Par le Sr D. C. A Paris, 1624.
Стр. 64.
Le iour suiuant (12 juin 1621), à deux heures de Yagodena, nous trouuasmes la riuiere de Moraua, qui venant des hautes montagnes de Bulgarie, passe par le milieu de la Seruie et se va descharger dans le Danube.
Стр. 66.
Nice est encores du gouuernement de Bude, mais passe la riuiere, l'on entre dans celuy de Grece: nous apprismes de ceux du lieu, que la riuiere de Nice séparé la Seruie de la Bulgarie.
1634.
George Christoff von Neiczschitz, Sieben Jährige und gefährliche Welt Beschaung durch die vornehmsten drei Theil der Welt Europa, Asia und Africa. Budissin, 1666.
Стр. 73.
Von Griechisch-Weissenburg biss auf den Fluss Moravana wird das Land Servia genennet, von da aber hebt sich das Königreich Bulgaria an und sein wir darinnen gereiset biss 3. an Temir Capi.
Von Nissa der alten Hauptstadt dess Bulgarischen Reiches.
Dieses Nissa soll vorzeiten die Hauptstadt dess Bulgarischen Reichs gewese seyn, wie man denn an dem alten Gemäuer und andern Dingen wol siehet, dass es eine grosse Stadt muss gewesen seyn.
1640.
Fr. Petri Bogdani Bakšić [1] episcopi Gallipoliensis et coadiutoris Sophiensis, de statu ecclesiae suae relatio accuratissima cum notis cuiusdam in margine adpositis.
La visita della Bulgaria al 1640.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
La Bulgaria si chiama adesso tutto quello, che si chiamava prima Misia superiore, et parte della inferiore Misia [2], tuta la Tracia, pur che adesso intorno al mar di Gallipoli s'usa la lingua Greca, et la maggior parte della Macedonia et tutta la Morava sino l'Ohrida, et sino alli confini d'Albania et di Grecia, et della Servia, et verso l'oriente si estende sino al Mar negro; et il Danubio la divide di Aquilone con la Valachia e Moldavia, anticamente dette Dacia antiqua, ultra Danubium etc. (Въ Acta Bulgariae ecclesiastica ab a. 1565 usque ad a. 1799. Collegit et digessit p. Fr. Eusebius Fermendžiu. Zagrabiae, 1887. Стр. 68).
1. Петъръ Богдань Бакшичъ или Бакшевъ е роденъ въ Чипровецъ прѣзъ 1601 год.; произхождалъ отъ бѣдно сѣмейство. Билъ изпратенъ отъ Петра Солината на учение въ Римъ, дѣто свършилъ климентинската колегия. Въ 1631 година билъ кустодъ въ България. Въ 1637 година ходилъ въ Римъ по черковни работи. Въ сѫщата година той получилъ титлата галиполски епископъ. За науката има голѣмо значение неговото описание на обиколката, която направилъ въ България прѣзъ 1640 година. Слѣдъ смъртьта на Илия Мариновъ, софийски епископъ, той станалъ титуларъ на Софийската епископия и като такъвъ той свикалъ на съборъ въ Чипровецъ бьлгарското католишко духовенство. Петъръ Богданъ ходилъ наново въ Римъ и по негово настояване Софийската католишка епископия била възведена въ архиепископия. Самъ Петъръ Богданъ получилъ титлата софийски или сардикийски архиепискоггъ. Отъ тогава захваща голѣмата дѣйность на Петра Богдана, който ce казвалъ още и Deodat. Той обикалялъ често своята архиепископска область и пращалъ или самъ занасялъ въ Римъ пространни описания за състоянието не само на католицитѣ, но и на цѣла България. Неговитѣ релации, печатани въ Acta Bulgariae ecclesiastica прѣдставятъ добъръ източникъ за географията и историята на България въ XVII вѣкъ. Той билъ много начетенъ и цитира често стари автори въ своитѣ описания. Отъ него имаме сѫщо много писма, които съдържатъ цѣнни свѣдѣния. Петъръ Богданъ ce поминалъ въ родното си село Чипровецъ въ първата половина на септември 1674 година. Живота и дѣйностьта на Петра Богдана описва добрѣ Н. Милевъ въ своята интересна книга: Католическата пропаганда въ България прѣзъ XVII вѣкъ. София, 1914, Стр. 97—119.
2. Богданъ мѣси една съ друга двѣтѣ Мизии: подъ името Долна Мизия той разбира сегашна Сърбия. Че това е така, ни показва неговото писмо отъ 30 май 1653 година, помѣстено на стр. 229 въ Acta Bulgariae ecclesiastica: Зашото сѫ ги смѣтали двѣ Мизии: горна отъ Черно море до Чебро рѣка въ България, наречена Морава, отъ дѣто започва Мизия долна къмъ западъ. (Che universalmente si chiamavano duo Missie: superiore cominaciando da Ponto Eusino a Ciabro fiume di Bulgaria detto Morava, d'lndi poi cominciava Missia inferiore verso ponente). Такива грѣшки cѫ правили и други стари автори, напр. царскиятъ посланикъ Sinzendorf въ своето описание на пѫтя Бѣлградъ—Нишъ (1577 г.) казва: Сърбия и Босва ce наричатъ y старитѣ историци Missia inferior, a България и Влахиа Missia superior (Dr. P. Matković, Putovanja etc. Rad, кн. CXVI, отдѣленъ отпечатъкъ, стр. 88.)
1655.
1655. 10 Februarii. Kiprovacii. Petri archiepiscopi Sophiensis de episcopato Prizrenensi dissertatio historica.
Il regno di Servia anticamente chiamato Missia superiore, Dardania, la cui parte si nominò anchè Rasciá, i suoi confini sono: da oriente il regno di Bulgaria, con la quale divide il fiume Morava, chiamato Ciabrus anticamente; da accidente Herzegovina owero ducato de S. Saba con il fiume Drina con la parte della Bosna; dal mezzogiorno la dividono li monti di Albania, chiamandosi anticamente monti Illirici, et la Macedonia; da settentrione il Danubio, che la divide dal Sirmio, chiamato Srera, et Pannonia inferiore.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Urbano VIII. di memoria felice mette nella Bolla della erettione del collegio Illyrico, che sono nel regno di Servia tre vescovati: cioè Scupi overo Scopia, Justiniana detta Prisren, et anche Nissa, ma la città di Nissa si trova da quella parte del fiume della Morava, et è in Bulgaria.
[E. Fermendžin, Izprave god. 1579—1671 tičuće se cme Gore i stare Srbije. Starine, кн. XXV, стр. 187—188).
1655.
Achrida civitas Bulgariae a Petro archiepiscopo Sophiensi describitur.
La città di Acrida chiamata in Slavo Ocrida ovvero Ohrid, apresso il lago chiamato Lichnido in slavo Blato Ohridsco, fabricata da Giustiniano Imperatore da lui chiamata Justiniana prima et sua patria (Novella 119, lib. 108). Molti dicono che sia nella Provintia di Macedonia Epiro et Dardania, ma la Geograf. Sacra nel Illyrico Orientale nel fol. 200. Nam Niceforus eam iuxta Lichnidum lacum in Epiro novo collocat, Zonaras apud Dardaniam in Bulgaria et Justinianus in Pannonia 2-a, sed forte Justinianus Pannoniae nomine Dalmatiam ex eo vocat, quod Pannonia late sumpta hanc procul dubio complecteretur ac proinde Prevalim, quae Dalmatiae pars erat; ego enim alio nomine hanc Prebilim appellari legi in veteri manuscripto regiae bibliothecae. L'istessa Geograf. S. dell'abate Fuliense nel Illyrico Orientale pure nella divisione delle Provintie fol. 210. Provintia Prevalitana Achrida Justiniano Imperatore novella XI Prevalis dicta; in codice greco perantiquo regiae bibliothecae legitur: primum episcopatus fuit, postea metropolis. Ma come sta oggidi è nel regno di Bulgaria et sua metropoli;
et hogi di tutti quelli, che si trovano dentro nella città, sono Bulgari et loro governano apresso et servano questa città; et questo è concesso dal Turco, quando prese la sopra detta città.
La prova ancora Aubertus Mireus Brusulensis in sua Notitia episcopatuum fol. 91. De Cipri et Bulgariae epuscopatibus: Bulgarie primas est Achridae sive Justinianae primae episcopus. In Provintiali Romano nominantur aliquot Bulgariae archiepiscopi et episcopi, sed vera nomina eorum reperire non potuimus; l'istesso dice nel fol. 184. cap. 11, Bulgaria et Grecia: Achrida vulgo Ocrida duos inter lacus sita Bulgariae metropolis; pure l'istesso autore fol. 349. Justiniana prima id est Acrida sive Ahchrida hodie Ocrida Bulgariae metropolis. Zonaras in Basilio Porphirogeneta eam vocat regiam Bulgarorum.
L'abbate D. Mauro Orbini nel suo libro chiamato Regno dei Slavi fol. 435 non solo dice, che la città d'Ocrida sia in Bulgaria, ma sia sedia regale dei re di Bulgaria, et sempre hanno riseduto in detta città in sino che il Turco li prese il regno; e questo è notto a tutto il mondo e lo dice tutta Bulgaria.
L'istesso autore D. Mauro dice d'un Arcivescovo d'Ocrida chiamato per nome Davide, lo chiama solamente arcievescovo di Bulgaria, et si prova anche con Teoffilatto nominato autore per le sue opere, che era arcivescovo d'Ocrida et si nominava solamente Teofilactus archiepiscopus Bulgarorum. Et queste di adesso Greco arcivescovo della stessa Ocrida si nomina primate di Bulgaria; ma non ha da far niente con questo regno di Servia, ei lo fa patriarca di Constantinopoli et non questo di Pech; et quanto sij discosta detta città di Ocrida dei confini di Servia, si potrà vedere nel Ortelio nella descritione di Grecia, e anco al Paolo Forlani Veronese nella sua Carta della descritione di Europa, et in molti altri autori et carte geografiche. Si potrà vedere ancora nella carta délia Geografia sacra in Ilirico Orientale et anche nella carta del patriarcato Romano. (E. Ferraendžin. Izprave etc. Starine XXV, 191—192).
1659.
Ново-Бърдо, 10 августъ 1659 г.
Скопскиятъ архиепископъ Андрей Богданъ [1] до кардиналитѣ на конгрегацията de propaganda fide.
Горна Мизия, наречена още Дардания, днесь Сърбия, граничи на изтокъ съ Тракия, на сѣверъ съ рѣка Морава, която я дѣли
1. Андрей Богданъ билъ роденъ въ Гури, Албания, билъ възпитаникъ на лоретската колегия, знаялъ освѣнъ албански още италиянски, славянски и доста турски. Въ 1651 година той билъ назначенъ охридски архиспископъ. Но въ Одридъ нѣмало никакви католици и Андрей Богданъ не искалъ да отиде тамъ, защото ce боялъ да не го убиягь българктѣ; затова той прѣдявилъ претенции върху католицитѣ въ призренската епархия, чийто титуляръ билъ Франческо Соимировичъ отъ Чипровецъ. Тъй възникналъ дълъгъ споръ, който траялъ дълго врѣые и въ който билъ замѣсенъ и софийскиятъ архиепископъ. Този споръ ce свършилъ въ 1655 г., когато на Андрей Богданъ била дадена скопската епархия, a българинътъ Фравцеско Соимировичъ заелъ Охридския архиепископски прѣстолъ. (H. Милевъ, Католическата пропаганда въ България прѣзъ XVII вѣкъ. Стр. 22, 144 и 151).
отъ България, на западъ al divestigio del fiume Savo parte del Danubio, tra i monti Scardi; d'onde tenendo amezo giorno compitrie il suo circolo su la spina del monte Orbello ai confini della Macedonia e Tracia.
(Illirico, Bulgaria, I. f. 153—154 на Haus-, Hof- und Staatsarchiv въ Виена).
1659.
Прокуплье, 6 ноември (26 окт.) 1659.
Охридскиять архиепископъ Франческо Соимировичъ [1] до конгрегацията.
Настанилъ ce въ Прокуплье. Questo luogo é più vicino al Regno di Bulgaria. He ce знаятъ тукъ точно епархиитѣ, понеже отъ вѣкове не е имало католишки епископъ, но до колкото той posso arrivar con la mia mente et esperienza della vicinanza, trovo che sia questo luogo della diocese di Nisca, quai città é nel Regno di Bulgaria confinante con la Servia.
(Illirico, Bulgaria, I. f. 167).
1660.
Christian von Wallsdorff, Neue Reissbeschreibung durch Ungarn, Thracien und Egypten. 1664.
Стр. 5.
(Nisch) ist im Jahr 1383 vom Sultan Murat dem I. dis Nahmens, und III. des Osmanischen Geschlechtes, mit stürmender Hand erobert worden: und wird heut zu Tag von Bulgarn und Türken bewohnt
1. Франческо Соимировичъ билъ роденъ прѣзъ 1614 г. въ Чипровецъ (България) и принадлежи къмъ виднитѣ чипровски сѣмейства. Баща му го далъ въ францисканския орденъ. Въ 1641 год. билъ вече дифиниторъ и гвардианъ на Копиловския монастиръ. Слѣдъ това билъ нѣколко пѫти кустодъ и прѣзъ 1644 год. билъ назначенъ отъ Петъръ Богдана за неговъ главенъ викаръ. Като такъвъ той билъ изпращане съ разни мисии въ Римъ, Влашко и Полша. На 21 май 1651 год. Соимировичъ билъ рѫкоположенъ отъ венециянския нунций за призренски епископъ, въ 1656 г. станалъ охридски архиепископъ, въ 1659 г. като призренски епископъ го виждаме въ Прокуплье, a въ 1663 год. поелъ управлението на никополската епархия. Умрѣлъ прѣзъ 1673 или 1674 год. (H. Милевъ, Католишката пропаганда etc.)
1664.
Landkarten des Königreichs Ungarn und dennen andern angräntzenten Königreichen, Fürstenthumen und Landschaften von Martin Stier. 1664.
Bulgariae Pars отива чакъ до Морава. Гербътъ на България е левъ съ корона, изправенъ, съ изплѣзенъ езикъ, надъ щръкналата раздвоена опашка има звѣзда, a подъ възправенитѣ му прѣдни крака полумѣсецъ.
1664.
John Burbury Gent, A relation of a journey of the right honourable My Lord Henry Howard from London to Vienna, and thence to Constantinople in the Company of his Excellency Count Lesley, Knight of the order of the Golden Fleece, Councellor of State to his Imperial Majesty etc., and extraardinary Ambasadour from Leopoldus Emperour of Germany to the Grand Signior Sultan Mahomet Han the Fourth, written by John Burbury Gent. London, 1671.
Прѣдаденъ y „Путничке белешке о Балканском Полуострову XVII и XVIII века, приложио Стојан Новаковић. Годишњица Николе Чупића, кн. XVII. 1897.
Стр. 84.
Од Јагодине су прешли преко леког и јаког дрвеног моста реку Мораву, „којом ce дели Србија од Бугарске (стр. 125)”.
Стр. 85.
За тим долази Musan—Basha—Palanka, где писац спомиње како су посланство дочекале „бугарске жене” бацајући пред њих на пут мале комадиће масла и соли, предсказујући и желећи тиме среъу и успех путу и раду посланства.
1667.
Чипровецъ, 15 ноември 1667
Relatio на Софийския архиепископъ Петъръ Богданъ за състоянието на католишката църква въ България.
Regnum Bulgariae multas sub se provintias comprehendit, Missiam cilicet, quae à flumine vulgo Morava, quam Ptolomeus Ciabrum,
Herod [*] Cium appelant, usque ad mare Euxinum protrahitur, eamque partem occupat quae inter Istrum, seu Danubium, et Haemum montem extenditur. Traciamque usque ad Mesembriam, Daciam Mediterraneam, Dardaniam, et Illyricum orientale, ut Spondanus en Epitome Baronij testatur; hi quoque qui nunc oculi vident, et differentias provinciarum discernunt, lucidius manifestare possunt omnia.
Всички тѣзи области заема gens Bulgara, макаръ и подъ чуждо владичество.
Scupen. quoque Archieptum nonulli authores inter Bulgaros constituunt, et sub ipsius cura fortassis inter Bulgaros aliquis catholicus reperitur, alij tarnen quibus ipse praeest, sunt in Servia.
(Illirica, Bulgaria, II, t. 259—280.)
*. Забѣлѣжка. Послѣднитѣ три извадки отъ държавния архивъ въ Виена дължа на господина Н. Милевъ, комуто благодаря за това отъ сърдце.
1671.
Stephani Gaspari, visitatoris Serbiae, relatio de statu dioecesium Scopiensis et Prizrenensis.
Confina la Servia verso l'Oriente sul fiume Morava appresso la città di Nise, e si divide dalla Bulgaria. Verso il ponente si estende infino al fiume Drino, quai Drino ha la sua origine nel ducato di S. Sabba et è distinto affatto dal Drino di Albanie. Verso il settentrione ha Servia per confine il Danubio contenendo tra le proprie argini Belgrado e Samandria. Verso il meriggio nel dominlo spiriluale si estende infino al divertigio delli due fiumi Drino bianco e Drino negro e lo divide dal vescovato Sappatense, Allessiense et Dirachiense. Verso Pullati tiene per confine il fiume Castirigio, qual pure lo divide de un braccio dal vescovato di Scutari. (E. Fermendžin, Izprave etc. Starine XXV, 195—196).
1680.
Osseruazioni fatte dal fù Dottor. Antonio Benetti [1] nel Viaggio à Constantinopoli. In Venezia, 1688. Въ 2 части.
Ч. I. Стр. 164—166.
Questo fiume (Mora-Морава), doppo hauer beuuto l'Acque dell' Ibar, che si parte dal Lago Suersegno, e quelle del Dinguio, che scaturiscono dal
1. Докторъ Antonio Benetti взелъ участие въ посланическото пѫтешествие на венециянския посланикъ въ Цариградъ — Danodo въ 1680 година. Неговото горѣозначено съчинение въ два тома е много интересно.
Monte Vdina, hoggi volgarmente Monte Argentato, diuldendo la Seruìa dalla Bulgaria, sotto Colombara, da i Tedeschi detta Taubenburgh, si mescola col Danubio. Entrati nella Bulgaria, Provincia della Misia inferiore, consumassimo due hore per Campagne di buona cultura, le quali terminano in atlre vaghe Colline, & affrettassimo il viaggio per riposarsi la notte à Parrocchino, ò Barachin, picciola Villa di poche Contrade, bagnata dal Topoliza picciolo Fiumicello, che si scarica nel predetto Mora (Морава); mà perô è la Terra di Quadrupedi d'ogni sorte copiosamente abbondante.
Alli dodeci del Mese attrauersate moite selue, che sono nella Bulgaria spessissime, in hore sei giunti alla Villa di Raznè rinfrescassimo dentro vn sontuoso Kan, doue fossimo da'Turchi di quel luogo regalati di Fragole, Latte, et altro Fruttarae siluestre. Viaggiate altre quattro hore s'auanzassimo ad Alexingi, . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Стр. 167.
. . . Indi alla parte Occidentale nel piano della Valle scorre il Fiume Nissara (Нишава) assai considerabile (che da'Monti Orientali prossimi à Prisdena Patria di Giustino Imperatore, posta al confine della Macedonia, e limite per quella parte della Bulgaria) hà la prima origine, e nell' accennato Mora, poco discosto da Tere, s'interna.
1690.
Türckisches Hunds Bemarr. 1690. [1]
Стр. 22.
Von hier gedachten Ort (Jagodina) gehet die Strasse auf Borochin, einen schlechten Ort, 3 Meil; bevor aber, ehe allhier man ankommet, muss zwischen Wegs der Fluss Morava, in Schifflein oder Fahren, passiret werden, der dann das Servien von Bulgaria scheidet.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Es ist aber dieses Nissa weiland eine von des Bulgarischen Reichs Haupt-Städten gewesen, so da allschon Anno 1366 unter die Türckische Gewalt und Bottmässigkeit käme.
1. Тази книга има дълго заглавие, което прѣдава сѫщевременно и съдържанието ѝ. Въ нея ce описватъ славнитѣ дѣла на Лудвика Вилхелма Баденски, въздигането и отпадъка на турската държава, дадени сѫ описания на кѣкои пѫтища, какъвто е прѣзь Нишъ — София и Одринъ до Цариградъ; разправя ce за градовѣтѣ що ce намиратъ край него, които любопитнитѣ нѣмци отчасти още не познаватъ.
Арсений Черноевичъ „архіепископъ Сербскій и Болгарскій, Словенскій и всего Иллирика западнія страны патріархь” разправиль на руския посланикъ въ Виена, че, когато австрийскиять цезаръ прѣминалъ съ войскитѣ си Caea и Дунавъ, му писаль много писма съ голѣми обѣщания да склони къмъ негово поданство „Сербовъ и Болгаръ и иныхъ народовъ, которые въ его епархій”.
„И по тѣмъ де цесарскимъ грамотамъ, онъ святѣйшій обнадежасъ, чая тому быти во всякомъ соблюденій, Сербовъ и Болгаръ и Харватовъ въ подданство Цесарю наговорилъ; и пристало тогда ихъ съ пядесятъ тысячъ, и въ городахъ и въ мѣстахъ, гдѣ были Турки, всѣхъ выбили и высѣкли, и тѣ мѣста въ власть отдали Нѣмцамъ; и Нѣмци, a наипаче люторы и кальвини, великія насилія святимъ православнымъ церквамъ и монастырямъ починили, и жителемъ грабежи и неистовыя дѣла. И видя такія поруганія и грабежи, жители отъ Нѣмецъ отстали и отъ разоренія разбрелисъ, и потомъ Турки, пришедъ съ Татары, въ Сербской и Болгарской землѣ y Нѣмцовъ городы и мѣста учали отбиратъ назадъ. И тогда онъ святѣишій, со иными своими подвластными митрополиты и елископы, изъ епархіи своей ушелъ и на сю сторону, въ Венгерскую землю, бояся отъ бусурманъ, за отступленіе отъ Турка и за подданіе Цесарю, мученія. A какъ городы Турки y Нѣмецъ назадъ отобрали, и Нѣмецъ де отпускали, a благочестивыхъ всѣхъ, съ женами и дѣтьми, за то что Цесарю подавалисъ, сѣкли. A когда подъ Семлиномъ, близко Петрьварадина, цесарскія войска везиря со всемъ войскомъ побили, и тогда на томъ бою Сербовъ и Болгарь выборнаго войска при Нѣмцахъ было съ двадцать тысячъ человѣкъ, и въ первыхъ на бой, какъ тогда такъ и нынѣ, противъ Турковъ бываютъ они Сербы и Болгары и Славяне” [1].
1698—1725.
L. Ferd. de Marsigli [2], Description de Danube. A la Haye, 1744.
T. II. Стр. 50.
Nissa. Ce seroit ici le lieu de parler des ruines qui se trouvent dans l'ancienne ville de Nissa, située en deçà de la Riviere de ce nom, sur les confins de la Bulgarie et de la Servie.
