ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Основен приоритет на Третото българско царство е националното обединение. За реализирането на тази цел държавата води пет вой-
ни. Резултатът от тях по спортната терминология е 2 на 3 в полза на загубените, каквто се явяват и последните 3. Три пъти България излиза победена от въоръжените конфликти и националният идеал не е постигнат. Тъжна равносметка, резонираща върху перспективите на българския народ.
Зачеването на последното държавно проявление е извършено в грях. Три териториални проекта очертават неговите граници, близки до реалните на нацията. При раждането в Берлин българската снага значително е орязана. Граници започват да разделят едноплеменни братя. „Поробен народ се освобождава, но разделен трудно се събира“ - гласи една прозорлива мисъл на небезизвестния д-р Стоян Чомаков. Върху Княжеството, по сетне пораснало до Царство, се пада тежестта на тази задача. Три фактора си партнират във величавото усилие - държавата, църквата и революционното движение.
В югозападните предели на свободната част от Отечеството, на самата берлинска бразда, стои Кюстендилският край. Върху него пада значителна част от тежестта на освободителната борба. „Вратата към Македония“ трябва да се отваря за свои и залоства за чужди. Зад нея се събират тези, които са готови да се простят с главите си за осъществяване на националния идеал. Пред нея страдат еднокръвни братя под властта на азиатска деспотия. Кюстендил се превръща в плацдарм на организираните усилия на трите фактора. От него потеглят военни и паравоенни формации. На границата за тях започва фронтовата линия. Така е и в дългите борби на македонските българи. Така е и в Сръбско-българската и двете Балкански войни. Призваните под знамената синове на Отечеството изпълняват своя дълг. Берлинската бразда остава непроменена, а до нея се появяват и букурещката и цариградската неправда. Градът от периферен се превръща в средищен център при разрешаването на националния въпрос. Огромно е количеството от доказателства в подкрепа на водещото му място.
Същото е значението на Кюстендил и в краткия мирен период след националната катастрофа. Поредното развяване на знамената въвлича България в Първата световна война. Най-величавото, продължително и кърваво усилие на нацията за постигането на своя идеал. И изборът на съюзници е осъществен през тази призма. Залага се на тези, готови за ревизия на неправдите от Берлин, Букурещ и Цариград. Така Царството се присъединява към Централните сили - Германия, Австро-Унгария и Османската империя. Коалициите си имат недостатъците и държавата веднъж се опарва
409
от подобна през балканските конфликти. На съдбоносната дата 24 август 1915 г. не само юридически са скрепени ангажиментите, а е заложено бъдещето на българската национална общност. Мирно е ревизиран договорът от Цариград, а чрез война - този от Букурещ и Берлин. На кюстендилския плацдарм отново са събрани синовете на отечеството. Тук са не само местните борци и бойци, а преминават половината от съединенията, участващи във войната срещу Сърбия. През района маршируват силите на 2-ра отделна армия - 7-а Рилска, 3-та Балканска, 5-а пехотна Дунавска дивизия. Чуват се копитата на Конната дивизия и оптимистичният порив на 11-а пехотна Македонска дивизия. Освободителната им мисия е успешна. Съглашенската коалиция обаче остава в Македония. Появява се Южният фронт. В редиците на противниците се нареждат великите Англия, Франция, Русия, Италия и балканските Сърбия и Черна гора. Постепенно се присъединяват Румъния, Гърция и множество други държави, сред които и САЩ. Централните сили си остават само четири.
На Кюстендил се пада голяма задача - да приюти най-висшата военна институция на държавата. На 14 октомври 1915 г. в него се разполага Главната квартира на Действащата армия. Градът се превръща във военна столица на България. С нови характеристики се изпълват ролята, мястото и значението му. Средищната позиция при решаването на националния въпрос качествено нараства. С идването на военния елит Кюстендил заема важно място не само на картата на държавата, а и на полуострова и континента. В чертите му се дискутират теми и се взимат решения, които резонират върху хода на глобалния конфликт.
