У В О Д

 Най-новата история на македонските земи се причислява към най-сложните и объркани проблеми в историята на Европа през ХIХ и ХХ век. Тя е будила и продължава да буди жив интерес поради неугасналите противоречия около нея ­ не само сред балканските историци, но и сред политиците, излизайки извън границите на Балканския полуостров. В Полша македонският въпрос също не е нито добре проучен, нито твърде известен. Макар че в Европа и особено на Балканите съществуват много трудове за историята на Македония, но в по-голямата част от тях трудно може да се открие обективност. Те са силно обременени с политически тенденции и служат като оръжие в борбата за постигане на определена цел. Това в голяма степен се отнася за трудовете, издадени в Скопие. Те имат за цел да докажат съществуването на отделен македонски народ и да мотивират съвременната национална държава. С политическа обремененост се отличават и югославските (преди това сръбски), гръцките и българските трудове. Последните все пак са най-близо до историческата истина и се основават на оригинални източници. В някои случаи обаче и те не са освободени от едностранчивост и от елементи на убеждаване в правотата на българския национален интерес, доказана от използваните архивни материали и библиографски източници.

 С този труд се прави опит да се надникне в македонската проблематика като се осветлят елементи от съществуващата през този период връзка между македонското националноосвободително движение и българските стремления. В монографията намират място още и взаимоотношенията между българската държава и населението в Македония, което попада под турско, а по-късно ­ под сръбско и гръцко владичество. Пишейки предишната си монография, авторът нямаше  достъп до издаваните в България многобройни публикации, почиващи на оригинални източници. След запознаването с тях целостта на проблема се показа в съвсем друга светлина. На историческата истина, откроена от българските източници, не могат да се противопоставят тенденциозните сръбски издания, както и тези, публикувани в бившата югославска съюзна република ­ Македония. Все повече източници и аргументи свидетелстват, че значителна част от населението на Македония се самоопределя като българи, които постоянно и неизменно се стремят към обединяване на Македония с България (издигайки понякога тактическия лозунг за преходна автономия на македонските земи).
Възникването на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) и нейната дейност, в т.ч. няколкото въоръжени въстания ­ особено Илинденското въстание ­ илюстрират доминацията на българската кауза. Тя не се подкрепя от мюсюлманското население (турци, албанци, черкези, татари), гърците и заблудените от сръбската и югославска пропаганда т. нар. сърбомани. Затова пък няма никакви проблеми по въпроса за споразумяването на македонските славяни с куцовласите, арменците, евреите и циганите, които приемат установяването на българска държавност в Македония. Най-опасни противници на стремленията на македонското население са Сърбия и Гърция, които решително се противопоставят срещу реализирането на обединителните български стремежи.

В монографията се подчертават доминиращото влияние на българите върху характера на македонското националноосвободително движение, както и фактът, че националния интерес на София  изповядват българските водачи на ВМОРО ­ Даме Груев и Гоце Делчев. Целта на тази публикация е да се постави акцент върху участието на българи в македонското националноосвободително движение и в македонските въстания, както и върху значителната доза българщина в Македония, тясно свързана с България чрез история, култура, фолклор и език. Последният, въпреки многобройните изкуствени промени в него с антибългарска насоченост, е запазил своята идентичност и в България се смята за диалект на българския език.

Авторът се осмелява отново да се захване с тази щекотлива тема предвид на факта, че през последните години македонският въпрос отново стана актуален на международната сцена. Напоследък се появиха голям брой разработки, които са базирани на оригинални източници, приближаващи се до историческата истина. От новите материали и разработки следва, че Македония е близко свързана със съдбата на България, а техните интереси винаги са били тяснопреплетени. В България македонските бежанци винаги са намирали подслон и помощ, което се потвърждава от многобройни устни информации и водени разговори. Те свидетелствуват, че многовековните връзки с България в днешна Македония не са напълно отхвърлени и че пробългарската кауза там продължава да има съществено значение. Освен това, бежанците (емигрантите) от Македония не се чувстват в България като в чужда страна, нито пък като македонско малцинство.