1. Памятники дипломатическихъ сношеній древней Россіи и т. н., VIII. Спб 1867, стр. 305-309. Споменик, XXXVIII, стр. 73.
2. Графъ Luigi Fernando Marsigli е роденъ въ Болоня на 10 юли 1658 год., умрѣлъ въ сѫщия градъ на 1 ноември 1730. Той получилъ въ родния си градъ добро научно образование и още младъ прѣпѫтувалъ заедно съ единъ венециянски посланикъ Балканския полуостровъ отъ Далмация до Цариградъ. Въ 1680 година Марсильи постѫпилъ като простъ войникъ въ австрийската армия, a въ 1698 година вземалъ участие въ войната съ Турция като полковникъ. Той билъ плѣненъ отъ турцитѣ, a послѣ Карловицкия миръ (1699 год.) билъ назначенъ въ комисията, която прѣкарала австро-турската граница. Марсильи достигналъ чинъ генералъ, но въ 1703 година билъ деградиранъ поради капитулацията на Brisach и ce прѣдалъ изцѣло на наученъ трудъ, за който билъ добрѣ подготвенъ. Той правилъ пѫтувания въ Европа и на 1714 год. основалъ въ Болоня институтъ за наука и изкуство, билъ членъ на много научни дружества. Главнитѣ му съчинения сѫ Danubius Pannonicomysiens. Amsterdam, 1725. 7 vol. in Fol.; мыа френски и италиански прѣводъ. Разглеѫда Дунава и съсѣднитѣ земи отъ Каленбергъ при Виена до устието на Янтра въ географско, природно и архiологическо отношение. L'Etat militaire de l'Empire Ottoman. Amsterdam. 1732. Библиография : Quincy. Mémoires sur la vie du comte de Marsigli. Zürich, 1741. 2 vol.
Въ сѫщия томъ е помѣстена картата Theatrum Antiquitatum Romanorum in Hangaria etc., въ която Голѣмъ Тимокъ е означенъ Timok di Bul(garia).
1717.
Le théâtre de la Guerre sur les Frontières des deux empires depuis Vienne jusqu'à Constantinople ou se trouvent la Hongrie, la Transilvanie, la Bosnie, la Servie, la Bulgarie, la Republique de Raguse et partie de la Dalmatie, et de l'Albanie, et de la Roumanie. Tiré de plusieurs voyages et ambasades par N. de Fer, geographe de Sa Majesté Catolique et de Monseigneur de Dauphin. A Paris, 1717.
Картата e печатана на хубавъ коприненъ платъ. Границата между Сърбия и България захваща на Дунава при устието на сдна неименува рѣчица, що ce изтича въ Дунава срѣщу Оршова, близо до Траянова мостъ. Слиза близо до Нишъ, който остава въ сръбска територия, a границата отива до смѣсата на Нишава съ Morava de Bul(garie). Послѣ границата върви на югъ покрай Прищина. Скопие на Вардаръ е въ границитѣ на България. Южната граница на Сърбия отива до Призренъ и смѣсата на двата Дрина.
1718.
Graentz Scheidung des Königreichs Servien. So unter Direction des Freyhernn von Neüberg Aó 1718 ist auffgenomen worden. Maastab von 17,000 Schritt.
Рѫкописна карта въ географската сбирка на Виенската императорска и кралевска библиотека.
Границата между Сърбия и България върви по р. Тимокъ; западниятъ Тимокъ е означенъ Zernoski Timock, a източниятъ — Bulgariski Timock.
1719.
Gerhard Cornel von den Driesch [1], Historische Nachricht von der Rom. Kayserl. Gross Botschaft nach Constantinopel etc. Nürnberg, 1723.
Стр. 79.
Reise von Nissa bis nach Sophia.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Den 22 Junj hatten wir einen gar üblen Weeg zwischen den Suha-Gebürg und dem Nissava-Fluss. Dieser Orten gibt es viel warme Bader . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
dieses sind diejenige Berge, die Servien und Bulgarien von einander entscheiden. . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
dahero diejenige Geographischen Scribenten irren, welche Mustapha Bascha noch in Servien setzen [2].
1719.
пише отъ Скопие, 4 октомври 1719 г., на митрополита Викентия, между другото, слѣдното:
[Рад. М. Грујић, Писма пећских патријарха из другог и трећег деценија XVIII-тог века. Споменик LI, 120—121].
1. Gerhard Cornel von den Driesch вземалъ участние като секретарь въ великото австрийско посолство за Цариградъ, прѣдвождано отъ графъ Вирмонда (1719 г.).
2. Сравни Л. Милетичъ, Стари пѫтувания по България. Мсб. VI (1891), стр. 122.
Nova et accurata tabula Regnorum Sup. et inf. Hungariae it: Slavoniae, Serviae, Albaniae, Besarabiae ut et Princip: Transylvaniae, Moldaviae, Walachiae, Bulgariae et Romaniae, Gabriel Bodenelir. (1718—1739).
Границата на България върви по Тимокъ и прѣзъ Паланка (Бѣла) право на югъ до главния вододѣлъ. Сърбия свършва на югъ съ Monte Argentaro, която загражда Македония отъ сѣверъ. Скопие и Кратово сѫ означени въ Сърбия, но въ областьта на западна Морава до самата граница на Босна. Морава е наречена Morava de Bulgaria. Близо до Procupia въ областьта на Морава е отбѣлѣзанъ и Кюстендилъ (Guistandil). Съ боята на България е отбѣлѣзана и една часть отъ Румъния отъ двѣтѣ страни на р. Думбавица.
1759.
Дубровнишкиятъ поетъ фра. Андрея Качичъ Миошичъ, живѣлъ отъ 1690 до 1760 год. въ своята поетическа книжка „Razgovor ugodni naroda slovinskoga” (5 izdanje knjižara Lav. Hartmana u Zagrebu, 1896), на стр. 380 тъй захваща своята поема „Slidi pisma od kavalira Marka Ivanovića iz Dobrote, od Buke Kotorske:”
Bosna slavi Ralju Bošnjanina,
Sen bieli Ivu Senjanina,
Ungaria Sibinanjin Janka,
Bulgaria Kraljević Marka.
1737.
Mappa deren vornemsten Vestungen, und anderen Haltbarsten Ortern an denen Türkischen Grentzen, wie auch dessen anezo befindenten Scharte. Campirungen Monaths Iylij 1737 und solche an denen Grentzen besezet worden zu sehen. — Scala von 30 gemeinen Teütschen Meillen.
Рѫкописна карта въ картографската сбирка на Виенската императорска и кралска библиотека.
Границата между България u Serbia regnum образува първо долното течение на р. Тимокъ, послѣ съ посока къмъ западъ
1. Картата нѣма дата, но понеже с отбѣлѣзана границата на завзетата отъ Австрия Сърбия споредъ Пожаровачкия миръ, то тя е издадена между означенитѣ години.
отива отвъдъ смѣсата на Нишава съ Морава, послѣ върви въ права линия къмъ западъ и тепърва задъ Magliz отива на югъ.
Въ България сѫ означени като крѣпости Видинъ, Никополъ и Нишъ.
Картата отива на изтокъ до Никополъ и на югъ до Стара-Планина.
1762.
Отецъ Паиси, който чрѣзъ пѫтуване по Балкански полуосгровъ и вънъ отъ него и чрѣзъ срѣти съ свои съотечественици поклоницк въ Света-гора изъ различнитѣ крайща на Българската земя познавалъ добрѣ своето отечество, пише слѣднитѣ редове, важни за етнографията на Балкански полуостровъ въ негово врѣме:
1. Истоpiя Славѣноболгарская собрана и нареждена Паисіемъ Іеромонахомъ в'лѣто 1762. Стъкми за печатъ по първообраза Йор. Ивановъ. София, 1914. Стр. 13—14
1766.
Totus Danubius отъ Augusto Gottlob Boehmio. Nurimbergae Cura Horaanianorum Heredum, 1766.
Границата между Сърбия и България върви по Тимокъ, прѣсича долината на Нишава между Нишъ и Паланка, прѣминава oтвъдъ Българска Морава и градоветѣ Лѣсковецъ, Качаникъ, Скопие, Враня сѫ зъ България. Scardus (Шаръ) е сѣверна граница на Македония. Охридското езеро е въ Македония.
На тази карта много приличатъ:
1) картата на С. Schütz: Krigstheater oder Graenznarte Oesterreichs, Rusland und der Türkei enthaltend das Königreich Ungarn, Siebenburgen, Moldau, Bessarabien, Walachey, Bulgarien, Servien etc. Nach den besten Karten und Handzeichnungen von —. 1788.
2) Картата на F. L. Güssfeld: General Charte von Ungarn nebst den angrenzenden Provinzen des Osmanichen Reiches. 1796.
1767.
L'Europe divisée en ses Etats, Empires, Royaumes et républiques par le S. Robert de Vaugondy, Geographe ordinaire du Roy. 1767.
Границата между Сърбия и България върви по р. Тимокъ, послѣ отива къмъ югозападъ и прѣсича Морава при смѣсата ѝ съ Нишава. Долината на Българска Морава и Скопие сѫ въ България, Сърбия стига на югъ до Призренъ, a Тетово и Куманово сѫ въ Македония.
1771.
Опис турских области и у њіма хришћанских народа, a нарочито народа Српскога, састављен год 1771 српским патријархом Василијем Бркићем [1] приопштио И. Руварац. Въ Споменик X Београд, 1891.
1. Василије Јованов Бркић, послѣденъ ипекски патриярхъ сърбинъ, написѫлъ за руския адмиралъ князь Орловъ възъ основа на въпроси „Описаніе провинцїи турецкїѧ державы”. Василий станалъ ипекски патриярхъ въ 1763 г., но билъ прогоненъ отъ гърка Каленикъ и отишелъ въ Черна-Гора, дѣто прѣживялъ 1767—1769. Отъ Черна-гора той заедно съ руси отишелъ въ Италия. Запозналъ се съ руския адмиралъ князь Орловъ и въ 1771 година написалъ въ Ливорно своето съчинение върху балканскитѣ страни, които тогазъ интересували руситѣ!
Стр. 47.
Провинцїıа Македонскаıа
Стр. 49.
Провинцїѧ Албанскаѧ
Стр. 50.
Стр. 54.
Втора Змѣевска прѣправка на Паисиевата История. Прѣписана отъ учителя монаха Харитона прѣзъ януари 1831 г. въ с. Змѣево (Дервентъ, Старозагорско). Рѫкописъ, притежание на H. А. Начовъ
1796.
Griechenland, der Archipelagus, Albanien, Macedonien, Romanien und ein Theil von Anadoli nach der Karte des de la Rochette, dem Clereschen Atlas de Commerce, und vielen andern guten Hülfsmitteln entworfen und durchgängig verbessert und vermehrt, herausgegeben v. S. 1796. Nürnberg.
Въ картата ce съдържа малка часть отъ територията на Сърбия и България. Нишъ го нѣма, отъ селищата по Нишава ce падатъ въ България: Isvar Bulgor, Mustafa-Pascha Palanka, Шapкьой; въ България сѫ градоветѣ Лѣсковецъ, Враня, Скопие; въ Македония: Тетово и Куманово; въ Сърбия: Призренъ. Западна граница на Македония е западниятъ вододѣлъ на р. Вардаръ.
1796.
Karte von den Osmanischen Reiches in Europa. Hach D. Anville, Schmidt und Santini von Frenz von Reilly. Wien, 1796.
1. Въ Дардания прѣписвачътъ e поставил градове и отъ Албания и Стара Сърбия, като Елбасанъ, Шкодра, Призренъ, Дяково и други. Той, види ce, чуствувалъ това и когато изброява градоветѣ на Дардания не поставя обичния изразъ: градовы бóлгарскы, a само градовы.
2.
Обстоятелството, дѣто прѣписвачътъ означава Дардания
, показва, че
приложената прибавка е писана първоначално прѣди 1797 година, защото до тази
година ce намирала Далмация въ венециянско владѣние (М. Дриновъ,
Отецъ Паисий, неговото врѣме, неговата история и ученицитѣ му. Брпсп. IV.
21. Съчинения, I, 132).
3. Пръвъ напечата тази прибавка по така наречения Геровъ прѣписъ покойниятъ професоръ Ламански, въ Журналъ Министерства Нар. Просв. 1869, Сентябрь.
Западната граница на България върви по западния вододѣлъ на р. Тимокъ, прѣсича Нишава между Паланка и Нишъ. Тетово, Скопие, Кюстендилъ и Лѣсковецъ сѫ въ Македония. Западна граница на Македония с западниятъ вододѣлъ на Вардаръ.
1797.
Imperii Osmani sive Turcici europaei tabula ad normam recentissimarum observationum concinnata. Sumptibus Joannis Walchii. Augustae Vind. 1797.
Западната граница на България: по западния вододѣлъ на р. Тимокъ, между Нишъ и Паланка, отвъдъ Българска Морава (градоветѣ Лѣсковецъ и Враня сѫ въ България). Скопие, Тетово, Куманово въ Македония. Сърбия отива на югъ до Шаръ планина, но е отбѣлѣзано Скопие втори пѫть до Нови-пазарь, Кратово и Кюстендилъ между Лѣсковецъ и Нишъ.
1798.
Europa отъ А. Arrowsmith. London, 1798.
Западната граница на Бьлгария върви по Тимокъ, послѣ по Стара-планина, прѣсича Нишава между Паланка и Пиротъ, послѣ възвива на западъ, къмъ Нишъ, отива отвъдъ Морава, но подъ Лѣсковецъ я прѣсича наново и остава Враня въ Сърбия. Скопие Куманово, Щипъ сѫ въ Македония. Сърбия е означена на сѣверъ отъ Сръбска Морава. a между нея и Шаръ-планина е Расция.
1801.
F. Pouqueville, Voyage en Morée, à Constantinople, en Albanie et dans plusieurs autres parties de l'empire Othoman, pendant les années 1798, 1799. 1800 et 1801. A Paris, 1805. Въ три тома.
T. III, стр. 249.
Le mont Prisrendi (Scardus, Шаръ-планина) semble la limite naturelle de la Bulgarie, de la Servie et de l'Illyrie, dont il trace la démarcation par des rameaux qu'il envoie au nord, où ils se rattachent aux chaînes da la Bosnie, et par des contre-forts qui courent à l'ouest.
1804.
Ново гражданско землеописаніе, перву на Езику Сербскомъ. У две части. Павломъ Соларичемъ. У Венеціи, 1804.
Стр. 459
Македонія (Филиба Вилàэти) естъ Пангеомъ одъ Романїе, Скардомъ одъ Волгарїе и Сербїе, Акроцераунїйскимъ гораии одъ Албанїе, и Олѵмпомъ одъ Өесалїе разлучена.
Стр. 467.
Сербїя (древле Мизїя вишша), едно особито Правителство подъ еднимъ Пашомъ, съ надписомъ Царства, лежи западно одъ Волгарїе, међу Скардомъ и Дунавомъ, кои овде граничну до Срема реку Саву и реку сербїиску Мораву, съ некими мањими, прїима, . . . .
Стр. 468.
Нишъ, на едной грани Мораве, близу волгарске границе, на югу Сербїе, великъ и народообиланъ градъ съ твердиньомъ.
1807.
Сръбскиятъ съвѣтъ разрѣшава на хайдутъ Велка да събира доброволци изъ неговия роденъ край въ Тимошко, за да вдигне възстание въ областьта на Малки Тимокъ.
У почетку 1807. године, пошто Срби завладају Бијоградом, Вељко ce стане молити Српском совјету, да му даду допуштење, да пређе из Параћинске наије на Криви вир, да побуни Црну ријеку или мали Тимок, и да отме од Турака, за који посао он није искао никаке друге помоћи, до један барјак, и отворено писмо, да сваки човек од бјегунаца или дошљака из онога краја, који оће, може слободно с њим поћи на тај посао. Понајвише ондашњи совјетника Српски нити су знали што je Криви вир, ни Црна ријека, нити су тије имена прије чули до од нѣга; зато су га изнајприје све разбијали, a кад им он досади молећи ce сваки дан, онда рече Младен, који je као најстарији био y совјету: „Ајде, море, кад je тако навалио, да га пошљемо, па ако да Бог те што отме, добро. распространићемо земљу нашу, ако ли погине и пропадне, ми му није смо криви, видиш да не ће да мирује, него ће отићи и без допуштења”. И тако му даду барјак, и отворено писмо, y коме га наименују буљубашом, и допусте му, да може сваки од дошљака из онога краја, који оће, поћи с њим слободно; и даду му још неколике стотине гроша новаца и мало
џепане. Вељко сад с тим барјаком и с писмом скупи готово 100 којекаки бјегунаца и бећара из онога краја, па удари с њима управо преко Кривога вира, и дође y село Подгорац, те онђе опколи некака бега y кули.
[Даница. Забавник за годину 1828, издао Вук Стеф. Караџић; Житије Ајдук-Вељка Петровића од Караџић, [1] стр. 72—73, сѫщо въ Скупљени историски и етнографски списи Вука Стеф. Караџића. Књ. прва. Београд, 1898. Стр. 226—227.]
1807.
Попъ Радосавъ иска отъ Кара-Георгя да прати заедко съ тѣхъ българчета, които има въ войската си, за да подигнатъ народа въ Черна-Рѣка противъ турцитѣ.
Чим je пао Београд, једног дана, пријави ce Карађорђу Милисав са попом Радосавом и затраже, да им даде помоћ y људима и џебани, те да оду y Црну Реку, свој завичај и да подигну народ на Турке. Карађорђе прихвати ову мисао, даде барјак Милисаву и четири товара џебане, и нареди му, да ce пријави из пут Ресевцу и Барјактаровићу, војводама, који ће им одвојити нешто војске и потпомоћи их y предузећу. Кажу, да ce тада поп Радосав на поласку замолио Карађорђу, да пошље с њима и све оне „Бугарчиће”, које je он, Карађорђе, имао y својој војсци. Тако их е Карађорђе прозвао што су заносили бугарски у говору. „Којекуде, попо — рећи ће Карађорђе, то ће добро бити, па окренув ce својој свити викну: камо Ћире, Мине, Петка, Папазоглија и Петра Џоде; — и он je Црноречанин”. Главаш, који ce ту десио, предложи Карађорђу, да ce придружи озим људима и Вељко, његов буљугбаша, који je такође њихоа земљак. Поп Радосав прихвати то одмах и рече Карађорђу: јест, Господару, он je наш земљак и побратим мој и Милисављев. Буде послато по Вељка, и он одмах дође и Бог зна како прими ce да иде.
[Црна река, прилог за историју и етнографију Србије од Драгољуба К. Јовановића, въ Гласник, књ. 54, 1883 г. Стр. 216—217.J
1. Вукъ Стеф. Караджичъ (1787—1864), създатель на сръбския писменъ езикъ и правописъ, именитъ етнографъ, филологь и историкъ, е роденъ отъ родители херцеговци въ селото Тършичъ на Дрина. Получилъ образоване въ Карловацъ, издалъ много сбирки отъ пѣсни и други народни умотворения, издалъ сръбски рѣчникъ съ латинско и нѣмско тълкувание, прѣвелъ на ново-сръбски евангелието, билъ дълги години редакторъ на списанието „Деница”. Вукъ Караджичъ поддържалъ живи връзки съ българи бѣжанци отъ областьта на Българска Морава и Нишава, и съ търговци българи въ Австро Унгария, той първи даде вѣрни бѣлѣжки за български езикъ и признаваше българската народность на македонцитѣ и на българитѣ отъ долината на Голѣми или Български Тимокъ. Неговата научна дѣйность бѣше призната на всѣкѫдѣ въ странство и той бѣше избранъ за члемъ на академиитѣ въ Виена, Берлинъ, Петроградъ и другадѣ.
1808.
Копія съ донесенія дѣйств. ст. сов. Родофиникина [1] къ генералъ-фельдмаршалу князю Прозорозскому изъ Бѣлграда, отъ 25 августъ 1808 г.
Число перегнанныхъ нынѣ на сію сторону Болгаръ воеводою Велькомъ простирается до четырехъ тысячъ душъ, изъ коихъ до 800 способны носить оружіе и желаютъ быть употреблени. Какъ сіи такъ равно и австрійскіе дезертиры будутъ вооружены по полученіи ружей, кои Ваше Сіятельство соизволили обѣщать Сербамъ. Болгаръ безъ оружія имѣется еще достаточное число перебѣжавшіе сюда прежде. Здѣсь успѣли вылить еще три малыя пушки, кои выдержали пробу, и теперь приступили лить и четвертую
[Въ Разборъ сочиненія H. А. Попова „Россія и Сербія” составилъ В. Богишичь. Спб. 1872, стр. 155.]
1814.
F. Pouqueville, [2] Voyage dans la Grèce. Tome deuxième. Paris. 1820.
Томъ II. Стр. 346.
Nous nous arrêtâmes à Piacos, ou Doupiari, village situé à peu de distance du lac de Castoria. Jusque là j'avais voyagé comme en pays de connaissance, puisque je pouvais parler aux hommes, et communiquer avec eus, mais ici la scène changeait. J'entrais dans la région des Bulgares, et il fallut recourir à quelques mots esclavons que j'avais appris pendant mon séjour à Raguse, afin de me faire entendre pour adresser quelques questions.
1. Руски дипломатически агентъ въ Бѣлградъ; по народность гръкъ отъ островитѣ.
2. François Charles Pouqiuville (1770—1838 г.) ce запозналъ първо неволно съ Балканския полуостровъ. Когато ce връщалъ отъ Египетъ, дѣто билъ членъ на научната комисия, заедно съ другаритѣ си попадналъ въ турски плѣнъ, най-напрѣдъ въ Гърция и послѣ въ Цариградъ (седемтѣ кули). Своитѣ приключения и разказитѣ на своитѣ другари Pouqueville напечаталъ въ 1805 година подъ заглавието Voyage en Morée, à Constantinople, en Albanie. Paris, 1805, три тома. Това съчинение ce много харесало и бкио прѣведено на нѣмски и английски. A Наполеонъ изпратилъ Пуквила за свой консулъ въ Янина при Али паша. Пуквилъ пропѫтувалъ Албания, Епиръ и нѣкои части отъ южна Македония и издалъ горѣозначеното съчинение въ петь тома (1820—1825), второ издание 1826 год. Въ съчинеяието на Francois сѫ помѣстени и пѫтнитѣ бѣлѣжки на по-младия братъ Хюгонъ, който въ 1806 год. слѣдъ като изходилъ Босна, посѣтилъ Нови-Пазаръ, Прищина и прѣзъ Гиляне и Велесь стигналъ въ Янина. Изучванията на Пуквила иматъ за насъ голѣмо значение, защото той пръвъ опрѣдѣлилъ доста точно граниицитѣ между гърци и българи, и границитѣ на албанцитѣ, които го особено интересували.
II. Стр. 389.
Mais c'est encore en son nom (Dévol) que sont régis vingt villages habités par des chrétiens schypetars et bulgares formant six cent soixante-douze familles, ou trois mille trois cent soixante individus.