Основен фактор в този аспект безспорно е Главната квартира на Действащата армия. Единството и сплотеността на самия военен връх обаче стои под въпрос. Множество фактори оказват влияние върху неговата монолитност. Вижданията и възможностите на самите офицери са сред част от тях. Различни са темпераментът и подготовката им. Но това са човешки слабости, които са познати при извършването на всяка екипна дейност. Единоначалието в армията поставя всекиго на мястото му. Множество противоречия обаче са привнесени отвън. Домашните са продукт на монархическия институт и изпълнителната власт. Външните са от съюзниците, предимно от най-старшия сред тях. Под подозрение, но определен като възможния компромисен човек, се възприема главнокомандващият Действащата армия генерал-майор, по-сетне генерал-лейтенант Никола Жеков. Въпреки изострянето на отношенията между факторите, на моменти до краен предел, той не е отстранен от своя пост. По този начин предводителят на армията работи близо три години в Кюстендил. Напуска го по волята не на своите противници, а от немощта на тялото си, попаднало под ударите на сериозно заболяване в решителния момент на световната война. Остава неизясним въпросът какво би станало, ако начело на армията стоеше той при последната противникова офанзива.
По традиция между първия и втория в йерархията рядко няма търкания. Според редица източници именно с тази цел домашните фактори
410
лансират за началник на ЩДА генерал-майор Констанин Жостов. Той се ползва с името на отличен професионалист, но показва липсата на политическа гъвкавост. Пламенен патриот, доблестният военен не може да преглътне неправдите, вършени от факторите в армията, държавата и съюзниците. Не само е строен в редицата на техните противници, но му е отредено мястото да я оглавява. Конфликтите с този силен фронт изправят началника на ЩДА пред дилемата на професионалното му оцеляване. Сред неприятелите му изпъква фигурата на монарха, премиера и водещи германски генерали. Включени и антуражите им, борбата става безмилостно жестока и обречена. Генерал Константин Жостов удържа на своя пост, но не и на коварната болест. На 30 август 1916 г. напуска завинаги Кюстендил и този свят. И в този случай стои без отговор въпросът какво би станало, ако способният военоначалник остана жив и на своето място в Главната квартира.
Не е по-радостна съдбата на наследилия го на поста началник на ЩДА полковник, по-сетне генерал-майор Иван Луков. Предвоенен фаворит на главнокомандващия ген. Н. Жеков, между двамата няма съществени търкания. Заедно с началника на Полската канцелария полк. Михаил Сапунаров формират монолитна кюстендилска тройка. Силата им обаче своевременно е установена и сломена. Другата тройка монархът, правителството и съюзниците, се изправят в борба срещу им. Политическата власт надделява и върхът в Кюстендил е променен. Първоначално е отстранен Сапунаров, а по-сетне и Луков. От тройката и за кратко тандем, в Главната квартира остава само Жеков. Той обаче се стреми да запази относителна независимост и близо седем месеца съвместява длъжността на главнокомандващ и началник на ЩДА. По същото време идва и денят за разплата с единия от факторите - премира и правителството. И под натиска на висшия военен те са отстранени с удобен нему кабинет.
Останалите два фактора обаче не бездействат. Монархът и старшите съюзници налагат нов началник на ЩДА - генерал-майор Христо Бурмов, и даже помощник на главнокомандващия - генерал от пехотата Георги Тодоров. Генерал Н. Жеков трудно преглъща натрапените назначения. Те обаче идват за него в момент на върховни физически изпитания. Няколко дни преди офанзивата на съглашенците той е транспортиран за лечение във Виена. И следният въпрос не може да получи отговор - какво би станало, ако Жеков и Луков са в Кюстендил, а Бурмов на Добро поле. Дали краят на войната можеше да бъде друг.
Отношенията в Главната квартира на Действаща армия не винаги са на необходимата висота. Интригите и съмненията ронят единството между най-висшите офицери от институцията. Значима част са привнесени отвън. Сред тях се откроява фигурата на монарха и в по-малка степен на премиера. Дългата ръка на старшия съюзник достига чак до Кюстендил. Резултатът от комбинацията са скандали и кадруване за сметка на върха на българското военно командване.
411
И ако повечето от действията са зад кулисите, то населението на града вижда всичките споменати фактори поотделно, а понякога заедно. С установяването на Главната квартира в Кюстендил се извървява сериозна върволица от личности и делегации. Многократно е посещаван от представители на монархическия дом - цар Фердинанд, царица Елеонора, князете Борис и Кирил. Престолонаследникът като офицер за поръчки е често тук и за целта се поддържа специална квартира. Сред високопоставените домашни гости са двамата премери, управлявали през войната - Васил Радославов и Александър Малинов, както и министри от кабинетите им. Опозиционни делегации и представители също се появяват и търсят посредничеството на военните и специално на главнокомандващия.