 Въпреки публикациите, базирани на оригинални източници, изследователите на тази проблематика не разполагат с наличие на прекалено много материали. Авторът имаше възможност почти цял месец през 1993 г. да пребивава в Македония (в Охрид и Скопие), но изследователските му търсения не откриха нищо повече от познатата заблуждаваща теза за липсата на българско-македонска общност. Историческите публикации, издавани в Македония, се характеризират със значителна доза текстове от областта на наивния марксизъм и дори просъветизъм, а едновременно с това ­ с декларативен антибългаризъм. По-голямата част от историческите събития са представени по начин, противоречащ на фактите и историческата истина. Едва след пребиваването ми през есента на 1996 г. в София придобих по-обективен поглед върху проблема. Това стана възможно благодарение на получените там ценни издания и книги, основани на оригинални източници. Към тях следва да добавим също така и руските и югославски издания, издирени от мен през 1986-1987 г. по време на стипендиантските ми пребивавания в Санкт Петербург, Москва, Виена и Белград. Полезно беше и издирването на македонските мотиви, разпръснати в повече от дузина полски монографии.

 Сред източниците, освен немногобройните материали от Сръбския архив в Белград, най-голямо значение по изследваната тема имат материалите от Централния държавен архив в София, предоставени ми от няколко лица, в т.ч. от моя научен ръководител г-н проф. д-р Мйечислав Танти от Варшавския университет, на когото сърдечно благодаря. Преди всичко обаче основен източник бяха публикуваните архивни материали. Става дума за следните трудове: М. И. Маджаров. Дипломатическата подготовка на нашите войни. Спомени, частни писма, шифровани телеграми и поверителни доклади, С., 1932; Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902/1904. Дипломатически документи, С., 1978; Македония. Сборник от документи и материали, С., 1978; Гоце Делчев. Спомени, документи, материали, С.,1978; Е. Спространов. Дневник, Т. I (1901-1907), С., 1994; А. Шопов. Дневник, дипломатически рапорти и писма, С., 1995.

 В монографията се има предвид и сборника, посветен на македонския орган в Санкт Петербург под заглавие “Македонски глас (Македонский голос). Орган на привржаниците на независна Македониjа 1913-1914”, Скопjе, 1968. Както бе споменато, авторът нямаше голям избор по отношение на използваната литература. Въпреки оживлението в тази област, трудовете са все още сравнително малко и част от тях са обременени с пристрастие, но поне предлагат фактологически материал. Между тези публикации се открояват монографиите на: К. Църнушанов. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него, С., 1992; Г. Даскалов. Българите в Егейска Македония. Мит или реалност. Историко-демографско изследване (1900-1990), С., 1996; M. Tanty. Rosja wobec wojen batkanskich 1912-1913, Warszawa 1970 [Русия спрямо балканските войни през 1912-1913 година ­ Варшава 1970]; Г. Марков. Българите в балканския съюз срещу Османската империя 1912-1913, С., 1989 и др. Допълващо значение, особено за оценката на дейността на двама изтъкнати дейци на националното движение в Македония, имат трудовете на английската изследователка M. Macdermott. Freedom or death. The life of Gotse Delchev, London, 1978; За свобода и съвършенство. Биография на Яне Сандански, С., 1987.

 Трудът е систематизиран по хронолгично-проблемен признак и се състои от четири раздела. В първия е представено икономическото и обществено положение в Македония в края на ХIХ и началото на ХХ век. По онова време ­ ако оставим настрана турския терор ­ в тази страна не е ставало нищо особено, и няма значими източници и разработки за този период. За раздел втори, посветен на Илинденското въстание, вече е налице нелоша база от източници и материали, в т.ч. и най-богатата ­ българската. Литературата, отнасяща се до Илинденското въстание, е написана от различни позиции, което дава шанс поне частично да се елиминират крайните тенденции. По подобен начин могат да бъдат оценявани и разделите трети и четвърти, в които е описано развитието на македонския въпрос по време на Балканските войни (1912-1913 г.), на Първата световна война и след нея. Там не са разглеждани ­ или са описани само бегло ­ общоизвестните факти, затова пък са въведени сведения от нови материали, които донякъде променят констатациите от предишната ми монография и подчертават повече българското присъствие.

 В този труд е разгледана проблематика, свързана с историята на цяла Македония, която е третирана като едно цяло до края на Първата световна война. В тази земя това е периодът на най-оживено развитие на националното движение. По обективни причини монографията има някои недостатъци, произтичащи от недостиг на оригинални материали, особено по отношение на териториите, дадени на Гърция. Въпреки всичко авторът смята, че този скромен опит за представяне на фрагменти от историята на Македония е необходим, тъй като може да даде своя принос за събуждането на интерес в Полша към малко познатата най-нова история на тази страна.

[Next]
[Back to Index]