II. Стр. 404.
Le cours du Drin établit à cette distance, par sa rive droite, la démarcation entre la langue bulgare et celle des Schypetars Guègues ...
II. 414-415.
On compte, dans la vallée de Prespa, quarente-six villages bulgares habités par deux mille trois cents familles, ou onze mille cinq cents individus.
1821.
Исторія народа србскогъ издана одъ Димитрія Давидовiћа [1] и преведена на французскій езикъ одъ Алфреда Винѣрона. Београдъ, 1848.
Стр. 5—6.
Црквене кньиге превођене су одъ Кіріла и Методія, a ови су были изъ Солуна града, кои е близу Бугарске.
Стр. 14.
Границе земаля, y коима пребываю Србльи данасъ, есу: къ истоку Бугарска; къ югу Македонія, и часть мора адріятскогь, къ западу море адріятски, a къ сѣверу Мађарска.
Ha приложената карта градоветѣ Нишъ, Враня, Прищина, дори Нови Пазаръ сѫ вънъ отъ границитѣ на „Землѣ y коима пребиваю Србльи”.
1. Роденъ къмъ 1800 въ Сирмия и умрѣлъ на 1838 въ Смедерево. Неговата история била печатана първо въ Виена 1821 г., горѣприведеното издание е снабдено съ френски текстъ и многократно използувано отъ географи и историци. Историята на Давидовича била издадена за държавни разноски.
1822—1859.
Вукова преписка. Београд, 1907—1912. Въ 6 тома.
I. Стр. 212.
И бугари овдашњии истина признају (као што сам и ja казао) да ce y правој Бугарској (доље око Дунава) мало друкчије говори (или управо, као што они веле заноси језиком), него y Маћедонији; али опет кажу, да je један језик, као н. п. што Ерцеговци и Сријемци говоре Српским језиком. [Вуково писмо. Земун, 28 Декем. 1822.]
I. Стр. 348.
Осим Бугарскога Кратова има и Српско и данас, негђе око Лима и Сјенице. [Вуково писмо. Земун, 14/26 Нојемвр. 1829).
I. Стр. 379.
Манастир je Рилски (Св. Јована Рилскога) y Маћедонији y наији Самоковској. [Вуково писмо. Крагујевац, 25 Августа 1830).
II. Стр. 29.
Ich habe auch einige Lieder und Fragmenta von Kossowoschlacht; aber von Marco Kraljewitsch habe ich sehr viele, sein Tod wird ihnen besonders gefallen, wie Шарац сузе роне etc. Die türkischen Serben in Bossnien singen diese ältesten Lieder nicht...; aber die ortodoxen Serben singen sie in Dalmatien, Montenegro, Bossnien und Herzegowina so wie in Serbien (aber merkwürdig ist, dass auch die Bulgaren singen unsere Heldenlieder (etwas bulgarisirt), besonders von Kraljewitsch Marco und sie wollen nicht hören, dass er kein Бугарин war! [Вуково писмо. Halle, den 21. Dec. 1823).
III. Стр. 420.
Како e Г. Франьо Захъ, управитель овдашнѣ артил. школе путовао съ Г. Ханомъ одъ Београда до Солуна, и ово дана ce амо вратіо, отидемъ къ нѣму данасъ и упитамъ га: елъ бележіо на своме путу, где Срби, Бугари, Арнаути станую по онимъ краевима. Одговори ми, да не само е бележіо, него ми на мою велику радость покаже израђену карту y коіои е све што знати желимо означіо. [Писмо до Караджичъ отъ Јов. Гавриловић. Београд, 7 Януара 1859).
III. Стр. 577.
. . . Южнѣйшие предѣлы Сербіи (Косово поле, Метохію гдѣ Призренъ, Ипекъ и пр ). [Вукова черновка, 17/29 Августа 1836).
IV. Стр. 126—127.
Кад Грци ишту Тесалију, Албанију и Епир; и ja би искао Босну и Ерцеговину и Бугарску до Коџа Балкана: то je све управо Српско, a око Скадра ћемо ce послије с Грцима тући, јер није право да они имају толика мора, a ми нигђе ништа. Смијте ce ви мени колико вам драго, само гледајте, да ce вама после Грци не узасмију, a потомство да вас не ускриви. [Вукова черновка. Будимъ, 15 Марта 1828).
IV. Стр. 137.
Истина да y трактату стоји цијели шест диштрикта, али опет ja мислим да ce од Видинскога преко Бугарскога Тимока, a од Зворничкога преко Дрине ништа искатн ни добити не може. [Вукова черновка, 12. Нојемврија 1829].
IV. Стр. 639.
A десету књигу опремио.
У Кратово града бијелога.
Наазару цареву већилу.
И Наазар покупио војску,
Све Јуруке и Бугаре младе.
. . . . . . . . . . . . . .
IV. Стр. 640.
Ha десној страни Бугарског Тимока: Заграђе, Бела Река, Мариновац, Боревац, Врбица, Трновац, Кожањ, Дебелица, Равна, Потркањ, Штипина, Маличани, Волевци, Дречиновци, Лепена, Coколовица, Бучје, Зубетинци, Вињ, Булиновци, Золновна, Балановци, Васиљ, Глоговац, Грезна, Орешац, Ргоште, Понор, Жлве, Крента, Црвење, Мучибаба (62). [Вуковъ оригиналъ въ Пражкия Музей. У Бечу, 10/22 јунија 1827].
IV. Стр. 646.
Гургусовачка (и она села с десне стране Тимока Бугарскога имао je Карађорђије, али ће њи Турци по свој прилици задржати, јер су она већ y Бугарској), [Вуковъ оригиналъ въ Чешкия Музей. У Бечу, 4 Септ., (по Римски) 1827].
1829.
Karte von Servien, Bosnien, türkisch Croatien, der Herzegowina und dem Lande der Montenegriner von F. Fried. 1829.
Границата между Сърбия и България върви по Тимокъ до градеца Gargischevaez (Княжевацъ), отъ тамъ къмъ Алексинацъ до Морава, послѣ възъ Морава, но прѣди да стигне Лѣсковецъ ce отдѣля отъ Морава, за да върви по нейния източенъ вододѣлъ, послѣ ce връща наново къмъ Морава, прѣсича я сѣверно отъ Враня, послѣ отива no Gliubotn Dagk и Csaàr Dagk (Шаръ-планина).
1831.
E. M. Cousinery, [1] Voyage dans la Macédoine, contenant des recherches sur l'histoire, la géographie et les antiquités de ce pays. Paris, 1831. Два тома.
I. Стр. 10—23.
De la Macédoine en général, et de ses habitans anciens et modernes.
Западната граница на Македония.
I. Стр. 13.
A l'occident, se trouvaient la Thessalie, le versant oriental du mont Olympe, la Piérie ancienne, et quelques départemens qui bordent l'Épire et l'Illyrie, et qui ont pour limites d'un côté le mont Scardus, et le Pind de l'autre.
I. Стр. 15.
Les Grecs, anciens Pélasges, et les Bulgares venus de la Tartarie par la Thrace, forment la majeure partie de cette population hétérogène. Les Grecs occupent des bois et des montagnes qui les ont garantis de l'invasion des Bulgares lors de la conquête; et ceux-ci continuent à habiter, soit dans l'autres montagnes, soit dans des plaines où ils s'étaient établis comme conquérans, et ou les Turcs, conquérans à leur tour, les ont maintenus, à cause de la profession de cultivateurs qu'ils exercent presque tous.
Кузиниери изтъква при много случаи българитѣ въ Македония.
1. Esprit-Marie Cousinery, френски нумизматикъ, роденъ въ Марсилия 8 юни 1747 година, умрѣлъ въ Парижъ 17 януари 1833 година. Рано захваналъ консулска кариера (1771 г ). Въ 1773 г. билъ назначенъ секретаръ въ Солунското консулато. Слѣдъ като станалъ вицековсулъ въ Смирна 1779 г. и консулъ въ Розета (1784), билъ назначенъ за консулъ въ Солунъ 1784 г., която служба изпълнявалъ до 1793. Тази служба изгубилъ, понеже билъ въ свръзка съ емигрантитѣ и билъ възстановенъ на нея наново въ 1814 г. Въ качеството си на солунски консулъ Кузинери ималъ случай да пѫтува често въ Македония, познавалъ добрѣ тамошнитѣ отношения, затова и неговото горѣозначено съчинение върху Македония има голѣмо значение.
1836—1838.
Ami Boué [1], La Turquie d'Europe. Paris, 1840. Въ 4 тома.
II. 5.
Les Bulgares (Boulgar dans les langues de ce pays) occupent la Bulgarie, la Moesie inférieure, et la plus grande partie de la Moesie supérieure tandis qu'ils forment le noyau principal de la population de la Macédoine, à l'exception de la partie tout-a-fait S.—O. depuis Castoria et sur l'Indge-Kara sou. Les montagnes entre les bassins de Florina et de Castoria, entre Kailari et Schatista, entre Ostrovo et Veria et entre Vodena et Niausta, limitent le territoire où on ne parle que bulgare. On trouve encore des Bulgares épars ou même reunis en villages dans la Thrace, jusque dans le Tekir-Dagh (Bulgarskoě), et même dans le S.—E. de la Servie.
1836—1838.
Ami Boué, Recueil d'itinéraires dans la Turquie d'Europe. Vienne, 1854. Въ два тома.
I. Стр. 60.
Nisch est une ville bulgare populeuse, on y compte 16000 âmes dont environ 6000 sont Musulmans. ... Les Hans, tenus par des Bulgares, ont un étage et offrent plusieurs chambres pour des voyageurs.
I. Стр. 61.
Nisch est le siège d'un petit Pascha qui commande essentiellement à une population bulgare et chrétienne Pirot et Ak-Palanka ou Moustapha-Pascha sont presque les seules petites villes, où il y ait des
1. Ami Boué, роденъ въ Хамбургъ 16 мартъ н. с. 1794 г., умрѣлъ ва 21 ноември 1881 г. въ Виена, е отъ французско потекло, отрасналъ и ce изучилъ въ Германия, Швейцария н Англия, живѣлъ дълго въ Парижъ, прѣкаралъ по-голѣмата часть отъ живота си въ Виена. Ами Буе билъ въ пълната смисъль на думата космополитъ. Той билъ добрѣ подготвенъ за научна работа и веднага, слѣдъ като пропѫтувалъ Европейска Турция въ гѫста мрѣжа прѣзъ годинитѣ 1836, 1837 и 1838 издалъ въ 1840 год. горѣозначеното съчинение въ 4 тома. To излѣзе въ два тома на нѣмски, 1889 год. A въ 1854 година Виенската академия на наукитѣ издала важния трудъ на Ами Буе Recueil d'itinéraires dans la Turquie d'Europe въ два тома. Въ него сѫ описани добрѣ пѫтищата, по които е ходилъ, селищата, които е посѣтилъ и планини, рѣки и долини, които наблюдавалъ. Ами Буе ималъ ясенъ погледъ върху всички проявления на човѣшкия животъ, той записалъ много цѣнни трудове върху Европейска Турция, които не сѫ изгубили своето значение и днесъ. Хубавъ прѣгледъ на живота и на трудоветѣ на Ами Буе намираме въ неговата автобиография: Autobiographie du Docteur médecin Ami Boué etc. Vienne 1879, въ статията на проф. Иречекъ, Географско изучване на България (Спсп. кн. I. 84—89), академическата рѣчь на проф. Г. Златарски върху живота и пѫтуването на Ами Буе (Спсп. LXII) и други.
employés supérieurs turcs et même les Musulmans n'y forment qu'un chiffre restreint de familles. Il n'y a guère de bourgs, si ce n'est Isnebol et Tzaribrod, mais un nombre considérable de villages, de manière qu'on peut soupçonner qu'il y a là au moins 60 à 80,000 Bulgares.
I. Стр. 76.
On voit donc combien les Serbes auraient de facilités de prendre cette clef de la Haute Moesie (Nisch), s'ils étaient pourvus de tout l'attirail de guerre des Européens. Les routes n'opposent point d'obstacles à l'arrivée de pesants charrois et la Nischava n'est profonde que dans certains momens, en été on y trouve des gués aussi bien que sur la Morava bulgare. Dans la saison convenable les approvisonnemens de bouche sont facilités par la nombreuse population bulgare de ces vallées et de leurs dépendances. Les belliqueux Arnaoutes de la vallée de Toplitza, du S. O. de la Haute Moesie et de l'Albanie supérieure ont arrêté toujours les Serbes et étouffé toutes les révoltes bulgares.
I. Стр. 78.
Prekoplie est une ville plus petite que Leskovatz, à rues en partie mal pavées et habitées surtout par des Arnaoutes avec très peu de Bulgares chrétiens. Il en est de même de Kourschoumlia ou Kourschoumli.
I. Стр. 80.
Bâtie sur la Morava, Leskovatz compte 3000 maisons ou environ 12,000 habitans; il y a 6 mosquées, une tour à horloge, des moulins et un pont en bois sur la Morava. Les Turcs habitent la rive occidentale au pied du coteau et les Bulgares surtout l'autre bord. Leur église est à Komorava à 1/2 l. de la ville. Les rues sont assez propres, l'auberge da la poste est excellennte pour la Turquie, et les environs de la ville présentent beaucoup de jardins potagers très bien tenus par les Bulgares, qui forment presqu uniquement les habitans de tous les nombreux villages environnans.
I. Стр. 211-212.
Ouskoub (Skopia) a au moins 10,000 âmes, sa population est éminemment bulgare, mais il y a aussi assez de Serbes et de Zinzares.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Ouskoub est le chef-lieu du plus grand Paschalik de la Turquie centrale. Il comprend 10 villes, savoir Ouskoub, Keuprili, Istib avec Novosélo, Kostendil, Kalkandel, Doubnitza, Komanova, Dschoumaa, Karatova, Radovitch et au moins 5 bourgs, savoir Egri-Palanka, Katschanik, Kostovo, Stroumnitza et Pétrovitsch. . . . . . . . . . . . . . Le nombre des villages y est fort grand, de manière que la population peut bien aller
à 5 ou 600,000. La grande masst est bulgare et chrétienne, les villages le sont presqu'entièrement et il y a même de petites villes toutes chrétiennes comme Novosélo.
I. Стр. 235.
Scharkoě, le Plrot des Bulgares . . . . . . . . . . .
La population bulgare y est mélangé de Musulmans . . . . . . . . . . .
I. Стр. 260.
Le Paschalik de Monastir peut avoir une population d'au moins 200 à 250,000 âmes; le plus haut chiffre serait 300,000. Elle consiste surtout en Bulgares chrétiens, en Albanais-Toskes dans la partie S. O., en une certaine quantité de Zinzares et môme de Grecs, surtout dans la portion méridionale. Il y a aussi un petit nombre de Serbes près de Monastir. Les Musulmans sont surtout refoulés dans les villes et les bourgs.
I. Стр. 262.
Resna et Prespa sont en grande partie habités par des Bulgares.
I. Стр. 264.
. . . . . . . . . . . à l'E. de la vallée du Drim noir est aussi un vaste amas de montagnes élevées et boisées, dans les vallées desquelles il y a une population surtout bulgare.
I. Стр. 271.
Florine . . . la population peut dépasser quelques milles âmes. Mr. Pouqueville l'estimait à 700 familles. Ce sont en bonne partie des Bulgares chrétiens et des Musulmans.
I. Стр. 304.
Komanovo. Ce bourg de 3000 habitons bulgares est entouré de jardins potagers très bien entretenus et artistement arrosés.
I. Стр. 306—307.
Kalkandel ou Kalkandelen, le Tétovo des Slaves, à 6 1/2 h. d'Ouskoub et à 1,300 ou 1,400 p. d. h. abs., est une ville habitée par des Bulgares, des Musulmans et des Albanais; le quartier haut paraît être turc et le bas plutôt slave. Il peut y avoir 4 à 5000 âmes, dont la moitié sont Serbes et Chrétiens grecs. . . . Il y a deux Tscharschiou ou rues à boutiques, celle d'en haut paraît surtout musulmane et contient un Café-Han délabré d'un étage, qui est en même temps la poste. L'autre Tscharschiou est bulgare et offre une belle auberge.
I. Стр. 344.
Vrania. La ville a 6 ou 8 minarets et compte de 6 à 8000 âmes. C'est une population bulgare mélangée de Musulmans albanais.
I. Стр. 349.
A 2 l. de Prischtina est le village bulgare de Skoula ou Skoulan.
II. Стр. 100.
Ochrida. Les habitans sont surtout Bulgares et Zinzares; il y a peu d'Albanais.
II. Стр. 101.
Son gouvernement comprend tout les environs du lac d'Ochrlda et une population que le Dr Müller estime à 49,000 âmes, permis lesquelles il y aurait 37,000 Chrétiens. Ce sont surtout des Bulgares avec un certain nombre de Serbes et de Zinzares, ainsi que des Albanais surtout à l'O. du lac.
II. Стр. 105
Kritschovo. Ce bourg à rues mal pavées et maisons délabrées peut compter 1500 habitans en bonne partie Bulgares et Serbes, dont un tiers sont Chrétiens.
II. Стр. 108.
Glogovik est un gros village bulgare. . .
II. Стр. 109.
Gostivar (Kostovo) est une bourgade turco-bulgare d'environ 1500 âmes. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Aux environs se remarquent beaucoup de villages bulgares. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . C'est surtout le pied de Schar exposé au midi que les Bulgares ont choisi pour leurs habitations.
1839.
Dr. med. A. Griesebach, Reise durch Rumelien und nach Brussa im Jahre 1839. Oöttingen, 1841.
II. Стр. 65.
Vor dem Vardarthore begegneten uns zahlreiche Züge von Landleuten in bulgarischer Tracht, welche Lebensmittel in die Stadt zum Verkauf führten. Westlich von Salonichi hört man die griechische Sprache nicht mehr und Bulgaren wohnen von hier bis zum albanischen Grenzgebirge.
II. Стр. 67.
So hörte ich die Versicherung, dass man das beste Albanisch in Elbassân rede, das reinste Bulgarisch aber in dem macedonischen Bezirke Ticavech, den die Strasse von Ueskúeb nach Salonichi durchschneidet [1].
II. Стр. 67—68.
Die natürliche Ostgrenze dieser Sprache (Albanische) ist der Pindus, der, wie später wird erläutert werden, nur von dem durch Leake bekannten Devoleinschnitt und einen niedrigen Pass bei Ochridha unterbrochen, in einer gleichartigen Hauptkette bis zum Amselfelde, oder etwas über den 42sten Breitegrad hinaus nach Norden sich ausdehnt. Da aber die Albanesen, die Viehzucht dem Ackerbau vorziehend und das freier stimmende Gebirgsleben über alles liebend, in allen höhergelegenen Theilen des Landes Sitze zu gründen bemüht gewesen sind, so bildet häufig nicht der Kamm jenes Gebirgs, sondern der Saum der Niederung an dessen östlichem Fusse [2] die Grenze zwischen Albanesen und Bulgaren, oder wenigstens liegen am Ostabhang des nördlichen Pindus albanische Dörfer zerstreut zwischen den bulgarischen.
II. Стр. 233.
Die Statthalterschaft von Avsi Pascha (das Paschalik Ueskúeb) erstreckt sich gegenwärtig über 14 Casa's und umfasst die nördliche Hälfte von Macedonien, so wie einen schmalen Streif des nordöstlichen Albanien. Jene Casa's sind nach ihren Hauptorten folgende: Ueskúeb, Cátschanik, Calcándele, Crítschovo; Dibre; Cóstendil, Mélenik, Ostromdscha, Rádovich, Istib, Caratova, Comanova, Egri Palanka und Cótschana. Das hierdurch umschriebene Gebiet, im Durchschnitt 10 g. Meilen von Norden nach Süden und 30 g Meilen von Osten nach Westen ausgedehnt, hat demnach einen Flächeninhalt von ungefähr 300 Quadratmeilen und enthält grösstenteils fruchtbare, durchaus wohl bebaute, dicht bevölkerte, von Bulgaren bewohnte Ebenen, mit dem Clima der Lombardei, in so fern Reis und Waizen hier vorzugsweise gedeihen.
1. Tова отговаря на типичната турска поговорка, споредъ която най-добрѣ български ce приказва въ срѣдището на Македония — Тиквешко, най-добрѣ турски въ Цариградъ, a албански въ Елбасанъ:
Тиквешънъ булгарджеси,
Истамболънъ тюркчеси,
Елбасанънъ арнаутчеси.
2. Dies ist Z. В. der Fall in der Gegend von Ueskúeb bei Calcandele. Ein entgegengesetztes Verhaltniss meldet indessen Pouqueville (a. a. O. 2. p. 404) von dem Thale des schwarzen Drin, an dessen linken Ufer Albanisch, am rechten hingegen Bulgarisch gesprochen werde.
II. Стр. 243.
. . . die in den Babuna herübergesiedelte albanesische Colonien, die von ihren Landsleuten in Scardus durch das von Bulgaren bewohnte Téttovo getrennt werden.
II. Стр. 245.
Den Ackerbau berteiben die Bulgaren, welche die Ebene des Téttovo bewohnen, während die Albanesen in den Gebirgsdörfern sich vorzugsweise mit Viehzucht beschäftigen. . .
1841.
Д-ръ Ст. Романски, Австрийски документи no Нишкото българско възстание отъ 1841 година. Въ Сборникъ за народни умотворения, наука и книжнина. 1912. кн. XXVI (1910—1911). I дѣлъ.
Стр. 103—104.
Notice sur les affaires de Bulgarie communiquée à la Porte par la Légation de Russie le 19/31 Août 1841.
Le Conseiller d'État Kodinetz, arrivé ces-jours-ci à Constantinople, après avoir traversé ceux des endroits de la Bulgarie qui ont souffert dernièrement de la révolte et des désastres qui en sont devenus la suite, vient de présenter à la Légation Imperiale les notions suivantes concernant cet événement.