Съюзнически офицери за поръчки резидират за постоянно в Кюстендил. Първи се настаняват германските, а по-сетне австроунгарските и османските представители. Високопоставени особи, делегации, политически и военни фигури често пребивават в града. В него идват сакскобургготският херцог Карл Едуард, четвъртият син на германския кайзер Август Вилхелм, немският главнокомандващ на Балканите фелдмаршал Макензен и началникът на щаба му генерал Зект, група депутати от Райхстага, турският помощник-главнокомандващ и военен министър Енвер паша, унгарската Хонветска капела, унгарските графове Пал Телеки и Вилиус Алфони, подпредседателят на Райхстага д-р Херман Пааше, австроунгарският пълномощен министър граф Чернин. Освен съюзнически пристигат неутралната шведска военна мисия и делегацията на обявилата независимост Финландия. Извършени са и редица по-маловажни посещения. Безспорно най-знакови си остават визитите на австроунгарския император Карл I и баварския крал Лудвиг III, особено на първия. Синя кръв от най-висока проба се разхожда из Кюстендил. В рамките му се оформя своеобразен монархически маршрут. И още един въпрос е резонен - кога толкова много вътрешни и международни фактори са посещавали града. Сега вече може да се отговори: през последната българска държавност - никога.
Войната затормозява спокойното и естественото развитие на всички институции. Разлика няма и за Кюстендил. С разполагането на Главната квартира ситуацията съществено се променя. Дотогава най-значимите настанявани структури са щабовете на 5-а, Съединените и 2-ра армия. Наймного за няколко месеца или само за няколко дни. Тригодишният престой през световния конфликт оказва влияние върху местните държавни инстанции. Администрацията функционира под допълнителния натиск на висшите военни. В подобни условия са поставени просветните, културните и религиозните институции. Всички те се съобразяват с армейския работен и празничен календар. Множество сгради са в услуга на Главната квартира. Обстоятелството затормозява изпълнението на нормалните ангажименти на цивилните структури. Появяват се конфликтни точки, които водят до противоречия. Понякога трудно се балансира, но като цяло хората под пагон имат предимство. Водещата им роля се проявява особено при тържественото
412
отбелязване на светски и религиозни събития. Те обаче са в единодействие с местната власт и населението. Невинаги преследваната цел се постига и недоволство пораждат дистанцирането на кюстендилци от някои прояви. С провличането на войната се констатира намаляването на ентусиазма им, но това е характерно не само за тях.
Важно събитие в местната история остава провъзгласяването на 16 май 1917 г. на генерал-лейтенант Никола Жеков за „почетен кюстендилски гражданин“. Оказана е чест, с която дотогава са удостоявани само две личности. Изграждането на специална вила на Хисарлъка и преместването на главнокомандващия в нея също е знаково за усилията на военните и цивилната власт. Обектът е включен в маршрута на всеки високопоставен гост. В него се дискутират значими въпроси от спектъра на въоръжения конфликт. Вилата обаче става повод за слухове. Тя се отъждествява с моралната развала на главнокомандващия и на офицерския състав. Мълвата надхвърля градските черти и получава национална известност. Колизията води до недоверие. Въпреки горчивите хапове от недоказаните обвинения ген. Н. Жеков остава привързан към града. Последната му воля е да бъде погребан на Хисарлъка на изток от вилата. Повече от половин век след произнасяне на завещанието му все още не е изпълнено. Тук въпросът защо няма своя еднозначен отговор. Политическата конюнктура явно е сред основните пречки. Незнанието и незаинтересоваността обаче успешно и партнират.
Чрез Главната квартира редица именити интелектуалци попадат в Кюстендил. Една част постоянно работи във военната институция и за дълго пребивава в града. Сред тях са литературните критици Владимир Василев и Константин Гълъбов. Първият изживява изгаряща любовна страст с месната девойка Цвета Ленкова. Кюстендилският зет Кирил Христов също често пребивава, основно при своята балдъза Елена Палашева, която отглежда двете му деца. При нея известният творец работи над редица свои произведения. Закратко и ползотворно за творческите си проникновения отскача чувствителният Антон Сташимиров. С проблеми по службата се явява сърдитият Георги Порфириевич Стаматов. Дните си в казармата брои капризният Стоян Загорчинов. Под пагоните на цензор действа лиричният Емануил Попдимитров. В града сегиз-тогиз идва начинаещият белетрист Димитър Шишманов. Задълго в едно училище преподава прохождащата поетеса Елисавета Белчева, по-сетне наречена Багряна. Някои от творците се събират в елитарни компании. Особено привлекателен за тях е хълмът Хисарлъка, където явно черпят вдъхновение. Естетите на словото не са сами. Сред майсторите с четката е военният художник Борис Денев. Кюстендил е сцена на техния порив и изява. Присъствието на творците му дава друг облик. Градът обаче също маркира своя знак върху техните души. Една симбиоза, останала завинаги. И на въпроса кога повече известни интелектуалци живеят или пребивават тук, отговорът може да бъде - много рядко за такъв период от време.