Les nouvelles institutions publiées par ordre du Sultan dans un but de bienfaisance et d'équité envers tous les sujets de S. H. avaient blessé au premier abord les préjugés de ceux parmi les Musulmans qui étaient nourris dans les anciennes habitudes d'arbitraire et de désordre. Au dire des habitans c'est à dater de cette époque que les vexations dont souffrait le peuple commencèrent sur-tout à s'aggraver. Mais elle n'eurent plus de bornes sous l'administration de Sabri Mustapha Pacha, ci-devant Gouverneur de Nisse. Ce fonctionnaire permettait à ses sous-ordres d'attanter impunément à la propriété, 'l'honneur et même à la vie des Chrétiens. En même temps les Muhassils augmentaient arbitrairement les impôts fixés et ils employaient pour les prélever les mesures les plus cruelles. Les plaintes des Rayas n'étaient pas écoutées et souvent même on leur en faisait un crime. Malgré tout cela les Bulgares étant pacifiques, timides et désarmés, ne se seraient peut-être jamais révoltés; mais le jour de Pâqnes, particulièrement sacré pour les Chrétiens plusieurs Musulmans pénétrèrent à force ouverte
dans l'église du village de Kamenitza, attaquèrent les Bulgares qui s'y étaient rassemblés pour la prière, déshonorèrent leurs femmes et leurs filles et restèrent impunis. C'est alors que l'insurrection éclata dans ce village, et se répandit rapidement dans plusieurs districts tels que Nissa, Lescawatz, Scharkeui et autres. Sabri Moustapha Pacha, au lieu d'agir par des moyens de persuasion pour rétablir l'ordre, eut recours de suite aus mesures de sévérité, et commit sur-tout une grande faute en appelant à son aide les Albanais connus pour leur soif du pillage et leur indiscipline. Ces derniers profitant de cet appel, comme on devait s'y attendre, se jetèrent en masse sur les villages inoffensils et sans défense des Bulgares. Ils incendièrent dans différens districts près de 225 villages bulgares dont plus de la moitié furent complètement détruits. Plusieurs habitans périrent d'une mort cruelle, les femmes et les enfans furent enlevés et menés en esclavage et leurs propriétés pillées. Plus de 10,000 Bulgares poursuivis par les Albanais, se réfugièrent en Servie, d'autres dans les forêts de la Bulgarie où un grand nombre périt de faim. C'est ainsi que l'insurrection fut étouffée; mais les mesures prises par Sabri Pacha ont été aussi pernicieuses que l'insurrection elle-même.
En revanche, Yacoub Pacha, Ismet Pacha et Tevfik Pacha, délégués par la Porte à Nissa pour s'enquérir de ces malheureux événemens et en effacer les traces, agissent, d'après toutes les notions recueillies par M. Kodinetz, en exécuteurs zélés, fidèles et bien intentionnés de la volonté du Sultan. Ils ont réussi à persuader les Bulgares réfugiés en Servie de revenir dans leurs foyers; ils ont formellement autorisé les habitans de ne rien livrer gratis, comme c'était le cas jusqu'alors, aux Musulmans qui passent par les villages des Rayas; ils leur ont promis, au nom de la S. Porte, de les gouverner conformément aux lois; ils font tout leur possible pour découvrir et retirer d'entre les mains des Albanais les prisonniers et les effets enlevés; cet objet rencontre toutefois jusqu'à présent de grandes difficultés; les impôts aussi ne sont pas encore diminués. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
[Turquie VI, Fasc. 59, №505, Lit. D. Haus-, Hof- und Staatsarchiv in Wien.]
Стр. 136—139.
Рапортъ на изпратения въ Нишъ австрийски консулски чиновникъ Борисевъ до Ц. и К. консулъ въ Бѣлградъ, Атанасковичъ върху българското възстание.
Belgrad den 5 Mai 1841.
Hochwohlgeborner Herr!
Nachträglich zu meinem Bericht detto Alexinze den 29-ten v. M. ermangle ich nicht, Euere Hochwohlgeboren von dem Ursprung des Aufstands in Bulgarien und über die bisherigen Folgen desselben, wie ich in Alexinze von mehreren glaubwürdigen Personen — an der serbischen Grenze aus dem Mund der geflüchteten Bulgaren, und selbst unter Wegs nach Nissa von den an der Strasse angetroffenen verfolgten Christen, die durch einen schrecklichen Schlag des Schicksals ihrer Familien und aller ihrer Habe beraubt, sich in den Waldungen und in Gebirgen aufhalten, vernommen habe, in die Kenntniss zu setzen:
Zwei Monate lang vor dem Aufstande der christlichen Völker in den Distrikten Niss, Leskovaz, Pirot, Wranja, Prokupacska und Berkovaz, sind die ansehnlichsten Bulgaren, vorzüglich aber Miloje und Gavra, zu verschiedenen Malen an der serbischen Grenze, namentlich in der Alexinzer Kontumaz erschienen, um sich gegen die Bedrückung der Türken bei dem dortigen Kreisnacsalnik, Peter Radoikovich, und Distrikts-Kapitän Mladen Wukomanovich zu beschweren, ihnen als ihren Freunden und Nachbaren ans Herz zu legen, wie sie nicht mehr im Stande sind, die seit der Veröffentlichung des Hatisherif von Gilhane um vieles vermehrten Abgaben, gewaltthätigerweise Wegführen ihrer jungen Weiber und Mädchen, das Rauben ihres Viehes, und Schändung der Jugend im Angesichte ihrer Verwandten zu ertragen. — Ihrer Mittellosigkeit und Mangel an kriegerischen Muthes bewusst (Bulgaren sind bekanntlich ein friedliches, arbeitsames Volk) sich gegen die Türken, die ihnen wegen Zulum (Bedrückung) unerträglich geworden, aufzulehnen, baten sie benachbarte serbische Regierung, ihnen die hilfreiche Hand zu bieten, damit sie sich einmal von dem Barbarenjoche befreien, und gleich wohl unter dem serbischen Fürsten jene Rechte der serbischen Bevölkerung, als Unterthanen der Pforte geniessen. — Nachdem ihnen aber diese Hilfe jedesmal von den Serben abgesprochen, und nachdem sie aus Serbien 600. Oka Pulver und Waffen erhalten, fassten sie den Entschluss, unter Anführung der benannten zwei ansehnlichsten und muthigsten Bulgaren, Miloje und Gavra, mit dem Vorsatze aufzustehen, dadurch ihr bisher zweimal misslungenes Vorhaben durchzusetzen, nämlich Deputirte nach Konstantinopel schicken, und den Sultan um endliche Wegschaffung der barbarischen Bedrückung in ihrem Vaterland, bitten zu können. Von der Munition und Waffen würden sie, wie ich von mehreren Bulgaren selbst vernommen, erst dann einen Gebrauch gemacht haben, wenn sie in dem oben gedeuteten Vorhaben gehindert, oder im Falle sie von den Pasha's und
ihrer Untrupp, die die Arnauten bilden, angegriffen werden. Hier muss ich bemerken dass die erwähnten Deputirten der Bulgaren zweimal vor dem Aufstande, durch den Pasha von Nissa nach Pirot gewiesen, aida gemisshandelt und zu ihren Häussern unverrichteter Sache entlassen wurden. Auch sind den Bulgaren nach dem kundgemachten Hatisherif Gilhane alle Waffen weggenommen.
Unglücklicherweise zündeten die Bulgaren gleich am zweiten Tage ihres Aufstandes eine türkische Csardaque an der serbischen Grenze, besetzten ein verwahrlostes, von 6. Arnauten besetzt gewesenes Fort Akpalanka, nahmen die allda befindlichen Kanonen in Besitz und gaben dadurch dem Pasha von Niss den erwünschten Anlass, den Miloje mit seiner Begleitung von 30—40 Mann zu verfolgen, ihn gefangen zu nehmen, und hiedurch den eigenen Plan zu vereiteln, durch den Aufstand sich den Weg nach Konstantinopel bahnen zu können, auf welchen sie ihre Deputirten dahin schicken, oder wohl gar ein Kommission von der Pforte wegen der Abschaffung der mehrerwähnten Missbrauche im Lande, erwirken können. — Miloje wurde also verfolgt und endlich bemüssiget sich mit seinen 30. Mann in einem beiläufig 800—1000 Klafter von Nissa weit entfernten, von gutem Material gebauten Thurm, Kameniza genannt einzusperren. Darauf schikte der Pasha von Niss den dortigen bulgarischen Archidiakon nebst mehreren Christen und Türken an ihn, und trug ihm durch diese auf, sich zu ergeben. Als er aber dieses verweigerte und bei Gelegenheit der Unterredung mit dem Archidiakon zwei Türken, erschiessen liess, marschirte der Pasha den folgenden Tag, am Sonntag den 25-ten v. M. mit einer Baterie von 10 Kanonen, die ich am 28-ten v. M. im innern Räume der unbedeutenden Festung Nissa sah, und einige Hundert Arnauten gegen Kameniza zu, umringte den Thurm, beschoss denselben scharf und bewerkstelligte damit, dass Miloje, von einem Flintenschuss in den Fuss getroffen, die eigene Pistolle aus dem Girtel herausnahm, und sich in die Brust abdrückte, wornach ein Theil seiner Begleitung sich ergab, der Uebrige jedoch in die nächstgelegenen Waldungen flüchtete. Gleichzeitig mit dem Abgehen des Pasha aus der Festung gegen den Miloje, gab er den aus Pirot und Leskovaz herbeigerufenen Arnauten den Befehl, alle Dörfer in den aufgestandenen Nahijas zu verbrennen, zu plündern und ihre Bewohner, die Christen zu schlachten, oder als Gefangene nach Nissa zu bringen. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Endlich suchte der Pasha dem Kapitän Mladen beizubringen, wie er vermuthe, dass die Bulgaren auf die ihnen von Seite der Serben
und Moskov Giaurs versprochene Hilfe gestützt, gegen ihren Monarchen aufgestanden sind. Der Kapitän erwiederte darauf lächerlich, dass diess die That selbst widerlegt hat.
Dieser Pasha hat 17 der vornehmsten bulgarischen Handelsleute aus Niss in Kerker geworfen, um sie dadurch zu vermögen, dass sie ihm Zeugniss darüber ausstellen, dass er zu der schändlichen Behandlung der Christen nichts beigetragen . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Borissev.
[Serbien 1841, P. 98 Suppl.]
Стр. 177—178.
Seiner Durchlaucht dem Kais. König Herrn Haus-, Hof- und Staatskanzler Fürsten von Metternich etc.
Belgrad am 7-ien October 1841
Durchlauchtigster Fürst!
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Aus den angrenzenden Distrikten von Niss und Leskovcza, wandern wieder viele Bulgarenfamilien nach Serbien ein, oder flüchten sich in die Wälder, wie es heisst, während fortwährender Plackereyen und Bedrückungen die sie von den Türken erleiden müssen.
Geruhen Euere Durchlaucht den gehorsamsten Ausdruck meiner tiefsten Ehrfurcht huldvoll zu genehmigen.
Atanaskovics.
[Serbien 1841, P. 250.]
1841.
M. Blanqui, [1] Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841. Paris, 1843.
Стр. 166.
C'est dans la vallée de Pirot à Nissa que les premières hostilités avaient éclaté entre les chrétiens et les Turcs, par l'enlèvement de quelques postes où des Bulgares, armés de bâtons, étaient parvenus à s'emparer d'une pièce de canon.
1. Adolf Jérome Blanqui, виденъ французски националъ-економистъ, роденъ на 21 ноември 1798 год. въ гр. Ница, умрѣлъ на 28 януари 1854 год. въ Парижъ. Възстанието на българитѣ въ Западна България въ 1841 година, което ce отдавало на лошитѣ икономически условия въ Турция, дало поводъ на тогавашния французски министъръ на външнитѣ работи Gulsot да прати Бланки въ България, за да се запознае съ финансовото положснне на Турция. Бланки придруженъ отъ българина Александъръ Екзархъ дошелъ въ Видинъ и отъ тамъ прѣзъ Бѣлоградчикъ и Пиротъ отишелъ въ Нишъ. Отъ Нишъ прѣзъ София, Ихтиманъ, Пловдивъ отишелъ за Цариградъ. Плодъ на неговитѣ впечатления отъ пѫтуването е горѣозначената хубаво написана книга. Тази часть отъ книгата на Бланки, която ce отнася до България, е прѣведена отъ Юрданъ Михаиловъ подъ заглавие : Мисията на Бланки въ България прѣзъ 1841 година и издадена като притурка на сп. Свѣтлина, 1906 год. Друго важно съчинение на Бланки e: Considération sur l'état social des populations de la Turquie d'Europe Paris. 1843.
Стр. 168.
Avant d'entrer dans ces murs (de la ville Nissa), nos yeux furent attristés à l'aspect d'un hideux monument, tristement caractéristique de l'état social du pays. C'est une pyramide quadrangulaire tronquée, incrustée de trois ou quatre mille crânes de chrétiens serbes qui succombèrent dans un combat contre les Turcs en 1816, et dont le fanatisme musulman a fait, aux portes même de la ville, ce barbare trophée. Les quatre faces du monument sont recouvertes, comme une mosaïque, de plusieurs milliers de crânes scellés dans la muraille, depuis le sol jusqu'au sommet. La piété des Bulgares en a déjà enlevé quelques centaines pour leur donner la sépulture; mais il en reste encore un trèsgrand nombre, auxquels tiennent des lambeaux de chevelures agitées par le vent. C'est une colonne triomphale de cannibales: il est impossible de n'être pas saisi d'horreur en la voyant. Je saluai respectueusement ces dépouilles de chrétiens morts pour la défense de leur patrie et de leur religion; un jour viendra peut-être, où sur la place même qui supporte aujourd'hui leurs restes profanés, la Bulgarie émancipée élèvera un temple à leur mémoire. [1]
1842.
P. J. Satařík, Slavansky národopis. Praha, 1842.
Въ етнографическата карта на Шафарика Slovansky Zeměvid, която е най-стара на нашитѣ земи, градоветѣ Нишъ, Лѣсковецъ, Враня, Тетово, Дебъръ, Охридъ, Струга и Костуръ влизатъ въ българска область.
1843.
Исидоръ Николићъ [2], Спомени народа сербскогь y византискимъ списательима. Скупио и издао У Будиму. Године 1843.
1. Сравни: Мисията на Бланки въ България прѣзъ 1841 год. Съ една пояснителна студия отъ Іорданъ Михаиловъ. Пловдивъ, 1906, стр. 31—34.
2. Бачске вармеће великій нотарій.
Географія кньиге;
Аксіусъ или Аксія, найвећа Мацедоніе текућа вода, тече изъ Бугарске и многе y себе прима рѣке; данасъ ce Бардаръ или Вардаръ зове.
Пологъ, место y Мацедоніи близъ Сербіе.
1844.
Викторъ Григоровичъ [1], Очеркъ путешествія по Европейской Турціи. Изданіе второе. Москва, 1877.
Стр. 97.
Охридъ. Изрѣдка лишь выказывались опрятные дома, построенные уступами на двухъ холмахъ. На одномъ изъ нихъ возвышается митрополія, на другомъ окруженный стѣною дворецъ Джелелядина, извѣстнаго сподвижника Алипаши янинскаго. Первому дано назваше Варошъ, и здѣсь обитаютъ Болгаре; внизу его простираются части города заселенныя Валахами, Турками и частію Албанцами.
Стр. 101.
Городъ (Охридъ) въ настоящее время заселень Болгарами, Валахами и Турками, отчасти также Греками и Албанцами. Первые многочисленные.
Стр. 107.
Въ Стругѣ находится одна церковь во имя св. Георгія, гдѣ нѣсколько рукописей и старопечатныхъ словянскихъ книгъ. При церкви училище греческое. Жители города Болгаре и Албанци, магометане и христіане.
1. Викторъ Ивановичъ Григоровичъ се родилъ на 30 априлъ 1815 год. въ градъ Балта. Въ 1844 година, когато Григоровичъ заемалъ вече катедрата на славянскитѣ езици въ Казанския университетъ, билъ командированъ за 2 1/2 години по славянскитѣ земи, главно въ европейска Турция. Неговото пѫтешествие по нашитѣ страни и часть отъ резултатитѣ на изучванията му сѫ прѣдставени много добрѣ въ означеното горѣ съчинение, което бѣше печатано като отчетъ въ „Ученыя Записки Казанскаго Университета” 1848, кн III. и послѣ въ прѣдвечерието на Руско-Турската война (1877 г.) ce появи второ издание. Пѫтьтъ на Григоровича по нашитѣ земи билъ Цариградъ, Солунъ, Света-гора, Битоля, Охридъ, монастирътъ Св. Наумъ, Сѣресъ, монастирътъ Св. Ив. Рилски, София, Пловдивъ, Търново, Русе. Григоровичъ ce поминалъ въ Елисаветоградъ на 19 декември 1876 г. За Григоровича, който има важно значение за славянската филология сѫ писали много. Гледай: Срезневски (Сборн. отд. рус. языка и сл. Акад. Наукъ. XVIII), Мурзакивечъ (Зап Одесск. Общ. Ист. и Древн. XI), Успенскій, Воспоминаніе о Григоровичѣ (Лѣтописъ Ист. Фил. Общ. 1890) и други.
Стр. 114.
Городъ Ресна (Ресен), въ четырехъ часахъ отъ озера (Преспанско), заселенъ Болгарами и имѣетъ церковь во имя св. Георгія и греческое училище.
1845.
Carte de la Principauté de Serbie composée d'après les sources les plus recentes par Jean Bugarsky, Ingénieur. Belgrad, 1845.
Ha изтокъ отъ Алексинацъ и Нишъ бѣлото поле на картата е означено съ името Bulgarie, a на югъ отъ Сърбия — Partie de l'ancienne Serbie ou l'Albanie actuelle.
1847.
A. Boué, Ethnographische Karte des osmanischen Reiches europaischen Theiles und von Griechenland. Мащабъ 1:3.800.000 (въ Berghaus' physickalicher Atlas, ,VIII. Abth. Taf 19). 1847 година.
Нѣмахъ на рѫка Бергхаусовия атласъ, a Кѫнчовъ и Милюковъ възпроизведоха само македонската часть. Въ тая часть въ етнографската область на българитѣ влизатъ Враня, Веризовичъ, Люма, Тетово, Дебъръ, Струга, Охридъ, Биглища и Костуръ. Западната българска граница минава близо до Прищина, Призренъ и Корча. [1]
1854.
И. П. Липранди, [2] Восточный вопросъ и Болгарія. Москва, 1868.
Стр. 12.
Въ Охридѣ и его округѣ Болгары перемѣшаны на большую половину съ албанскими христіянами; сдѣсь же въ окрестностяхъ
1. Проф. Милюковъ дава слѣдната прѣцѣнка на възпроизведената македонска часть отъ етнографската карта на Ами Буе: „Ami Boué самъ путишествувалъ по турецкикъ областямъ въ тридцатыхъ годахъ. Составленая имъ и напечатанная Берггаузомъ карта Балканскаго полуострова, изъ которой здѣсь взята часть, относящаяся къ Македоніи представляетъ большой интересъ, какъ первая по времени этнографическая карта, появившаяся раньше, чѣмъ возникли тенденціозные споры народностей за обладаніе Македоніи. Эта карта передаетъ поэтому только то, что авторъ видѣлъ и слышалъ на мѣстѣ, безъ какихъ бы то ни было далнѣйшихъ толкованіи. Славянскіе жители Македоніи причислены имъ къ болгарамъ, потому что сами себя называли „бугаре” [П. Н. Милюковъ, 5 этнографическихъ карть Македоніи съ текстомъ. Спб. 1900).
2. Иванъ Перовичъ Липранди, генералъ-майоръ (1790—1880), билъ отъ италиянско произхождение, баща му се прѣселилъ въ Русия отъ Пиемонтъ. Липранди вземалъ участие въ войната 1812—1814 год., служилъ въ Одеса при князъ Воронцова, въ 1828/29 г. прѣдвождалъ български партизанскя отрядъ въ Дели-Орманъ. Послѣ войната Л. билъ дълго врѣме чиновникъ за особени порѫчки при министерството на вътрѣшнитѣ работи (отъ 1856 г.), послѣ въ „удѣльномъ вѣдомствѣ”. Оставилъ е извънредно много рѫкописни доклади, отъ които много ce отнасятъ до България и българския народъ. Отъ издаденитѣ му работи най-важни сѫ зa насъ горѣозначената книга и Болгарія (1877 г.).
Охриды, Монастиря или Битоля, Скопля (Ускюпа), Воскополя, обитаютъ Цинцары, въ народѣ извѣстные подъ названіемъ „Куцо-Влаховъ”.
Стр. 13.
Болгарское племя обитаетъ на огромномъ пространствѣ и отъ ядра своего, Нагорной Болгаріи [1], гдѣ оно, составляя 1,500,000 народонаселенія, пускаетъ въ всѣ четыре стороны свои вѣтви, въ которыхъ болѣе или менѣе смѣшаны съ другими, но удерживаютъ, однако же, общій перевѣсъ противъ Турокъ. Такъ на сѣверъ они простираются до береговъ Дуная, на всемъ его протяженіи отъ устья Тимока до впаденія въ Черное море; на востокъ до Чернаго моря, отъ устья Дуная почти до самаго Босфора и Константинополя; на югъ до Босфора Мраморнаго моря, Дарданелъ и Егейскаго моря; на западъ до границъ Албаніи. Такимъ образомъ поселенія Болгаръ, въ числѣ болѣе четырехъ милліоновъ своими оконечностями прилегаютъ къ тремъ морямъ, средина же прорѣзана множествомъ судоходныхъ рѣкъ.
1857.
А. Ө. Гильфердингъ, [2] Поѣздка по Герцеговинѣ, Босніи и Старой Сербій. [Собраніе сочиненій. T. III. С.-Пбгъ, 1873.)
Стр. 141—142.
Призренъ лежитъ еще на Сербской землѣ, но на самомъ краю ея, y подножія огромнаго хребета, остановившаго движеніе Сербскаго племени на югъ и служащаго гранію между имъ и племенемъ
1. Нагорная Болгарія, въ срединѣ окруженная неприступными горами, имѣетъ свой главный городь Св. Софію, Средецъ или Тріядицу: она для Болгаръ то же, что для насъ Кіевъ. Сюда принадлежигь и Тырново, одкнаково чтимый Болгарами, какъ послѣдняя столица ихъ Царей (Стр. 10).
2. Александръ Өеодоровичъ Гилъфердингъ (1831—1872) извѣстенъ славистъ, добъръ познавачь на славянската история. Въ 1856 г. той билъ назначенъ за руски консулъ въ Босна. Извършилъ много пѫтувания въ Босна и Стара-Сърбиа, проникналъ и въ Македония; въ тѣзи пѫтувания събралъ много рѫкописи. Въ 1861 г. прѣминалъ на друга служба въ Русия. По-важни за насъ негови съчинения сѫ: Письма объ исторіи сербовъ и болгаръ (1854); Боснія, Герцеговина и Старая Сербія (1856). Съчиненията на Хилфердинга сѫ издадени въ 4 тома (1868—1874).
Болгарскимъ, которое обошло зтотъ хребетъ съ юговостока и заняло Македонію и восточную часть Албаніи . . . . . . . . . . . . .
Въ немъ (Призренъ) считаютъ около 3000 мусульманскихъ, 900 православныхъ и 100 католическихъ домовъ, около 12,000 жителей мужескаго пола. Бóльшая часть мусульманъ и все католики Албанцьі; между православными бóльшинство Сербы, но есть таюке довольно много Македонскихъ Валаховъ и Цинцаръ, Болгаръ и Грековъ. Въ рѣчи Призренскихъ Сербовъ уже слышно приближеніе къ Болгарскому нарѣчію; окончанія падежей часто опускаются, особенно въ сочетаніи съ предлогами; напр. я слышалъ не разъ отъ Призренцевъ такія выраженія: онъ га ударио сосъ ножъ, сосъ рука вмѣсто : съ ножемъ, съ рукомъ ; онъ э био y Призренъ три годишта (вм. y Призрену); удвоеніе прѣдлога съ, образовавшее форму сосъ, естъ тоже чистый Болгаризмъ, безпрестанно употребляемый Призренцами, также какъ слово рáбота, постоянно замѣняющее y нихъ Сербское посао, т. е. дѣло. Занимательно би было прослѣдить это сліяніе Сербскаго языка съ Македоно-Болгарскимъ въ населеніи, заниыающемъ долины Шаръ-планины и Тетовскїй край или Пологъ; къ сожалѣнію я принужденъ былъ ограничить свою поѣздку Призреномъ и повернуть оттуда назадъ на сѣверъ.”
1858.
J. G. v. Hahn, [1] Reise von Belgrad nach Salonik von —, K. K. Consul für das östliche Griechenland. Besonders abgedruckt aus dem XI. Bande der Denkschriften der philosophisch-Historischen Ciasse der kaiserliche Akademie der Wissenschaften. Wien, 1861.
1. J. G. v. Hahn, (род. 1811 † 1860 г.), билъ юристъ, служилъ при гръцкия краль Отона въ министерството на правосѫдието, послѣ прѣминалъ на австрийска дипломатическа служба и заемалъ дълго врѣме консулскитѣ постове въ Янина и Скра. Отъ Янина той ce запозналъ добрѣ съ Албания и въ 1853 год. излѣзло на свѣтъ неговото голѣмо съчинение Albanesische Studien, Wien въ три тома. Tова съчинение създало добро име на Хана между учения свѣтъ и Виенската акддемия на наукитѣ го задължила въ 1858 г. да направи едио пѫтешествие отъ Бѣлградъ до Солунъ, за да проучи, до колко е възможно да ce прокара желѣзенъ пѫть по Морава и Вардаръ. Въ това пѫтуване Ханъ билъ придружаванъ отъ сръбския директоръ на военната академия чехътъ отъ Моравия Захъ. Плодъ на това изучване е книгата, която е отбѣлѣзана горѣ. Тя е прѣведена и на сръбски. Книгата ce придружава отъ карти. Въ 1863 г. пакъ по порѫчка на Виенската академия Ханъ пропѫтувалъ областьта на рѣкитѣ Дринъ и Вардаръ, за да види дали могатъ дд ce направятъ плавателни. Плодъ на това пѫтешествие е книгата: Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar. Wien, 1869. Ханъ свикналъ да наблюдава народитѣ и запознатъ добрѣ съ етнографскитѣ отношения на Балканския Полуостровъ ни дава и въ двѣтѣ си съчинения много цѣненъ материялъ за разпространението на българитѣ.
Стр. 28.
Die Stadt (Leskowatz) wird von dem mitten durch dieselbe fliessenden Wasser in zwei ungleiche Hälften getheilt; die kleinere des linken Ufers lehnt sich an den ziemlich steilen Abfall des bereits erwähnten Höchenrückens, und ist vorherrschend von Muhammedanem, die grössere, rechte Hälfte von christlichen Bulgaren bewohnt.
Стр. 35—36.
Auf dem Wege von Schumana nach dem Thale der Weternitza entdeckten wir, dass der Leskowatzrücken aus zwei Parallelzügen besteht, und in dem inneliegenden Thale der Bach Sutschitza fliesst, an welchem fünf Dörfer liegen. Von diesen jst allein das westlichste, das aus acht Gehöften bestehende Igrischte, von Albanesen bewohnt. Die Bulgaren wollen sich erinnern, dass auch dieses früher ein rein bulgarisches Dorf gewesen, und dass es gar nicht lange her sei, als der erste Albanese sich dort angesetzt, dieser habe dann andere nach sich gezogen, und von deren Druck seien die Bulgaren allmählich gewichen, der letzte habe erst vor zwei Jahren das Dorf verlassen. Diese Erscheinung sei aber keineswegs eine vereinzelte, sondern der regelmassige Verlauf in allen Dörfern, wo sich Albanesen einnisteten, indem die Ankömmlinge vorerst darauf bedacht wiren, sich durch Heranziehen von Landsleuten zu verstärken, und wenn sie sich stark genug fühlten, so lange auf die Bulgaren drückten, bis sie den Ort verliessen.
Стр. 36.
Nun erblicken wir in Dardanien die das Bergland ost und südwärts einschliessenden Ebenen oder Thalmulden der bulgarischen Morava mit geringen Ausnahmen durchweg von Bulgaren bewohnt, das südwestlich anlagerende Amselfeld zwischen Serben uud Albanesen getheilt und die daran stossende Ebene der Sitnitza bis Novi Pazar hin wahrscheinlich ganz im Bezitze des serbischen Elementes.
Стр. 45.
Wranja. Die Häuserzahl der Stadt wird auf 1.000 christlich bulgarische, 600 meist albanesisch türkische und 50 zigeunerische angegeben, was auf eine Bevölkerung von circa 8000 Seelen schliessen lässt.
Стр. 56.
Kumanowa, Die Stadt hat 650 Häuser, von welchen 300 muharamedanische und 350 christlich bulgarische sind und ausserdem noch 30 Zigeunerhutten, was eine Bevölkerung von etwa 3.500 Seelen ergeben dürfte.
Стр. 57.
Der Bezirk von Kumanowa zählt 134 Dörfer, von welchen 90 christlich-bulgarisch sind.
Стр. 75.
Glücklicher Weise erhielten wir in Gilan die Notiz, dass die Häuserzahl des nach dieser Stadt benannten Bezirkes im Ganzen 3.800 betrage, und davon 2.300 albanesisch muhammedanische und 1.500 bulgarisch-christliche seien.
1850—1876.
A. Ubicini, [1] et P. de Courteille [2]. État présent de l'Empire Ottoman. Paris, 1876.
Стр. 34.
Coupés en deux par les Balkans, les Bulgares touchent à la mer Noire et à Archipel par Bourgaz et Salonique, s'étendent à l'ouest jusqu'à l'Albanie, et longent le Danube au nord, depuis Feth-Islam jusqu'à Silistrie.
1857—1861.
O. Lejean, [3] Ethnographie de la Turquie d'Europe. Gotha: Justus-Perthes, 1861. Ergänzungsheft zu Petermann's Georgr. Mittheilungen.
Стр. 14.
En Macédoine les Bulgares ont peu à peu refoulé les Hellènes vers la mert où ils se sont maintenus sur une lisière étroite et marécageuse entre Platamona et Kolakia.
1. A. Ubicini e роденъ на 20 окт. 1812 година въ Issoudan, умрѣлъ въ Rochecorbon на 28 окт. 1884 година. Отъ 1846 година тръгналъ да странствува първо въ Италия, послѣ въ ориента и кръстосалъ послѣдователно Гърция, Турция, Сърбия, Румъния и Влашко. Прѣзъ врѣме на възстанието въ 1848 година билъ въ Букурещъ и станалъ секретарь на приврѣменното правителство. Когато дошли руситѣ и турцитѣ, напустналъ Влашко и заминалъ за Цариградъ, a отъ тамъ ce върналъ въ Парижъ, дѣто ce прѣдалъ на научна работа. Той добилъ добро име като публицистъ и историкъ. Отъ многобройнитѣ му съчинения за насъ по-важни сѫ слѣднитѣ: Lettres sur la Turquie (1847—53), по послѣ много отъ тѣзи материяли влѣзли въ книгата L'État présent de l'Empire Ottoman (1876), която издалъ зaедно съ P. de Courteille. — Etude historique sur les populations chrétiennes de la Turquie d'Europe (1867), Les Serbes de Turquie, études historiques, statistiques et politiques sur la principauté de Serbie, le Montenegro et les pays serbes adjacents. Paris, 1865 и други.
2. Courteille билъ професоръ на турски езикъ и турсал литература въ Collège de France.
3. G. Lejean, роденъ въ Plouégat-Guérand (Finistère) на 1828 год., ce занимавалъ първо съ история, a послѣ прѣминалъ къмъ географията. По порѫчка на френското правителство пропѫтувалъ прѣзъ 1857—58 година Европейска Турция и 1861—62 земитѣ на Нилъ до Кордофанъ и Гондокоро. Въ 1862 година Лежанъ останалъ като френски консулъ въ Абесиния, a въ 1865 пропѫтувалъ Мала Азия, Месопотамия, Персия и земитѣ въ Индъ. 1867—69 год пропѫтувалъ наново Европейска Турция. Лежанъ умрѣлъ въ родното си мѣсто прѣждеврѣменно на 1 февр. 1871 година. Съчинения :
· Mission de M. G. Lejean dans les Provinces Danubiennes, Bullet. de la Société de Géogr. Paris. IV série, t. 15 (1858), p. 99—116.
· Du Danube aux Balkans. Revue contemporaine. Paris. 1858, p. 813—840.
· Ethnographie de la Turquie d'Europe. Gotha, 1861.
· Les cartes de la Turquie d'Europe. Bull. de la Soc. De Géogr. Paris. V-e série, t. 17 (1869), p. 148—160.
· Voyage en Bulgarie. Le tour du Monde. Paris, 1873, 113—170.
· La population de la Péninsule des Balkans. Revue d'Anthropologie. Paris, série, t. V (1882), p. p. 201—259, 453—496, 628—675.
(Биографията на Лежаня e написана отъ Cortambert: G. Lejean et ses voyages. Paris, 1872 ).
Стр. 29.
Aujourd'hui cette race (bulgare) est à peu près circonscrite par le Danube, le Timok et une ligne passant par les villes de Nisch, Prisrend, Ochrida, Kastoria, Niausta, Salonique, Andrinople et Sizeboli, la Mer Noire, Bourgas, Slivné, Rasgrad. En dehors de ce périmètre il existe des avantpostes ou des débris de race bulgare parmi les Albanais, les Valaques, les Orecs, dans la Bessarabie et la Dobroudja et jusqu'en Asie.
1861.
H. F. Tozer, Researches in the Highlands of Turkey. Vol. I. London, 1869.
Стр. 176.
The Bulgarians, who form the largest element in the Christian population from Salonica to the confines of Albania, are a very interesting people, and are highly spoken of for industry and honesty. They are the most numerous of all the nationalities inhabiting European Turkey, and are estimated at between five and six millions.
Стр. 199.
Struga. . . . Close by the same church is a large school for Bulgarian children. There were 200 of them there, and very clean and orderly they looked as they sat at their desks, very much in the style of en English school. The master was a Bulgarian; and the children are taught to read and write both Greek and Bulgarian, two days in the week being devoted to the latter language.
1862—1863.
G. Muir Mackenzie and A. P. Irby, [1] Travels in the Slavonic Provinces of Turkey-in-Europe. With a Preface by the Right Hon. W. E. Gladstone, M. P. Second Edition revised. London, 1877.
I. Стр. 65.
We have said that Salonica is geographically Bulgarian: in other words, it is one of the ports of that country with a Slavonic — speaking population which stretches from the Aegean to the Danube Indeed, Salonica itself forms a point on the ethnographical boundary which, in this part of Turkey in Europe, divides the Slavonic population from the Greek. To a certain extent this frontier coincides with the line of the old Roman road betwecn Salonica and the Lake of Ochrida; nevertheless some miles of country, inhabited by Bulgarians, stretch south of the Via Egnatia, Greek colonies lie to the north of it, and in the towns the population is mixed, in part consisting of Osmanli Turks. The other boundary cities are Monastir, Vodena and Yenidjé; in ail of which dwell few or no Greeks, whereas in Salonica itself there are only about 500 families of Slavs.
I. Стр. 81.
Central Bulgaria is that which lies between the ranges of the Balkan and the Rhodope. Here we visited the schools of Adrianople, Philippopolis, Samakoff, Sophia, Nish, — all supported and menaged by the Christian communities without pecuniary aid from the government or bishops. The school-houses, mostly of good size and airy, are, like everything in Bulgaria, clean.
I. Стр. 164.
On the north-east the plain of Skopia is bounded by a low chain of mountains, called by the Turks Kara Dagh, or Black Mountain, and
1. Сърдечнитѣ и просвѣтени англичанки Mackenzie и Irby пропѫтували прѣзъ годинитѣ 1862 и 1863 голѣма часть отъ славянскитѣ земи на Балканския полуостровъ и издли въ 1867 съчинението, което озаглавихъ по-горѣ. Второто издание е разширено, въ него сѫ прибавени пѫтнитѣ бѣлѣжки на Irby отъ Босна въ годинитѣ 1875, 1876 и 1877. Maskenzie е описала главно българскитѣ земи. Двѣтѣ англичанки ce отнесли много сериозно къмъ своя трудъ. Тѣ ce срѣщали на всѣкѫдѣ съ мѣстни хора, събирили и провѣрявали грижливо своитѣ свѣдѣния y консулитѣ и мисионеритѣ; въ Цариградъ тѣ ce срѣщали съ хора на патриярха и прѣдставителитѣ на българския народъ, за да схванатъ добрѣ възникналия черковенъ въпрось. Въ всѣки редъ на тѣхното описание на българитѣ и тѣхната земя личи обичь и привързаностъ къмъ потиснатия злочестъ български народъ. Въ съчинението на Мекензи и Ерби е приложена етнографска карта, въ която западната граница на българитѣ върви отвъдъ Нишъ и Българска Морава, обхваща Скопие и отива до Черин Дримъ и на югъ до Грамосъ. Съчинението на Мекензи и Ерби ce посрѣщна добрѣ на всѣкѫдѣ и е прѣведено на сръбски, руски и български.
by the Slavonians „Bulgarian Tzerna Gora.” The zaptiés said that these hills were inhabited partly by Albanians and partly by Bulgarians.
Подъ картата Stara (Old) Serbia e опрѣдѣлена на кѫсо областьта ѝ.
Stara (Old) Serbia. — A district between Macedonia and the south of the Serbian Principality. In consular reports it is induded in Northern Albanie, and the Mussulmans call it Arnaoutluk.
1863.
J. G. v. Hahn, Reise durch die Gebiete des Drin und Wardar, im Auftrage der kaiserl. Akademie der Wissenschaften unternommen im Jahre 1863. [Denkschriften d. kaiserl. Akademie d. Wissenschaften. Philos.—histor. Classe. 16. B. Wien, 1869).
Стр. 45—46.
Verzeichniss der an dem Westrande der Ebene von Struga von Nord nach Süd gelegenen Dörfer.
Dopowjani, Tschiflik, 4 St. von Ochrida, auf beiden Ufern des Drin zerstreut, mit 35 christl. bulgar. und muham. alban. Häusern.
1 St. westlich davon Ljabunischt mit 120 halb alban., halb bulg. Häusern am Fusse der Westwand der Ebene gleich allen folgenden, davon 1/2 St. südlich Podgoriza mit 60 halb alban., halb bulg. Häusern.
1/2 St. südlich Wetschiani mit 200 christl. bulg. Hausern.
1/4 St. davon und 1 St. von Dopowjani Han Oktis mit 150 muham. alban. und christl. bulg. Häusern (nach Andern nur mit 2 alban. Häusern).
Davon 1/2 St. südlich und 1 St. von Dopowjani Han Unter-Belitza und 1 1/2 St. westlich Ober-Belltza, zusammen 200 rein bulg. Häusern.
1/2 St. südlich von Unter-Belitza Wischnja mit 40 ganz-bulg. Häusern.
3/4 St. südlich davon Çagradschan mit 40 ganz muham. alban. Häusern.
1 St. südlich davon Radolischt mit 50 muham. alban. und 1 bulg. Hause.
3/4 St. südöstlich davon Kalischtja mit 24 muham. alban. Häusern, 1/2? St. von Ochrida hart am See, 1/4 St. nördlich vom Kloster gleichen Namens. Zwischen Kalischtja und Radolischt läuft die Strasse von Ochida nach Elbassan.
Български села около Охридското езеро.
Стр. 47.
Ljubanitza (25 кѫщи), Trapesitza (25 к.), Eltschani (12 к.), Konsko (20 к.), Sípokno (2 к.), Goritza (2 к.).
Weg von Biglista nach Florina.
Стр. 49.
2 St. Ebene bis Smarjes mit 200 christl. bulg. Häusern.
1 St. Bresnitza mit 60 bulg. christl. Häusern
1 St. Rulja. 40 christl. bulg. Hauser.
2 St. Zeleo, 150 christl. bulg. Häuser.
2 St. Pisoderi, 100 christl. wlach. Häuser.
1 St. aufwärts und. 1 St. abwärts durch das Gebirge Stara Neretzka Planina nach Armensko mit 100 christl. bulg. Häusern.
Стр. 51.
Weg von Ochrida nach Krltschowo oder Krtschawa und der Satezkabach.
. . . . . . . . . . . . .
1/2 St. Isdé Glawa, rechts vom Wege, hiess früher Glawanitza, und war so bedeutend, dass es der Sitz eines Bischofes war, mit 100 bulg. christl. Häusern, Staats-Tschiflik.
1 St. Laktinje, mit 30 bulg. christl. Hausern. Hier theilen sich die Wege.
Der obere Weg, die gewöhnliche Heerstrasse, heisst Apáno Débertza, und lauft:
Von Laktinje:
1/2 St. Godiwje mit 50 bulg. Häusern.
1/2 St. Wrbjani, bleibt 1/2 St. westlich vom Wege (1 St. von Slihowo Han). Etwas nördlich davon Kreuzung der Grenzlinie zwischen Ochrida und Kritschowo, vermuthlich eine Wasserscheide, und Eintritt in die Bogási Klenoïtschka Isworo genannte Enge.
. . . . . . . . . . . .
Der untere (Sommer-) Weg:
Von Laktinje:
1/4 St. Slihowo Han, meist Sljowa Han gesprochen. Das Dorf mit 30 bulg. Häusern bleibt 10 M. östlich vom Wege.
1859—1868.
F. Kanitz, [1] Serbien. Historisch-ethnographische Reisestudien aus den Jahren 1859—1868. Leipzig, 1868.
Стр. 517.
Die bulgarische und vereinigte Morava bilden die grosse ethnographische Scheidelinie des Fürstenthums. Serben bewohnen ausschlisslieh deren linkes Ufer, das rechte wird aber von Serben gemeinschaftlich mit Bulgaren und Rumänen getheilt.
1860—1879.
F. Kanitz, Donau-Bulgarien und der Balkan. Zweite Auflage. Leipzig, 1882.
Т. I. 64.
Nach meiner Erhebung der ethnographischen Verhaltnisse in serbisch-bulgarischen Grenzgebiete bildet der Timok in seinem unteren Laufe heute nicht nur die politische, sondern mit geringen Ausnahmen zugleich die Sprachgrenze; denn es unterliegt keinem Zweifel, dass die Kreise: Negotin, Zaičar, Knjaževac und Alexinac des Fürstenthums Serbien vor nicht langer Zeit noch von Bulgaren bewohnt waren. Auf der bulgarischen Donauterrasse giebt es merkwürdiger Weise nur ein serbisches Dorf Bratjevac, als Oase zwischen Bulgaren und Rumänen; im Süden Serbiens existiren hingegen noch mehrere rein bulgarische Orte.
1867.
Викентій Макушевъ, [2] Задунайскіе и адріатическіе славяне. Очерки статистическіе, этнографическіе и историческіе. Спб. 1867.
1. Felix Kanitz, историкъ на искуствата и етнографъ. Роденъ на 2 августъ 1829 г. въ Будапеша. Той посвѣтилъ 44 години отъ живота си да изучи и опише Сърбия и сѣверна България, които въ гѫста мрѣжа е пропѫтувадъ. Умрѣлъ на 5 явуари 1904 год. Главни съчинения:
· Serbiens byzantinische Monumente (1862),
· Reise in Süd-Serbien und Nord-Bulgarien (1868),
· Serbien (1888),
· Donau-Bulgarien und der Balkan въ три тома, първо издание 1875—1879, второ издание 1882.
· Der Königreich Serbien und das Serbenvolk, три тома. I (1904), II (1909) и други.
Биографични бѣлѣжки отъ Г. Киселовъ въ Спсп. год. LXIII, стр. 463—467.
2. Викентій Васильв. Макушевъ (1837—1883 г.) свършилъ историко филологически факултетъ, билъ назначенъ за секретарь при Дубровнишкия консулъ. Тукъ ce заловилъ да изучава историята на дубровнишката република. Въ 1867 г. ce прѣдалъ изцѣло на научно лнтературенъ трудъ. Проучилъ добрѣ италиянскитѣ архиви. Въ 1871 год. билъ повиканъ за професоръ въ Варшава. Написалъ много съчинения, за насъ важни сѫ: горѣозначената, Болгарія въ концѣ XII и въ первой половинѣ XIII в. (1872), Болгарія подъ турецкимъ владичествомъ, прѣимущественно XV и XVI в. (1872).
Стр. 2.
Область, занятая болгарами, заключается между Дунаемъ, Тимокомъ, горами, лежащими на З. отъ болгорской Моравы, Призреномъ, Охридою, Касторіею, Ніавстою, Солунемъ etc.
Стр. 2—3.
Границы болгарсксио племени прѣжде были гораздо шире : оно занимало на З. страну между Моравою и Тимокомь и между Ибромъ и болгарскою Моравою, впослѣдствіи (съ конца XII или начала XIII вѣка) осербившуюся, и доходило до южной Алабніи (Вагенеты); на Ю. оно имѣло поселенія въ Өессаліи (Велигостиче) и Мореѣ (Езерце, Маняки и Мильчаны) и на С. въ Валахіи (Сѣверяне, Мильчаны): мало по-мало слились болгаре въ этихъ мѣстахъ съ господствующею народностью; впрочемъ кое гдѣ сохранили они и понынѣ свою народность внѣ предѣловъ, нами обозначенныхъ.
1868.
J. Erben, Мара Slovanského světa dle Šafaříka, Croerniga, Kozlera, Boeckha, Lejeana, Koeppena, i národopisné mapy Ruské z. r. 1867. Praha, 1868.
Въ българската етнографска область спадатъ градоветѣ Нишъ, Враня, Ново-Бърдо, Тетово, Дебъръ, Струга и Охридъ. Лѣсковецъ, Прищина и Призренъ сѫ въ областьта на албанцитѣ. Западната българска граница върви сьвсѣмъ близо до Прищина и Призренъ.
1869.
Н. Kiepert, Völker- und Sprachenkarte von Oesterreich und den Untere-Donau-Länder zusammengestellt von —. Maastab 1:3.000.000. Zweite Auflage. Berlin, 1869.
Картата отива до 41° c. широчина. Въ границитѣ на българската етнографска область сѫ градоветѣ: Акъ-Паланка, Лѣсковецъ, Враня, Скопие, Тетово (тукъ свършва картата].
1869.
C. Sax [1], Geographisch ethnographische Skizze von Bulgarien. (Das Donau-Wilajet). [Въ Mittheilungen der. K. K. geogr. Gesellschaft. Wien. Bd. XII. Neue Folge, 2. Band. 1869.]
Стр. 473.
Nisch zählt jetzt ungefähr 16,000 Einwohner, zur Hälfte Türken, zur Hälfte Bulgaren und Serben nebst Juden, hat 3,077 Wohnhäuser.