413
Дългата война изстисква материалните възможности на двете групировки. Централните сили са в по-лошо положение. Кюстендилско, като слабопроизводителен район, също изпитва редица проблеми. От множеството сведения става ясно, че краят не се ползва от особени преференции за това, че тук е разположена Главната квартира. Честите случаи с недостиг на храни в началото на конфликта постепенно се превръщат в хроничен недоимък. Многократно се увеличават цените на продуктите. Расте стойността по веригата зърно-брашно-хляб. Постепенно насъщният започва да се замесва половината и даже повече от царевична суровина. Последната година, година и половина са най-тежки. Дажбата му стига до и под 300 гр. на човек дневно. Месото, местните продукти, млякото и дериватите му съществено намаляват на трапезата. Дефицитът им особено се откроява сред градското население. Селяните са в по-благоприятно положение, защото са производители. Те се съпротивляват на опитите да им се отнемат излишъците или част от стоките. Противопоставянето на реквизицията се изразява в саботиране на нарядите, особено на мляко за производство на сирене, кашкавал и масло. В редица села твърдо се демонстрира нежелание да се захранват откритите мандри. Тълпи жени нападат собствениците и майсторите, като ги гонят с камъни и други подръчни средства. Местните административни власти също им съдействат, вместо да изпълняват своите законови задължения. В резултат на саботажите много от обектите не започват работа, други едва действат или пък своевременно са закрити.
Редица артикули са в изключително ограничено количество или въобще липсват. Проявяват се черна борса и спекула. Цените на нормираните стоки трудно се удържат на този фон. Производителите отказват да доставят на градския пазар. Думата глад става ежедневие за структурите, натоварени с продоволствието не само на гражданите, но и по селата. В допълнение идва недостигът на дърва и други горивни и осветителни материали. Въглищата почти липсват. Към студа се прибавят и редица заболявания. Изнемощелите организми стават прицелна цел на коремен и петнист тиф, скарлатина и испанска инфлуенца. Епидемиите, особено от последния вирус, косят с не по-малка сила от смъртта по фронтовете на войната. Противопоставянето и акциите в града и района ескалират особено през май 1918 г. Тогава под ръководството на активистки от тесносоциалистическата партия в Кюстендил се провежда женски бунт. Той не е нещо уникално за държавата, но става в непосредствена близост от Главната квартира. Връх на демонстрираното несъгласие със създаденото положение е поднасянето на къс некачествен местен хляб от Люба Турковска на император Карл и цар Фердинанд при посещението им в града на 18 май 1918 г. На въпроса имат ли Кюстендил и краят съществено преимущество при снабдяването от пребиваването на Главната квартира, отговорът е по-скоро негативен.
Сигурността също се пропуква. Най-сериозно усеща пробойните населението на Босилеградско. На 15 и 16 май 1917 г. сръбска паравоенна формация под ръководството на Коста Печанац прониква в района. Извършени
414
са убийства, палежи и мародерство над цивилните български жители. В резултат на погрома 35 души се прощават с живота си, а е унищожено имуществото на 317 домакинства. Босилеградско през тази и предишните войни за трети път привлича сръбския гняв. Рецидивът е налице, но едва ли му е съдено да бъде спрян завинаги. Държавата обезщетява пострадалите с безвъзмездна финансова помощ. Дръзкото нападение е извършена на около 40 км от Главната квартира, а множеството от мъжете са по фронтовете на войната. На въпроса подобни събития случват ли се на други места в довоенните предели на Царството, отговорът е не. Уникално престъпление, дълго позатулвано от историята.