Стр. 474.
Schehirköj oder Pirot zählt fast 10,000 Einwohner Bulgaren und Türken, und hat 1,853 Häuser, 7. Moscheen und 2. Kirchen.
1869.
Молба на жителитѣ отъ Вранската каза до Султана да разрѣши бьлгарския черковенъ въпросъ; съобщение, че не признаватъ гръцкия патриярхъ за глава на Българската черква.
Подбудени отъ защитѫ-тѫ, коѭто В. И. Величество показвате великодушно къмъ благоденствіе-то на всичкы-ты народности, които сѫществуватъ въ голѣмѫ-тѫ славнѫ Отоманскѫ имперіѭ, както и отъ благоволнѫ-тѫ мылость, съ коѭто пріима тѣхны-ты прошенія, мы най-покорни и най-подчинени поданници на Ваше И. Величество, земамы смѣлостъ да му попросимъ дозволеніе, чтото да изложимь наши-ты желанія възъ Цьрковный нашь въпросъ, който толко врѣмя выси подъ Ваше-то И. благоволно рѣшеніе.
Тоя нашь цьрковенъ въпросъ, който по своѭ-тѫ важность за просвященіе-то на Българскый нашь народъ е привлѣкълъ въ фокусъ народно-то общо желаніе за уничтоженіе-то на злоупотрѣбленія-та Патріаршескы и Владичкы изливаемы немілостиво, колкото повече вьіси нерѣшенъ, толкова повече оставамы надирѣ отъ цивилизаціѭ-тѫ, макаръ В И. благоволеніе да и́ допуща слободното разширеніе между вѣрны-ты Ваши поданници; толкова повече буйства-та Патріаршескы и Владичкы прѣминуватъ границѫ-тѫ на цьрковны-ты правила и на Царскы-ты талиматы. Тоя въпросъ за да не върви противъ 19-ый вѣкъ, който е най-
1. С. Sax изпълнявалъ дълго врѣме австро-унгарска консулска служба въ Русе, Сараево и Одринъ, пропѫтувалъ на длъжъ и на ширъ Балканския полуостровъ, проучилъ литературатa върху бивша Европейска Турция и е напечаталъ цѣнни свѣдѣния върху населението на Европейска Турция. За насъ, освѣнъ горѣозначенага статия, голѣмъ интересъ прѣдставятъ съчиненията: Türkei. Wien, 1873 и Ethnographische Karte der europäischen Türkei und Ihrer Dependenxen zurzeit des Kriegsausbruches im Jahre 1877. Wien, 1878.
забѣлежителный-тъ отъ прѣминалы-ты и за да послужи рѫководитель на наше-то народно просвященіе подъ Вашѭ-тѫ Императорскѫ милостивѫ сѣнкѫ, то Провиденіе-то, като ни е поставило единъ отъ най-велики-ты славны Султаны да управлява наше-то щастіе, както e В. И. В., то и тоя цьрковень нашь въпросъ e y В. И. могуществениѫ дѣсницѫ да му даде конецъ, който единъ пѫть рѣшенъ отъ В. И. благоволеніе, ще ся вьзроди духовно нашій-тъ народъ и отъ врѣдъ щѫтъ гръмнѫть похвалы и молбы къмъ Всевышняго въ знакъ признателности и покорности на славный-тъ Османскый прѣстоль.
Като смы въ пълно сьгласіе съ цѣлый Българскый народъ, съ народны-ты наши Прѣдставители и Българско-то свѣщеноначаліе за рѣшеніе-то на Цьрковный-тъ ни въпросъ, то съ глѫбочяйшѭ покорность и смиреніе мы долоподписани-ти най-вѣрни поданници на В. И. В. отъ Вранскѫ каазѫ жители явявамы, че отъ днесь на тамь не признавамы Грьцкый-тъ Патріархъ за главѫ на нашѭ-тѫ цьрквѫ и Скопскьій-тъ Владика Паисіи, като служи на Грьцкѫ-тѫ Патріаршіѭ, който съ свои-ты злоупотрѣбленія и вѣрозаконны прѣстѫпленія привлѣче ненависть-тѫ на Ваши-ты вѣрноподанници отъ горнѭ-тѫ каазѫ, съ най-голѣмѫ покорность ся умолява В. И. благоволеніе отъ Ваши-ты най-покорны слугы и сынове на славнѫ-тѫ Османскѫ Имперіѭ да го вдигните отъ Скопіѭ вече, за да не бы ся явило нѣкое смѫщеніе между Владикѫ-тѫ и Ваши-ты вѣрны поданници.
Най-покорны нижяйши рабы на В И.
Величество Вранскѫ казѫ:
Община Вранскѫ.
1869, Враня.
20 печата
[Оригинала е притежанне на г-на Н. Шишеджиева].
1870.
Ферманъ за учредяване на Българската екзархия.
Членъ 1. Ще ce образува подъ име Българска екзархия една църковна обласгь, която ще обема изброенитѣ по-долѣ митрополии, епископии и други нѣкои мѣста, и управлението на църковно-духовнитѣ дѣла на тази область ще ce възложи всецѣло на екзархията.
Членъ 10. Духовний окрѫгь на тая екзархия ще обема Руссенската, Силистренската, Шуменската, Търновската, Софийската, Врачанската, Ловчанската, Видинската, Нишската, Пиротската, Кюстендилската, Самоковската, Велешската, Варненската епархии (безъ града Варна и безъ двадесетьтѣ близо села, които ce намиратъ между
този градъ и Кюстенджа, на които жителитѣ не сѫ Българе), Сливненский санджакъ (безъ градоветѣ Анхиалъ и Месемврия), Созополската каза (безъ крайморскитѣ села), Пловдивската епархия (безъ гравний градъ и безъ Станимачската каза, както и безъ селата Кукленъ, Воденъ, Арнауткьою, Панагия, Ново-Село, Лѣсково, Ахланъ, Бачково, Бѣлащица, безъ мънастиритѣ Бачковски, св. Безсребърници, св. Параскева и св. Георги). Махалата Св. Богородица въ градътъ Пловдивъ ще требва да влѣзе такоже въ Българската екзархия, но които отъ нейнитѣ жители не би щели да ce подчиняватъ на Българската Църква и екзархия, ще бѫджтъ волни да ce отдѣлятъ. Подробноститѣ по този въпросъ ще ce опредѣлятъ по взаимно съгласие между патриаршията и Българската екзархия споредъ вѣроисповѣдний имъ редъ. Освѣнъ изброеннитѣ пò-горѣ и поименованни мѣста ще ce позволява да ce подчиняватъ на Българската екзархия по духовнитѣ си дѣла и на всичкитѣ ония мѣста, жителитѣ на които, всичкитѣ или поне двѣтѣ имъ третини, би поискали това, стига да ce докаже дѣйствителностьта на исканьето имъ, но понеже, както ce рече, това ще става по желанието и съгласието на всичкитѣ жители, или поне на двѣтѣ имъ третини, то, ако нѣкой по този поводъ би ce опитвалъ да произвежда нѣкакъ раздоръ между жителитѣ, той ще ce привлича къмъ отговорностъ и ще ce наказва споредъ законитѣ.
[Т. Ст. Бурмовъ, Българо-гърцката църковна распря. Софня, 1902. Стр. 440—442].
1873.
Молба отъ жителитѣ на градь Враня и окрѫга му до великия везиръ да снабди съ бератъ избрания български владика за Скопската епархия.
Ваше Высочество!
Подъ възродителнѫ-тѫ сѣнкѫ на Н. И. В. милостивый нашь Царь Султанъ Абдуль Азисъ Ефендимизъ, нашій вѣрноподаный Нему народъ като ся удостои съ высоко славенъ ферманъ, чрѣзъ когото ся освободи отъ Грьцкѫ-тѫ Патріархіѭ, непрѣстанно отправя теплѣйши молитвы Всевышнему да му съхрани славѫ-тѫ и величіе-то дълголѣтно, надающе ся, че само подъ Скыптра на великѫ-тѫ Османскѫ Династіѭ ще благоденствува.
Покорнѣйши-ти най-вѣрни Царскы поданици отъ Вранѭ и окружіе-то ни, родомъ Българе, прѣдъ пять годины като сме ся отказали отъ Грьцкѫ-тѫ Патріаршіѭ и не признавамы нейный
владыкѫ Паисія, много пѫти съ мазари и телеграфическы извѣстія ся ожялихмы и оплакахмы на Императорско-то Правителство и съ най-голѣмѫ покорностъ Го молихмы да услишя гласа на жялбѫ-тѫ ни да вдигне Грьцкый владыкѫ Паисія отъ Скопскѫ-тѫ епархіѭ, отъ когото нѣмамы миръ и спокойствіе, въ жялба-та на покорнѣйши-ты ся е счела за маловажна; зато глядающи Цьрковны-ты ни дѣла да подпадатъ подъ голѣмѫ неурядностъ, и Религія-та да ся колебае отъ безрядици, съ покорность подновявамы жялбѫ-тѫ си коѭто Ваше Высочество ще благоизволи да вземе y вниманіе и ще ся постарае да бы Императорско-то Правителство снабдило съ высокославенъ бератъ назначенаго намъ отъ Екзархіѭ-тѫ Священоначялника Негово Прѣосвященство Господина Доротея, когото съ нетърпеніе учяквамы пó-скоро да дойде да съединимь молбыты си заедно съ неговѫ-тѫ къмъ Всевышняго за продлъженіе живота на любезный нашъ Царь и на славны-ты Му Министри. Съ най-голѣмѫ прѣданность къмъ Императорскый прѣстолъ оставамы за всегда
Покорнѣйши Царскы поданици
Жители Вранскы съ окрѫжіе-то.
1873 7-врій
Враня.
[Слѣдватъ печати, отъ които единъ на училището съ подписъ: Общо народно Вранско училище. 1871. Орнгиналътъ е притежание на г-на Н. Шишеджиева].
1874.
Послание отъ българскитѣ владици до жителитѣ на Скопската епархия да посрѣщнатъ добрѣ новоназначения скопски митрополитъ Доротея.
[Оригиналътъ е притежание на г-на Н. Шишеджиева].
1876.
Constantin Jos. Jireček, [1] Geschichte der Bulgaren. Prag. 1876. — История на Българитѣ. Търново, 1886.
Стр. 718.
Живѣлищата на Българитѣ обнематъ старитѣ страни, Мизия, Тракия и Македония, или по новата турска терминология биле вилаетитѣ: Дунавский, Одринский, Солунский и Битолский и освѣнъ
1. Д-ръ Константинь Иосифъ Иречекъ, роденъ на 1854 година въ Виена, е потомъкъ на фамилия, която заемала високо положение въ Австрия, много членове отъ тая фамилия сѫ извѣстни съ своитѣ научни трудове. Иречекъ още въ млади години ce заелъ съ самостойни изучвания върху историята и географията на югославянетѣ, особено на българитѣ. Въ 1876 година, на 22 годишна възрасть, той издалъ своята история на българитѣ сѫщеврѣменно на чешки и нѣмски, тя е прѣведена на руски, маджарски и български. Съ това свое съчинение Иречекъ показа, че владѣе всестранно литературата върху прѣдмета и я използувалъ най-добросъвѣстно. Въ 1877 година издалъ въ Прага Die Heerstrasae von Belgrad nach Constantinopel. Отъ 1879 до 1884 г. той прѣкара въ България като главенъ секретарь въ министерството на народната просвѣта, министъръ на сѫщото министерство и прѣдседатель на учебния съвѣтъ. Въ 1884 год. зае въ пражския университетъ катедрата по всеобща история, а отъ 1893 г. е професоръ по славянска филол. и старини въ Виена. Професоръ Иречекъ е писалъ извънредно много върху историята, археологията, географията, етнографията и писменостьта на южнитѣ славяни въ отдѣлни книги, въ изданията на виенската и чешка академия и въ много български, чешки, нѣмски и сръбски списания. По случай на неговата 50 годишнина, неговитѣ ученици и почитатели Божо Цвѣтковичъ и Иосифъ Наги напечатаха списъкъ на Иречековитѣ трудове, приложение къмъ Спсп. LXVI, а проф. В. Н. Златарски напечата статия върху дѣйностьта на Д-ръ Константинъ Иречекъ въ България, Спсп. LXVII, стр. 1—30. За географията и историята на България голѣмо значение иматъ неговитѣ съчинения Cesty po Bulharsku (1888) и Das Fürstentum Bulgarien (1891). Xp. Дановъ издаде подъ заглавие „Княжество България” въ два тома първата часть на Fürstenthum, прѣведена отъ Е. Каравелова, и цѣлитѣ Cesty po Bulharsku, прѣведени отъ С. Аргирова.
това, една часть отъ Бессарабия. Тѣ занимаватъ по този начинъ изобщо една територия приблизително въ 4,000 квадр. мили.
Пограничната линия на областьта, въ която говорятъ по български, съвпада на сѣверъ съ нижната часть на Дунава отъ устията мy до Видинъ; послѣ тя прѣминава по суша къмъ Тимокъ, иде къмъ срьбската граница, която тя рѣдко прѣхвьрля, и ce врьща къмъ югъ само при Прокопие на Топлица. Като минава край височинитѣ по лѣвия брѣгъ на Моравската долина, тя заобикаля града Враня, достига Черна гора, простира ce кѫдѣ Шаръ, обхваща вьрхния (Горни) Дебъръ и ce завьршва на источния брѣгъ на Охридското езеро при село Лина. Страната на югъ отъ Охридското и Прѣспанското езера, Корчанската долина и долината на рѣка Дѣволъ има смѣсено население (Албанци, Българи и Власи). Пò нататъкъ границата отива отъ Дѣволъ чрѣзъ Касторийското езеро, градоветѣ Влашка-Клисура, Нѣгушъ, Солунъ. Сѣръ. . . .
. . . . . . . . . . . . . .
Стр. 719—720.
Въ Сьрбия пьрвоначално всичката Тимошка область била българска; сега чистъ българский елементъ ce е запазилъ въ нѣколко села. [1]
1876.
Conférence de Constantinople de 1876.
Bulgarie. Projet de règlement organique.
Il sera formé les territoires ci-dessous désignés, et conformément à la carte ci-jointe, deux vilayets (provinces) qui seront administrés sous les formes détaillées plus bas.
1. Споредъ Миличевича (Сьрбия 923) българския езикъ е йоще въ употрѣбление въ самия Зайчаръ, Грлянь и Велики Изворъ (чисто български пѣсни оттамъ, ibid. 931-938). Въ околиитѣ Алексенацка, Княжевацка, Црна-речска и Краинска сьрбското нарѣчие е йоще размѣсено съ много българизми : глед. тамошнитѣ народни пѣсни y Миличевича. Сьрбия 858, 923 съ слѣд.
Le vilayet oriental, qui aura pour chef-lieu Tirnovo, sera composé des sandjaks de Roustchouk, Tirnovo, Varna, Slivno, Philippopolis (excepté Sultan-Yeri et Achir-Tchelebé), et des cazas de Kirk-Klissé, Moustapha-pacha et Kisil-Agatch.
Le vilayet occidental, qui aura pour chef-lieu Sofia, sera composé des sandjaks de Sofia, Widdin, Nich, Uscub, Bitolia (excepté deux cazas du Sud), d'une Partie du sandjak de Serrés (trois cazas du nord) et des cazas de Stroumitza, Tikvich, Velessa et Kastoria
[Bleue-Book, Turkey, № 2 (1877), p. 153].
1876.
H. Kiepert, Ethnographische Übersicht des europäischen Orients zusammengestellt von —. Berlin, im Mai 1876.
Въ българската етнографска область влизатъ градоветѣ: Нишъ, Лѣсковецъ, Скопие, Охридъ, Струга, Костурското езеро.
Въ началото на руско-турската война Кипертовата етнографска карта върху европейския ориентъ е прѣпечатана (юни 1877) и ce придружава съ много добри бѣлѣжки отъ автора въ защита на неговото прѣдставяне разпрѣдѣлението на българитѣ въ европейска Турция.
1876.
Записки графа Н. П. Игнатьева [1], Въ Историческій Вѣстникъ, година 35 (1914), т. СXXXVI.
Стр. 66—67.
Всякій разъ, когда возникаетъ въпросъ о дарованіи правъ болгарамъ, выставляютъ на видъ затрудненія опредѣлить дѣйствительныя границы Болгаріи. Говорятъ, что тогда, какъ Балканскій хребеть признается географическою гранью Болгаріи, этнографическая
1. Графъ Николай Павловичъ Игнатьевв руски дипломатъ, роденъ на 17 януари 1832 год., свършилъ академията на генералния щабъ въ 1854 год. Въ 1856 год. билъ назначенъ за воененъ агентъ въ Лондонъ. Въ 1858 ходилъ съ дипломатическа мисия въ Хива и Бухара. На 27 годишна възрастъ Игнатиевъ билъ произведенъ въ чинъ генералъ и въ 1858 билъ пратенъ пълномощникъ въ Китай. Въ 1860 год. Игнатиевъ поздравилъ въ Цариградъ султана Абдулъ-Азиса съ встѫпването му на прѣстола, въ сѫщата година билъ назначенъ за директоръ на азиятския департаментъ, a въ 1864 г. извънреденъ пратеникъ при Отоманската Порта. Въ Цариградъ Игнатиевъ развилъ голѣма дѣйность по врѣме на българския черковенъ въпросъ въ Цариградската европейска конференция (1876—77); той сключилъ и Санъ-Стефанския договоръ. Въ западна Европа той билъ смѣтанъ винаги като главенъ прѣдставителъ на военния панславизъмъ. Послѣ руско-турската война (1878 год.) Игнатиевъ не е заемалъ дипломатическа служба, a е бивалъ подредъ губернаторъ, министьръ, прѣдседатель на разни общества. Умрѣлъ на 21 юний 1908 г.
граница переходитъ далеко на югъ. Дѣйствителъно, двѣ трети Македоніи и Өракіи населены болгарами. Разграниченіе округовъ съ смѣшаннымъ населеніемъ — греческимъ, сербскимъ и турецкимъ — возбудитъ, несомнѣнно, страсти и взаимную ненависть, развитыя въ особенности распрями, присущими греко-болгарскому церковному вопросу. Чтобы избѣгнуть етого камня преткновенія, надо бы измѣнить постановку вопроса въ томъ смьіслѣ, что всѣ тѣ мѣстности Румеліи, которыя претерпѣли, при послѣднихъ событіяхъ [1], воспользуются новымъ устройствомъ и будутъ отдѣлены отъ тѣхъ частей Румеліи, гдѣ все было спокойно . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
На основаніи вышеизложеннаго вся страна къ сѣверу отъ Родопскихъ горъ и черты, проведенной между городами Мустафа-Паша и Адріаноплемъ до моря, должна получить новое управленіе. Дунайскій вилайетъ, мутессарифликъ (губерніи) Филиппопольскій и Сливненскій, равно какъ и недавно образованный вилайетъ (выдѣленнный изъ Дунайскаго) Софійскій и Нишскій, которые именно и заключаютъ мѣстности, найболѣе пострадавшія при послѣднихъ событіяхъ, вошли бы такимъ образомъ, по справедливости, въ оставъ вновъ образуемой области . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Стр. 68.
Что касается христіанъ въ другихъ областяхъ Турціи, можно бы настаиватъ на введеніи реформъ, обѣщанныхъ въ различныхъ ирадэ и фирманахъ покойнаго султана Абдулъ-Азиса, сообщенныхъ офиціально европейскимъ правителъствамъ и клонившихся къ установленію полной равноправности между мусулманами и христіанами.
Стр. 82.
Касательно мнѣній, которыми обмѣняются въ Берлинѣ три министерства иностранныхъ дѣлъ (Бисмарка, князя Горчакова и графа Андраши), я высказывалъ, что, создавая автономную Болгарію, мы не можемь оставить внѣ ея границъ части Өракіи и Македоніи, населенныхъ болгарами. [2]
1. Априлскитѣ възстания въ южна и сѣверна България.
2. Тѣзи изявления правилъ Графъ Игнатиевъ въ прѣдвечерието на Цариградската европейска конференция. 1877.
1877.
M. Ф. Мирковичъ, Этнографическая карта Славянскихь народностей. С.-Петербургъ, 1877. 3-е издание С.-Петербургскаго Отдѣла Славянскаго Благотворительнаго Комитета.
Въ българската етнографска обласгь влизатъ градовегѣ Неготинъ, Ккяжевацъ, Нишъ, Лѣсковецъ, Враня, Тетово, Кичево, Струга, Охридъ, Костуръ.
1877.
Karl Sax, К. und Кösterc.-ungar. Consul in Adrianopel. Etnographische Karte der Europäischen Türkei und ihrer Dependenzen zur Zeit des Kriegsausbruches im Jahre 1877. Herausgegeben von der K. K. Geographischen Gesellschaft. Wien, 1878.
Въ границитѣ на българската етнографска область сѫ Нишъ, Враня, Скопие, Охридъ, Костуръ. Басейнътъ на Български Тимокъ е означенъ съ смѣсено сръбско-българско население.
Редакцията на географското общество е направила слѣдната бѣлѣжка: „Mit Herrn Consul С. Sax's Karte lag uns zugleich eine ethnographische Kartenskizze der Türkei vom Hofrathe Karl Freiherm von Krauss vor, welche auf Grundlage der besten Quellen in gleicher Weise wie die vorliegende die Nationalitat und Confession berücksichtigt. Ein eingehender Vergleich beider Entwürfe zeigte nahezu vollständige Obereintsiramung und gab uns die Ueberzeugung, dass Herrn Consul Sax's Karte, das Resultat siebzenjflhriger Studien an Ort und Stelle, als ein den thatsächlichen Verhältnissen am nächsten kommendes kartographisches Bild der Ethnographie der Türkei gelten muss”.
Къмъ картата сѫ приложени и статистически данни отъ австроунгарския генераленъ консулъ Lippich върху населението въ санджацитѣ: Скутарски, Призренски, Нишки, Скопски, Дебърски и Новопазарски. Ще съобща даннитѣ за ония кази, дѣто живѣятъ българи :
Тетово (Калканделенъ), 55,000 мухам. албанци, 2,500 мухамед. българи и 26,500 православни българи.
Враня, 25,000 мухамед. албанци, 60,500 прав. българи.
Лѣсковецъ, 24,000 мухам. албанци, 22,500 прав. българи.
Нишъ, 35,000 прав. българи, 10,000 турци.
Скопие, 20,000 мухам. албанци, 3,000 мухам. българи, 30,000 прав. българи, 14,500 турци.
Куманово, 11,000 мухам алб., 2,000 мухам. българи, 29,000 прав. българи.
Горна Дибра, 68,000 мухам. албанци, 17,500 прав. българи.
Долна Дибра, 35,000 мухам. албанци, 500 кат. албанци, 500 православни българи.
1877.
Първиятъ членъ отъ основитѣ на условията за миръ съ турцитѣ, които Графъ Н. П. Игнатиевъ по порѫчка на императора редактиралъ въ съвѣта на 1 декември 1877 год. въ с. Пордимъ.
Болгарія въ границахъ мѣстности, гдѣ большинство населенія принадлежитъ болгарской народности, и ни въ какомъ случаѣ въ болѣе стѣсненномъ очертаніи, нежели опредѣленное константинопольскою конференціею, будетъ прѣобразована въ самоуправляющееся княжество, платящее дань Портѣ, съ народнымъ христіанскимъ правительствомъ и земскими войсками. Оттоманскія войска не будутъ уже имѣть пребыванія въ Болгаріи (за исключеніемъ нѣкоторыхъ пунктовъ, которые будутъ опредѣлены по взанмному соглашенію).
[Записки Графа Н. П. Игнатьева. Въ Историческій Вѣстникъ, год. 35 (1914), т. CXXXVII, стр. 76—77].
1877.
Генералъ-маіоръ H. Р. Овсяный, Русское управленіе въ Болгаріи въ 1887-78-79 г. г. Спб., 1906, томъ I.
Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго, представленная Военному Министру въ г. Плоэшти.
Стр. 175.
1. Большая часть восточной половины Балканскаго полуострова должна составить Болгарское Княжество. Земли, не входящія въ это княжество, должны присоединиться къ Греческому Королевству.
2. Границы Болгаріи должны идти: на западѣ — по чертѣ уже Височайше одобренной [1]; на югѣ — отъ горъ Пинда по рѣкѣ Быстрицѣ (Индже Карасу) до Солуньскаго залива; черезъ этотъ
1. Ha стр. 45 генералъ Овсяный разправя : Болгарское княжество въ предѣлахъ, проектированныхь кн. Черкасскимъ, имѣло бы еще болѣе выгодныя границы, чѣмъ тѣ, которыя были обозначены въ санъ-стефанскомь договорѣ. Онѣ давали княжетву сверхъ санъ-стефанскихъ границъ, на западѣ — Нишь, Куршумлію, Лѣсковацъ, Приштину и Призренъ, a на югѣ — все пространство до р. Быстрицы. . . .
заливъ и Салоникскій полуостровъ къ Эгейскому морю (причемъ г. Солунъ и оз. Бешикъ отходятъ къ Болгаріи), далѣе по морскому берегу къ устью р. Марицы, вверхъ по этой рѣкѣ до впаденія р. Ергеня, по Ергеню и притоку его Чорлу-дере до хребта Странджи, и наконецъ водораздѣломъ этого хребта до Анастасіевской стѣны, или Константинопольской территоріи; на востокѣ — по берегу Чсрнаго Моря; на сѣверѣ — по Дунаю.
При подобномъ начертаніи границы, весьма близко совпадающей съ историческими, этнографическими и религіозными предѣлами обѣихъ соперничествующихъ национальностей, главнымъ образомъ имѣлось въ виду: обезпечить необходимыя экономическія условія для самобытнаго существованія Болгарскаго Княжества; положитъ заранѣе предѣлъ развитію опасныхъ греческихъ притязаній и разграничить эти двѣ национальности по возможности такъ, чтобъ онѣ другъ другу меньше мѣшали . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Стр. 176.
Площадь княжества приблнзительно будетъ равна 4,500— 4,600 квадр. милямъ. Населенія будетъ около 5—5 1/2 милліоновъ, въ томъ числѣ до 4—4 1/2 мил. болгаръ съ частицей валаховъ, тысячъ сто грековъ, тисячъ 50 евреевъ, a остальное — турокъ, татаръ, цыганъ, черкесовъ и разныхъ другихъ племенъ.
Докладная записка кн. В. А. Черкасскаго. Нѣкоторыя соображенія по поводу вступленія въ турецкіе предѣли сербскихь войскъ.
Стр. 286.
Сербы нынѣ направлены подъ Нишъ и Пиротъ. Коль скоро эти крѣпости будуть заняты, необходимымъ кажется передвинуть ихъ за рѣку Мораву, воспретивъ имъ фуражироватъ на правомъ берегу этой рѣки.
Стр. 287.
Затѣмъ русскія войсха по взятіи Ниша и Пирота въ томъ или другомъ составѣ должны бы занять весь промежуточный районъ между сербами и румынами, a именно Нишъ и Пиротъ съ ихъ округами по Мораву и правый берегъ Лома . . . . . . . . . . . .
Вдоль самаго лѣваго берега Моравэ живетъ еще довольно густою массою чисто болгарское населеніе [1]. За этою болгарскою
1. Имъ, между прочимъ, населено почти исключительно Лесковацкое окружіе, тогда какъ городъ Лесковацъ есть городъ албанско турецкий. To же почти можно сказать и o правомъ береге Моравы и о Нишскомъ округѣ ; въ деревняхъ явно преобладаетъ болгарское населеніе, въ городѣ Нишѣ считается до 5,000 турецкихъ и албанскихъ мусульманъ и до 7,500 сербовъ и болгаръ, въ значительной степени уже осербленныхъ.
полосою начинается собственно такъ называемая Старая Сербія, болѣе или менѣе законная добыча сербскаго государства въ случаѣ распаденія европейской Турціи.
Стр. 288.
Въ предѣлахъ Старой Сербіи, какъ въ Болгарскомъ краѣ, a именно въ санджакахъ Ускюбскомъ или Скопійскомъ, Битолъскомь, Касторійскомъ и Охридскомъ, проживаетъ нынѣ значительное число албанцевъ-мусульманъ.
1878.
Traité préliminaire de San Stefano.
Art. 3.
La Servie est reconnue indépendante.
La frontière, marquée sur la carte ci-jointe, suivra le thalweg de la Drina, en laissant le Petit-Zvornik et Zakar à la Principauté et en longeant l'ancienne limite jusqu'aux sources du ruisseau Dezevo près de Sotrlac. De là, le nouveau tracé suivra le cours de ce ruisseau jusqu'à la rivière Raska, et puis le cours de celle-ci jusqu'à Novi-Bazar. De Novi-Bazar, remontant le ruisseau qui passe près des villages Mekinje et Trgoviste jusqu'à sa source, la ligne frontière se derigera par Bosur-Planina dans la vallée de l'Ibar et descendra le ruisseau qui se jette dans cet'.e rivière près du village Ribanic. Ensuite, elle suivra le cours des rivières Ibar, Sitnitza, Lab, et du ruisseau Batintze jusqu'à sa source (sur la Grapachnitza-Planina). De là, la frontière suivra les hauteurs qui séparent les eaux de la Kriva et de la Vetemiza, et rejoindra, par la ligne la plus courte, cette dernière rivière à l'embouchure du ruisseau Miovatzka pour remonter celui-ci, traverser la Miovatzka-Planina et redescendre vers la Morava, près du village de Kalimanci. A partir de ce point, la frontière descendra la Morava jusqu'à la rivière Vlossina, près du village Stalkovtzi, en remontant cette dernière ainsi que la Liuberazda et le ruisseau Koukavitze, passera par la Sukha-Planina, longera le ruisseau de Vrylo jusqu'à la Nisava et descendra ladite rivière jusqu'au village de Kroupatz, d'où elle ira rejoindre, par la ligne la plus courte, l'ancienne frontière serbe au Sud-Est de Karaoul-Baré, pour ne plus la quitter jusqu'au Danube.
Art. 6.
La Bulgarie est constituée en Principauté autonome, tributaire, avec un Gouvernement chrétien et une milice nationale.
Les frontières définitives de la Principauté bulgare seront tracées par une commission spéciale russo-turque, avant l'évacuation de la Roumélie par l'armée impériale russe. Cette commission tiendra compte dans ses travaux, pour les modifications à introduire sur les lieux au tracé général, du principe de la nationalité de la majorité des habitants des confins, conformément aux bases de la paix, ainsi que des nécessités topographiques et des intérêts pratiques de circulation pour les populations locales.
L'étendue de la Principauté de Bulgarie est fixée, en traits généraux, sur la carte ci-jointe, qui devra servir de base à délimitation définitive. En quittant la nouveire frontière de la Principauté serbe, le tracé suivra la limite occidentale du caza de Vrania jusqu'à la chaîne du Karadagh. Tournant vers l'Ouest, la ligne suivra les limites occidentales des cazas de Koumanovo, Kotchani, Kalkandelen, jusqu'au mont Korab; de là, par la rivière Velestchitza jusqu'à sa jonction avec le Drine Noir. Se dirigeant vers le Sud par le Drine et après par la limite occidentale du casa d'Ochride vers le mont Linas, la frontière suivra les limites occidentales des cazas de Gortcha et Star ovo jusqu' au mont Grammos. . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
[Affaires étrangères. Documents diplomatiques. Affaires d'Orient. Congrès de Berlin. 1878. Paris, 1878, стр. 23—24].
1878.
Писмо отъ Стефана Верковича [1] до професора Владимиръ Ивановичъ Ламански въ Петроградъ, писано на 17 Мартъ 1878 година въ Загребъ.
Милостивый Государь Владимірь Ивановичъ!
. . . Мнѣ неизвѣстно, когда я буду тамъ, a такъ какъ теперь рѣшается судьба Балканскаго полуострова, то я считаю умѣстнымъ,
1. Стефанъ И. Верковичъ, роденъ въ с. Углята, Босна, 1827 година, е позатъ добрѣ въ славявския свѣтъ като етнографъ, археологь и добъръ познавачъ на Македония. Той билъ пратенъ въ 1856 година отъ сръбското правителство въ Македония да буде националното съзнание y българитѣ и неговата заслуга за възраждането на българщината въ източна Македония, Сѣрско е голѣма. Той издалъ
· Haродне песме македонски бугара. Београд. 1860;
· Описаніе быта Македонскихъ болгаръ, 1868;
· Веда Словена I, Београд (1874), II. Спб. (1881);
· Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи
и други. Верковичъ умрѣлъ въ 1893 година.
послать Вамъ копію съ письма писаннаго мною 6/18 Декабря прошлаго года къ г. Солуньскому консулу Юзефовичу, для того только, чтобы обратить вниманіе на правильную границу между болгарами и сербами, не только въ этнографическомъ, но и въ географическомъ отношеніи, предпоставляя, что здѣсь Россія для Славянъ, какъ мать для дѣтей.
Какъ добрые родители не предпочитаютъ одного дитяти другому, такъ думаю поступитъ наша милая мать Россія при опредѣленіи болгаро-сербскихъ границъ. Какъ видно изъ газетъ, Сербы представляютъ совсѣмъ безсовѣстныя претенціи въ разсмотрѣніи своихъ границъ, основывая свои права на какихъ то фантастическихъ и баснословныхъ преданіяхъ исторіи, ибо не должны поступать на основаніи бывшаго, a настоящаго, т. е. полагать естественныя границы каждаго племени до того мѣста, гдѣ кончается его языкъ. По этому природному неприкосновенному праву не только Скоплянскій, Нишскій и Видинскій санджаки не сербскіе, такъ какъ здѣсь говорятъ такъже какъ въ Солунѣ и Адріанополѣ, но даже и въ самомъ княжествѣ Сербскомъ есть около 200,000 душъ, говорящыхъ такъже какъ жители 3-хъ вышеупомянутыхъ санджаковъ т. е. на чисто болгарскомъ языкѣ, слѣдовательно принадлежатъ болгарской, a не сербской вѣтви. Упомянутые 200,000 душъ болгаръ проживаютъ въ округахъ: Крушевацкомъ, Неготинскомъ, и Алексинацкомъ до города Чупріи въ Моравѣ. По моему мнѣнію, основываясь на сербской теоріи о народностяхъ, все принадлежало бы Болгаріи до Паратина и города Чупріи на Моравѣ въ Сербіи, такъ какъ на оборотъ Сербы присваиваютъ себѣ чуть ли не 3 части Болгаріи, называя ее старою Сербіею. Неслыханныя безобразія Сербовъ простираются до того, что они нисколько не cтѣcняются лгать предъ цѣлымъ свѣтомъ, говоря: „Сербъ изъ Ниша, Сербъ изъ Пирота, Сербъ изъ Лесковца, Сербъ изъ Врани, Куманова, Водена, Скопля, Велеса, Дибри, Кюстендила. Самокова, Виддина и т. д. . . . Если выше упомянутые принадлежатъ по языку Сербамъ, то тогда можно сказатъ, что нѣтъ на свѣтѣ Болгаръ, и слѣдовательно имъ нужно отдать весь балканскій полуостровъ, тогда пускай свободно . . . осербиваютъ сколько душъ угодно. Какъ увидите, Милостивый Государь, изъ копіи съ письма къ Г. Юзефовичу, истинной границей между Сербами и Болгарами есть Шаръ Планина. Но и такъ границей отъ меня назначенной, Сербы, остаются въ большей прибыли относительно Болгаръ, ибо Гилянская кааза, граничащая съ Приштинскою каазою, населена вся Болгарами, за исключеніемъ лишъ 12 селъ народности и языка арнаутско-скипетарскаго, a такъже и во всѣхъ селахъ находящихся
на Шаръ Планинѣ не только говорятъ по болгарски, но и акцентъ и самый типъ есть болгарскій. Зто было бы правильно и въ общеславянскомъ интересѣ, если бы имъ запретить касаться и ногтемъ до чужаго достоянія. Къ величайшему моему удивленію кажется что скоро подтвердится то, что я прѣдвѣщалъ о Сербіи въ послѣднемъ моемъ письмѣ. . . Это можно заключить на основаніи бѣлградскихъ корреспонденцій сообщенныхъ въ „Народную Загребскую Газету”, и эти корреспонденціи дышатъ не менѣе себялюбивыми эгоистическими желаніями, чѣмъ сыны гордаго Албіона. Въ нихъ клевещутъ на Россію, что она де имъ, Сербамъ, не желаетъ добра, ибо они слышали, что она хочетъ нѣкоторые чисто сербскіе мѣста, какъ Нишъ, Виддинь, Скопля и Кюстендила, присоединить къ болгарскому княжеству. Ристичъ, и безъ того злобный и разгнѣванный, услышавъ эту великую неправду, которая прѣдполагается для Сербовъ, началъ составлять меморандумъ Царю Александру ІІ-му съ цѣлью отклонить его отъ этого. Кромѣ того онъ думаетъ поднести одну pro memoria и будущему конгресу, въ которой непреложными фактаыи доказать, что предѣлы въ коихъ пребываютъ теперь сербскіе войска, не только по историческому, но и по этнографическому праву, — суть сербскіе. На такіе коварно соблазнительные жалобьі и превратныя понятія человѣкъ, хотя только отчасти знакомый съ Балканскомъ полуостровомъ, не можетъ смотрѣть иначе, какъ съ полнѣйшимъ отвращеніемъ. . . . Святой Апостолъ Павелъ сказалъ: „что вѣра безъ дѣлъ мертва есть”. Это же можно примѣнить и къ политической вѣрѣ. Какъ въ смыслѣ духовномъ человѣку ставится въ обязанность дѣйствоватъ согласно съ поученіемъ и совѣтомъ Апостола Павла, точно такъже и во взглядѣ на племя, коего онъ членъ, и на свѣтскія отношенія. Каковъ я въ этомъ отношеніи, это видно изъ рапортовъ поднесенныхъ мною Азіатскому Департаменту, г. Аксакову, Вамъ и наконецъ Министру Просвѣщенія и Церковныхъ дѣлъ въ Бѣлградѣ. Моя политическая вѣра основывается на слѣдующей теоріи „свой своему по неволѣ другъ” и „всякая животинка о своемъ горѣ тужитъ”. Этотъ примѣръ блистательно подтвердился тѣмъ, что Россія не имѣеть друзей между иноплеменниками, слѣдовательно она можетъ имѣть крѣпкій союзъ лишь съ одноплеменными ей Славянами; но они още рабы и не свободны, почему и пользы отъ нихъ нельзя ждать ранѣе освобожденія и укрѣпленія ихъ. Начало этому полагается теперь въ Турціи. Провидѣніе Россіи назначило быть главою и матерью славянскихъ племенъ, почему ради общеславянскаго интереса, при распредѣленіи границъ нужно поступить такь, какь обыкновенно поступаетъ добрая мать со своими дѣтьми, т.
е. не внимать внушеніямъ эгоистичныхъ Сербовъ, но опредѣлить границы по истинѣ, гдѣ слышенъ Сербскій языкъ, пусть будуть Сербскія, a гдѣ Болгарскій — Болгарскія. Этимъ приемамъ предупредятся всѣ интриги, которыя въ будущемъ могутъ появиться со стороны недоброжелателей теперешнихъ правъ Россіи на Балканскомъ полуостровѣ и останутся безъ всякихъ послѣдствій, ибо основано на истинѣ твердо и непоколебимо, какъ стѣна. Я не только какъ членъ великой Славянской семьи, но и какъ человѣкъ, съ молодости преисполненный чувствами къ нашей святой Россіи и счастливо царствующему Августѣйшему Дому Романовыхъ, всегда отличающемуся человѣколюбіемъ и великодушностію между всѣми другими царствующими домами, желаю чрезъ Васъ, Милостивый Государь, выразить мое всепокорнѣйшее мнѣніе, какъ установить отношенія на Балканскомъ полуостровѣ, что бы не случилосъ того, что бы Сербы, чрезъ имѣющихся покровителей, не увѣрили неправильно Императорское Правительство о правильномъ состояніи дѣлъ въ Турціи, ибо кромѣ другихъ занятіи, я такъ же сблизился и изучилъ статистику и этнографію Европейской Турціи, особенно Македоніи, съ которой думаю я хорошо знакомъ. . .”
[Д-ръ Ив. Д. Шишмановъ, Едно писмо на Стефана Верковича за сръбскитѣ претенции върху Македония. „Свободно Мнѣние”, год. II, брой 51, стр. 707—711].
1878.
Жителитѣ на градъ Пиротъ и окрѫга му опълномощяватъ съгражданина си K. С. Григориевъ да прѣдставлява прѣдъ всѣкого и всѣкѫдѣ тѣхната българска народность.
Ваше Високоблагородие многоуважаемий нашъ сьгражданине Г-нъ Коца С. Грагораевъ!
Като знаете добрѣ голѣмитѣ ни страдания, които теглиме отъ тукашнитѣ Сьрби, само за това че сме Бьлгаре, и голѣми-тѣ ни ежедневно измислувани отъ Сьрбитѣ различни гонения и притѣснения противъ всичко што е Българско и противъ всякого, който би нещѣлъ да потъпче съвѣстъта си за да ce откаже отъ своята Българска народность; отъ друга страна, ослонени на горѣщото Ви родолюбіе и като с'признателносгъ оцѣняваме досегашнитѣ Ві трудове и добри чувства къмъ страждѫѭщиятъ ни тукашенъ народъ, който съ сълзи на очи и съ дълбоки сьрдечни воздишания простира рѫцѣ за помошть къмъ Негово Императорско Величество
Александра II-ый Освободителя Български и Самодьржеца Всеросийский: ний всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ цѣлото му окрѫжие, съ настоящето ни пълномоштно писмо даваые Ви пълна власть, като на нашъ законенъ пълномоштникъ и прѣдставитель, да прѣдставлявате прѣдъ всякого и всѣкадѣ, кѫдѣто би било потрѣбно нашата чиста Българска народность, отъ която сѫ били и прѣдѣдитѣ ни и дѣдитѣ ни, и бащитѣ ни и отъ която сме чисти Българи и ми и дѣцата ни; да прѣдставлявате прѣдъ високитѣ чиновници на едновѣрната и еднокървна намъ Руссия — голѣмитѣ ни теглила и прѣслѣдвания за посьрбуванието ни отъ Сьрбитѣ; и да ce трудите за непрѣменото присъединение на Пиротъ и на цѣлото му окрѫжие къмъ България. Задължаваме Ви такожде да не пропущате случая, когато е потрѣбно да прѣдставите и въ главната русска квартира въ Санъ-Стефано, a особено на Негово Императорско Величество Александра II Освободителя Българский и Самодьрѫца Всеросийский; да прѣдставите общото ни желание, че като чисти Българе што сме, то желаеме да ce съединиме къмъ цѣлото тѣло на Българский народъ — къмъ България, подъ покровителствената отеческа сѣнка на Негово Императорско Величество Александра II Освободителя Българский.
При това още, понеже Сьрбитѣ още зимѫска прѣписаха всичкото население отъ Пиротъ и отъ цѣлото му окрѫжие и сега на разни за посьрбуването ни писма, като принудятъ отъ селенитѣ съ разни заплашвания по двама трима отъ село да ce подпишатъ на нихъ; послѣ сами допълняватъ имената си съ понѣколко стотини подписи отъ събранитѣ имена на народонаселението. Поради това кѫдѣ ште да е потрѣбно, задължавате ce и тия ниски постѫпки на Сърбитѣ да ги покажете за да не лъжатъ свѣта.
Съ пълна надѣжда, че ще ce постараете за поскорошното избавление народно отъ притѣсненията Сьрбски, съ почтителносгъ остаяме къмъ Васъ отъ страна всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ окрѫжието му.
Пиротски граждани :
Печатъ :
Пнротсха община: 1862, въ срѣдата двуглавъ орелъ.
Априлия 6-ий 1878 год.
Пиротъ
Слѣдватъ 230 саморѫчни подписи на пиротски граждани и на лица отъ окрѫжието му.
[С. Христовъ, Пиротскиятъ окрѫгъ и неговото население. Мсб. XI (1894), стр. 293—294).
1878.
Записка, подадена на 11 априлъ 1878 год. до управляющия гражданското управление въ България генералъ Анучинъ отъ пиротския прѣдставитель.
Ваше Високопрѣвозходителство!
Като прѣдставитель на пиротското окрѫжие осмѣлявамъ ce да прѣдставѭ на В. Прѣвозходителство положението, въ което ce намѣрва тамкашното население. Наистина, че ce избавихме отъ една тиранска власть, въ власть таквазъ, която не ни притѣсняваше да измѣняваме народното си име, и сполетехме на друга, която всячески ce труди да промѣни името българинъ въ сьрбинъ, нѣщо, което, най-много огорчава народното ни чувство. Извѣстно е на цѣлъ образованъ свѣтъ, че въ пиротското окрѫжие живѣѭтъ българи съ придѣвка шопи и братята ни сърби съмнѣвамъ ce, че ще иматъ нѣкои исторически факти, съ които да докажѫтъ своитѣ прѣкалени притѣзания надъ тѣзъ мѣста като чисто сръбски. Напротивъ, че сѫ тѣзъ мѣста населени отъ чисти Българи, то историята е нашъ свидѣтель.
Понеже ставатъ толкозъ притѣснения и преслѣдвания на българския елементъ отъ страна на сърбитѣ, то си позволявамъ смирено да моля Ваше Прѣвъсходителство да земете въ внимание слѣдующитѣ факти, като доказателство за тѣхнитѣ обхождения съ населението и да ги прѣдставите на Негово Императорско Височество Великий князь главнокомандующий русската армия.
Жално е да ce исповѣдва, въ правдата го изисква високо да протестирамъ за гдѣто сърбитѣ си позволихѫ да принуждаватъ насилствено населението да ce подписва волею неволею на поданичество подъ сръбското правителство. Населението нито познава сръбския язикъ, a сръбскитѣ чнновници сами съчинихѫ единъ благодарителенъ адресъ за Негова Свѣтлость Сръбский князь и на 7 февруаръ ce поднесе на народа да го подпише, който ce отказа да го потпише, защото бѣше направенъ въ тозъ смисълъ: „че пиротчанитѣ сѫ сърби отъ Стара Сърбия и че желаятъ и искатъ да бѫдѫтъ ужъ присъединени къмъ сръбското Княжество.” Като Бьлгари неможехѫ да го подпишатъ и заради туй направихѫ другь контра адресъ, на който ce потписахѫ, че сѫ Българи и че искатъ да бѫдѫтъ присъединени къмъ братията си Българи. Това поведение на сърбитѣ раздразни народа, и на всѣкадѣ по улицитѣ ce изразяваше демонстративно негодуванието му, че сърбитѣ дошли като съюзници на Негово Императорско Величество Освободителя, a
искатъ и всячески се трудятъ да ни прѣдставятъ за сърби, каквито не сме били и нѣма да бѫдемъ. Нѣщо, което още повече възвълнува народа, бѣ туй, че сръбското управление издаде заповѣдь да ce отстранѭтъ отъ Пиротъ българскитѣ учители. Народа скоква и като нѣкой порой ce събира прѣдъ началството и изявява, че сѫ Българи и не даватъ учителитѣ имъ да ги распращатъ въ заточение. Слѣдствията бѣхѫ тѣзъ, че сръбското управление арестува 46 душъ първи граждане въ крѣпостьта, гдѣто съ тѣхъ ce постѫпи по най-безчеловѣченъ и варварски начинъ, отъ които двама бѣхѫ поставени и оковани въ тежки желѣза.
Освѣнъ това, сърбитѣ донесохѫ вече и сърбски учебници и налѣгатъ да ги въведѫтъ въ училищата ни и не позволяватъ да ce прѣподава на българский язикъ, даже ce заканватъ, че конечно ще искоренятъ българщината и българския язикъ, защото тукъ тѣ сѫ завладѣли и тѣзи завладѣни мѣста трѣбва тѣхни и да бѫдѫтъ, a не български или руски.
Адреса, който ce поднесе за вѣрноподаность на Н. Свѣтлость съ особена депутация, бѣ принудителенъ, защото бѣхѫ толкозъ душъ граждани подвъргнати на мѫки и сърбитѣ ce загрозихѫ, че ако не подпишѫтъ тозъ адресъ и не испроводѭтъ депутация, че ще бѫдѫтъ злѣ наказани затворенитѣ въ крѣпостьта и че ще арестуватъ всякъ единъ, когото подозирѫтъ, че не съчувствува на тѣхнитѣ адски стремления. Прѣдъ силата ce поклонихѫ, защото ce страхуватъ отъ военния законъ, който имъ посочвахѫ и на всѣка дума казвахѫ, че който не слуша началника ще бѫде застреленъ или въ заточение пратенъ.
По селата сѫ пуснѫли тѣхни хора, за да вълнуватъ народа противъ гражданитѣ и да ги убѣждаватъ, че сѫ старосърбиянци и че не трѣбва да ce водѭтъ по дѣлата на гражданитѣ, които ce казватъ, че сѫ българи.
Отъ селянитѣ испращатъ адреси съ тѣхни подписи, безъ тѣ да знаѭтъ туй.
Въ послѣдне врѣме си дозволихѫ дажс да не допущатъ да ce подпише и благодарителния адресъ за Н. Имп. Величество, при все, че отъ София бѣше испроводенъ нароченъ человѣкъ, който да извѣсти и насъ отъ свѣтътъ отстранени и затулени българи. Всеобщо желание бѣ всички малки и голѣми да ce подпишемъ на благодарителния адресъ; въ за жалость, че и на тази ни радость сърбското правителство ce противопосгави. Прѣдъ софийския пратеникъ началника казва, че е свободно, a отдирѣ му събира гражданитѣ и най-строго запретява да не подписватъ. Съгледачи на всѣкадѣ бѣхѫ пърснати, и ние не бѣхме свободни въ дѣйствията
си, a тайнимъ образомъ принудихме ce да събираме подписи и едвамъ успѣхме да съберемъ нѣколко и съ тайно бѣгство да изнесемъ и адреса.
За да не можемъ да се оплакваме прѣдъ нашитѣ братия руси въ София отъ тѣхнитѣ злоупотрѣбления и притѣснения, сърбитѣ си дозволихѫ да спрѫтъ издаванието позволителни билети (тескерета), съ което причиняватъ и врѣда на търговскитѣ ни сношения съ София.
Таквизъ още други подобни срѣдства употрѣбяватъ, само и само да угасѭтъ и съсипѭтъ българския елементъ, a на неговитѣ развалини да подигнатъ тѣхната фалшива идея — Душаново царство.
Отъ всичко това до тукъ изложено може да заключи Ваше Прѣвъсходителство, че въ Пиротъ не владѣе свобода, a тя ще огрѣе само тагазъ, когато видиме да сѫ ни дошли братията ни руси за да въведѫтъ гражданско управление. Народа съ нетърпѣние очеква часъ по-скоро рускитѣ войници да дойдѫтъ за да окупиратъ и този край отъ нашето отечесгво, за което си дозволявамъ и азъ смирено да Ви помоля отъ страна на населението, на което имамъ честь да съмъ изразитель на желанията и волята му.
На Ваше Прѣвъсходителство честъ имамъ да съмъ Вашъ покоренъ слуга.
Пиротски прѣдставитель:
С.-Стефано
11 априлъ 1878 год.
[С. Христовъ, Пиротскиятъ окрѫгъ etc. Мсб. XI, 296—297].
1878.
Прѣпись отъ протеста на българитѣ отъ Пиротъ и окрѫга му противъ сръбскитѣ жестокости.
До Негово Императорско Величество Александръ II Императорь Всеросійски.
Baшe Императорско Величество!
Покъртени отъ християнски чувсгва и подбудени отъ голѣма любовь къмъ престола на Ваше Величество, ний намираме днесъ згоденъ случай да Ви честитимъ свѣтлиятъ праздникъ Воскресеніе Христово и да помолиме Всевишний да Ви подари дългоденствіе и да укрѣпи Вашата десница противъ видимихъ и невидимихъ враговъ.
Господарю! при тия наши сърдечни пожеланія . . . ние всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ целото му окрѫжие, като чисти Бьлгари що сме, молиме най-покорно Ваше Величество да благоволите въ Вашата отеческа милость къмъ Българския народъ да приемете ниже слѣдующата наша смирена просба:
Ваше Императорско Величество! Зимѫска, когато Вашето побѣдоносно войнство стѫпка и съ земята сравни нашата мучителка Турція и Вашата силна десница истъргна изъ петвековното робство цѣліятъ Българский народъ, Сърбитѣ почти безпрепятствено завладѣха града ни Пиротъ, въ когото имаше тогава само около 2000 душъ исплашени отъ побѣдоносното Ви орѫжіе турски войници, които послѣ незначително сопротивленіе нощемъ си избѣгаха. Овладѣвше града ни Пироть, сѫрбитѣ незабавно почнаха да ни посѫрбяватъ и да ни подписуватъ на разни написани отъ тѣхъ за посѫрбуваніето ни писма и адреси, и за тая цѣль употрѣбиха надъ насъ до сега различни насилствени мѣрки, биха ни по 25 тояги всѣкому, който би дързналъ да ся каже че е Българинъ, затворени въ мрачни тъмници, гдѣто на затворенитѣ по нѣколко деня не ce дозволяваше ни хлѣбъ, ни вода, турени въ букагій, трикратно затваряніе по нѣколко стотинъ человѣка въ калето, опиранье на револверитѣ въ челата на человѣцитѣ, които сѫ постоянствували да си исповѣдватъ народностьта, че сѫ Българе, и подмушваніе съ байонети, насочваніе на топове по улицитѣ градски и около града противъ народа и противъ затворницитѣ, че нещѫтъ противъ съвѣстьта си да ce откажѫть отъ българската си народность, заточеніе на Владиката ни само за това, че защищава народностьта ни и че и онъ като насъ е Българинъ и други различни притѣсненія отъ които мнозина отъ народа ни избѣгнаха да ce селятъ по други градове въ България и мнозина ce такожде справлятъ да ce изселятъ.
При това извѣстяваме, че трима отъ тукашнитѣ наши сожители по име Мито чорбаджи Крстовъ отъ Пиротъ и Рангелъ Станоевъ отъ Търнъ и нѣкой си Миладинъ отъ село Беровица, пиротско окружіе, най-голѣмитѣ мучители въ врѣмето на турцитѣ, като изгубиха своята тирянска власть съ паданието на сътрудницитѣ си турци, и като ce лишиха отъ своитѣ грабителствени приходи, они за востановленіето на прѣдишната си власть безчеловѣчна и предишня своя раскошность, поткупени отъ сърбскитѣ чиновници и омаяни отъ разни забудуще обѣщанія недавно сѫ заминали, както ce научаваме за Бѣлградъ и отъ тамъ ce готвили да търгнатъ за Петербургъ съ нѣкакви лъжовни писма, като да сме имъ ги ній дали, които ній и незнаемъ и тамо да ни прѣд-
ставляватъ за Срби и да молятъ Ваше Величество да ни остави подъ управлението на Србия, ний всичкитѣ жители отъ града Пиротъ и отъ цѣлото му окружіе смирено обявляваме на Ваше Императорско Величество, че сме всички до единь Българе чисти, чада на бащи, дѣди и прадѣди Бьлгаре, високо протестуваме противъ тѣзи три черни души прѣдъ Васъ и прѣдъ цѣлъ свѣтъ и най-покорно и коленопреклоно съ сѫлзи молимо Ваше Императорско Величество отечески да ce смилите на насъ горкитѣ, Освободителю Български! да ни не оставите подъ мучителното за насъ иго србско, за да оплакваме до гробъ животьтъ си, но да благоизволите съ Вашата неисказана милость да ни помилвате като свои синове и най-покорни чада за да ни съедините съ нашиятъ Български народъ, къ илшата майка Българія, подъ благотворната покровителствена и отечествена сѣнка на Ваше Императорско Величество.
Отъ име на народа отъ града Пиротъ и отъ цѣлото му окружіе остаяме най-покорни и смирени слуги на Ваше Императорско Величество.
Пиротъ, 18 априлъ 1878 год.
Общинския печатъ и повече отъ 200 подписа.
[С. Христовъ, Пиротскиятъ окрѫгъ etc. Мсб. XI, стр. 297—298].
1878.
A. С. Анучинъ, [1] Берлинскій конгресъ 1878 года. Спб., 1912.
Стр. 6.
Предполагая изъ Болгаріи, въ ея этнографическихъ границахъ, образоватъ вассальное княжество Болгарское и соглашаясь на соблюденіе нейтралитета Австріей — дозволнть ей занять Боснію и
1. Генералъ-лейтенантъ A. С. Анучинъ (1833—1909 год.) слѣдъ като свършилъ курса на генералщабната академия въ 1855 год., билъ на служба въ генералния щабъ на Кавказъ, въ главното управление на генералния щабъ и въ Полша, дѣто въ 1867 година, вече въ чинъ на генералъ-майоръ билъ Радомски губернаторъ. Въ руско-турската война (1877—78 г.) билъ първо помошникъ на князь Черкаски, който водилъ гражданскитѣ дѣла при главнокомандующия, a когато ce разболѣлъ князь Черкаски въ Одринъ, билъ назначенъ на 9 февруари 1878 година за в. д. завѣдующи гражданскитѣ дѣла въ България, a подиръ смъртьта на князь Черкаски (19 февруари 1878 година.) самостойно управлявалъ гражданската часть до като я поелъ императорскиятъ комисаръ князь Дондуковъ-Корсаковъ на 8 май 1878 г. Въ сѫщия мѣсецъ въ чинъ генералъ-лейтенантъ Анучинъ билъ пратенъ въ Берлинъ на разположение на императорскитѣ пратеници на Берлинския конгресъ князь Горчаковъ и Графъ Шуваловъ. Изборътъ е бил най-сполучливъ, защото Анучинъ билъ най-добрѣ посвѣтенъ въ подготовителнитѣ работи по Санъ-Стефанския договоръ и по състоянието на работитѣ въ България. Подиръ смъртъта му излѣзе въ 1912 година книжката „Берлинскій конгресъ 1878 года”, която прѣдстава дневникъ допълненъ отъ материяли изъ писма, писани отъ него въ това врѣме. Той билъ отпослѣ подъ редъ комадующъ на източно-сибирски и на иркутски воененъ окрѫгъ, генералъ губернаторъ на източни Сибиръ, отъ дѣто въ 1885 година получилъ назначение въ сената.
Герцеговину, въ правящихъ петербургскихъ сферахъ особенно озабочивались правильнымъ опредѣленіемъ границъ Черногоріи, Сербіи и Болгаріи въ тѣхъ частяхъ, гдѣ она прилегала къ землямъ албанскаго и греческаго племенъ.
Стр. 7.
. . . . естественныя границы между нея (Сербіею) и Болгаріею — принимая во вниманіе географическія и племенныя данныя — были би: хребетъ Шаръ-Дага, горы лежащія между Приштиной и Вранья до р. Медвѣдья, затѣмъ по рѣкамъ Пушта и Морава до старой сербской границы . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Что касается до отдѣленія болгаръ отъ албанцевь и грековъ, то имѣлось въ виду границы албанскаго племени — удерживая соотношеніе между географическими и племенными условіями — провести слѣдующимъ образомъ: по предполагаемой границѣ Черногоріи отъ моря до горы Биштрихъ, по границѣ Сербіи отъ этой горы до Шаръ-Дага, — по границѣ Болгаріи, слѣдуя по этому хребету до города Дибры, по Дрину до города Струга, по Охридскому езеру до монастыря Cв. Наума, отъ этого монастиря черезъ равнину Гарицы или Джорджа по горамъ округа Колонія до р. Вьоси (Аосъ), отъ этой рѣки, черезъ горы, къ верховьямъ р. Каламасъ и по зтой рѣкѣ до моря.
Стр. 87.
Сегодня (2 юли) утромъ былъ y Шувалова. Тамъ былъ Ристичъ. Онъ сильно агитирустъ въ пользу отдѣленія къ Сербіи, кромѣ отданной уже ей Врани, еще Пирота и Трна. Въ своемъ разглагольствованіи онъ увлекся до того, что заявилъ о желаніи населенія тихъ городовъ съ ихъ округами сдѣлаться сербскими. Къ нему оттуда, будто бы, поступило множество подобныхъ заявленій и что если устроить плебисцитъ, то, безъ всякаго сомнѣнія, всѣ мѣстные жителя поголовно выскажутся за присоединеніе къ Сербіи. Какъ хорошо знакомый съ обстоятельствами, я опровергь зто фактами, сказавъ, что если и естъ голоса за Сербію, то только потому, что мѣстности эти, къ сожалѣнію, заняты сербскими вой-
сками, и что тамъ устроена не наша, a сербская гражданская администрація, производящая страшныя безобразія и потребовавшая, чтобы духовенство на эктеніяхъ поминало имя князя Милана. Пиротскій митрополитъ, заявившій протестьі противъ сербскихъ порядковъ, былъ схваченъ и увезенъ въ Нишъ, гдѣ его держатъ плѣнникомъ. Можно ли при подобныхъ условіяхъ говорить о плебесцитѣ — зто была бы постыдная комедія, разыгранная по камертону сербскихъ начальниковъ, хозяйничающихъ въ краѣ только потому, что мы не заняли его своими войсками. Ристичъ былъ крайно недоволенъ, но опровергнуть моихъ доводовъ не могь, такъ какъ я прямо сказалъ, что по телеграфу можно немедленно получить отъ нашего главнокомандующаго полное подтвержденіе моихъ словъ.
1878.
Traité de Berlin. 13 Juillet 1878.
Article II.
La Principauté de Bulgarie comprendra les territoires ci-après:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
Du mont Gitka [1], la frontière Ouest se dirige vers le mont Crni Vrh par les montagnes de Karvena Jabuka, en suivant l'ancienne limite administrative du Sandjak de Sofia, dans la partie supérieure des bassins de Egrisu et de la Lepnica, gravit avec elle les crêtes de Babina polana et arrive au mont Crni Vrh.
Du mont Crni Vrh, la frontière suit la ligne de partage des eaux entre la Strüma et la Morawa par les sommets du Strešer, Vilogolo et Mešid Planina, rejoint par la Gačina, Crna Trava, Darkovska et Drainica plan, puis, le Deščani Kladanec, la ligne de partage des eaux de la Haute Sukowa et de la Morawa, va directement sur le Stol et en descend pour couper à 1000 mètres au Nord-Ouest du village de Seguša la route de Sofia à Pirot. Elle remonte en ligne droite sur la Vidlič Planina et, de là, sur le mont Radotina dans la chaîne du Kodia Balkan, laissant à la Servie le village de Doikinci et à la Bulgarie celui de Senakos.
Du sommet du mont Radočina la frontière suit vers l'Ouest la crête des Balkans par Ciprovec Balkan et Stara Planina jusqu'à l'an-
1. Оставихъ топографскитѣ имена както сѫ въ оригинала.
cienne frontière orientale de la Principauté de Servie près de la Kuli Smiljova Čuka, et, de là, cette ancienne frontière jusqu'au Danube qu'elle rejoint à Rakovitza.
[Affaires étrangères. Documents diplomatiques Affaires d'Orient. Congrès de Berlin. 1878. Paris, 1878, стр. 275—276.]
1881.
B. Тепловъ [1], Греко-Болгарскій Церковный вопросъ по неизданнымъ источникамъ. Императорскою Академіею Наукъ удостоено Уваровскаго почетнаго отзыва. С.-Петербургъ, 1889.
Стр. 238—240.
„Много было споровъ изъ-за того, кто именно — Болгары или Греки — составляютъ большинство населенія Македоніи. Безпристрастные путешественники и ученые, начиная съ Лежана и Киперта, доказывали, что Греки заселяютъ лишь узкую береговую полосу, a вся остальная страна сплошь заселена Болгарами, чтò, какъ мы видѣли, потвердилъ и баронъ Рингъ, французскій делегатъ въ Восточно-румелійской коммиссіи, проѣхавшій всю Македонію верхомъ [2].
Греки же доказывали, что Македонія — ихъ исконное наслѣдство, заселена вся Греками, при этомъ они даже не поскупились изобрѣсти особый этнографическій терминъ, назвавъ всѣхъ македонскихъ Болгаръ — болгарофонами. Одинъ изъ защитниковъ еллинизма — Synvet, такъ даже поусердствовалъ, что насчиталъ въ этой странѣ 474,506 Грековъ. Впрочемъ, нужно предположить, что Synvet былъ вовлеченъ въ ошибку невольно. Ключъ къ разгадкѣ этой ошибки находится въ самомъ предисловіи труда Synvet, гдѣ онъ говорить, что въ свояхъ вычисленіяхъ, онъ руховодствовался свѣ-
1. В. Тепловъ билъ дълго години чиновникъ въ руското посолство въ Цариградъ и билъ свидѣтель на българската борба първо за черковна, a послѣ и зa политическа свобода.
2. Стр. 169. Нѣкоторые находили чудовищными предѣльі, данные no Санъ-Стефанскому трактату Болгарамъ въ Македоніи, тогда какъ въ дѣйствительности они ясно очерчиваютъ границы распространенія болгарского населенія въ этой странѣ, какъ о томъ подробно говорится въ прежде изданныхъ мною Матеріалахъ для статистики Болгаріи, Өракіи и Македоніи. Но что бы не быть обвиненнымъ въ односторонности и пристрастіи, позволю себѣ сослаться на мнѣніе барона Ринга, бывшаго французскаго коммиссара въ коммиссіи по выработкѣ устава для Восточной Румеліи. Барона Ринга нельзя кажется, обвинить въ излишнемъ сочувствіи къ Болгаріи, а, между тѣмъ, проѣхавъ верхомъ изъ Софіи въ Солунъ, онъ былъ пораженъ почти исключительно болгарскимъ характеромъ населенія проѣханной мѣстности и, не стѣсняясь, высказывалъ, что, по его мнѣнію, границы Санъ-Стефанскаго договора совпадаютъ съ этнографическими границами болгарской народности въ Македоніи.
деніями, собранными мухтарами (старостами), по приказанію вселенскаго патріарха, для установленія нѣкотораго налога на православнихъ. Понятно, что мухтары включили въ свои списки не только греческое население Македоніи, но и тѣхъ Болгаръ, которые, какъ признающіе власть вселенской патріархіи, считаются ими за православныхъ, въ противоположность Болгаръ, подчиненныхъ экзархату и называемыхъ Греками — схизматиками.
Оставимъ пока въ сторонѣ южную Македонію, на которую, вслѣдствіе состава ея населенія, Греки съ основаніемъ или безъ основанія заявляютъ свои претензіи, и займемся лишь Македоніею сѣверною и среднею.
Вотъ населеніе ея по самымъ послѣднимъ даннымъ:
[[ Болгаръ, Грековъ, Валаховъ.
Kaзы Кукушъ, Разлогъ , Джума, Кюстендюль, Неврокопъ, Демирхисаръ, Мельникъ, Петричъ, Дойранъ, Тыквешъ, Струмница, Велесъ, Ускюбъ, Куманово, Каратова, Тетово, Егри-Паланка, Радовичи, Кочани, Истибъ, Битолія, Прилѣпъ, Кырчево, Ресна, Пресба, Охрида, Флорина ]]
Если цифры могутъ говорить краснорѣчиво, то я полагаю, что только что приведенныя числа своею убѣдительностью должны избавить меня отъ необходимости приводить болѣе многочисленные аргументы въ пользу высказаннаго мною выше убѣжденія о неизбѣжности уступокъ законнымъ требованіямъ населяющихъ эту часть Македоніи Болгаръ, между каторыми редкими островками разбросаны Греки, совершенно почти пропадающіе въ морѣ болгарскаго элемента.
Алекса С. Јовановић, Врања и њено поморавље. Въ сп. Дело, кн. XX (1898), стр. 52—53.
У новоослобођеним крајевима (Вранско, Лѣсковешко, Нишко и Пиротско), говор наше браће као старосрпски дијалекат, којим je писан Душанов законик, разликује ce од нашег књижевног језика и говора y Шумадији, многим речима и оштријим нагласком. Готово je истоветан са провинцијализиом y нашој Јагодини, око Алексанца, Књажевца и Зајечара. Неподесан je уху нашег Рудничанина или Ужичанина, али није ни пренешен бугарском језику. Већ од Ниша, наши војници називаху мештане нових покрајина „Бугарима.” Чух више пуга, како разљућени врањанац прекорно пита наметљива кума „зашто дођосте међу нас, кад нас зовете Бугарима”? Наредбом врховне команде од 8. Фебруара 1878, строго би забрањена употреба те, за народ овог краја вређајуће речи.