Със сигурността се случва още един прецедент, но този път в Кюстендил. На 24 и 27 септември 1918 г. Главната квартира е превзета от собствените си български войници. Също уникален случай в родното минало, а може би не само в него. Прозаичният му резултат е добре познат зад граница. В рамките на Царството обаче се сътворява нещо непознато. Българи се изправят срещу българи не в битови или криминални спречквания. Чрез насилие се търси политическа отговорност. Отекват изстрели и от отворените рани се стичат капки братска кръв. В Кюстендил проблясват едни от първите искри, характерни за гражданската война. Те са част от снопа, запалил опита за преврат, по-популярен под названията Владайски събития или Войнишко въстание. Цепнатините в националното единство се очертават. Постепенно те се отварят повече и в тях пропадат много българи, застанали от двете страни на барикадата. Раната, отворена тогава, дава злокобното начало на разделението на нацията. Финалът му след век не се вижда.
От Кюстендилския край през световния конфликт са мобилизирани две бойни части. Единият е 13-и пехотен Рилски полк, а другият 53-и пехотен резервен полк. В тях се рекрутират войници и от други околии на окръга и на държавата. Те имат различна историческа съдба. Рилският полк участва в настъплението срещу Сърбия през Поморавието, Косово поле и Вардарска Македония. В кървави сражения и тежък поход освобождава редица селища, между които и Гевгели. След зимен престой край Вардар е прехвърлен на границата край Струма. Оттук участва в завземането на Рупелското дефиле и настъплението в Беломорието. Героично и решително се проявява в боя при Еникьой. Ненапразно на паметника на падналите герои Рилци, в краката на боеца, до още само две, стои названието Еникьой. Частта остава да защитава позициите си на брега на „тиха Струма“ до самия край на въоръжения конфликт.
Петдесет и трети полк има много по-дълъг и вълнуващ боен път. Той участва във войната със Сърбия само във Вардарска Македония. Освобождава Царево село и Велес, побеждава в редица сражения подразделения на западния съсед. Сблъсква се с англо-френския корпус по Клепа планина и го изтласква до окрайнините на Гевгели. Зимува край Вардар и е изтеглен на Беласица. Настъпва през Рупелското дефиле и в Беломорието. Дотук съдбата му е сходна с тази на Рилци. Войната с Румъния обаче съществено
415
я променя. Петдесети и трети полк бързо е прехвърлен на северния фронт. Там се сражава срещу съглашенците, предимно румънци и руси. Участва в защитата на Добрич, пробива на Кубадин, освобождава Бабадаг и Тулча. Следващата година отстоява в кървави боеве позициите си на р. Серет. Войната срещу Румъния и Русия е спечелена и принос има частта с кюстендилско участие. През последната година от конфликта тя отново е върната на Южния фронт. Изпратена е на отговорните участъци на кота 1050 и на Добро поле. Пробивът на съглашенците на последното място не може да отнеме неувяхващата бойна слава на 53-и полк. Навеки там остават безименните герои, предвождани от славния им командир генерал-майор Констанин Ламбринов. Сега няма нужда от въпрос. Юнаците от двата полка изпълняват своя дълг. Ненапразно в историята остават под нарицателното „железни“.
Погромът и примирието от 29 септември 1918 г. изваждат България от Първата световна война. Оцелелите от бойните части се прибират в Кюстендил и района. Загиналите остават по бранните поля. Гробовете им са под зависимостта на произвола на съдбата и случайността. Тъжно е, но победителите на Балканите си отмъщават и на умрелите. Живите ги очаква също нерадостна съдба. Те опитват от горчивата чаша на окупацията. Тя се оказва не чак толкова дълбока. Изпиването на тази на мирния договор, по-скоро диктат обаче, се превръща в национална травма. Денят 27 ноември 1919 г. нанася съкрушителен удар върху българския национален идеал. До берлинската и букурещката се появява ньойската бразда. Кюстендилско губи Босилеградския край, а България - Западна Тракия, Струмишко и Западните покрайнини. По-лош резултат държавата не получава от нито една война. Този е отговорът на множество незададени въпроси.
В града се завръщат местните бойни части. Подслон намират изпитаните дейци на революционното движение. Бежанският поток продължава с неотслабващи темпове. До македонските се нареждат и западнопокрайнинските българи. Те обаче не се отказват от борбата. В Кюстендил и района отново започва да кипи конспиративна дейност. Легалните проявления също дават своята лепта. До „Вратата към Македония“ се появява още една - „Вратата към Западните покрайнини“. Кюстендил е на своя пост все до преврата от 19 май 1934 г. Тогава ключовете от двете врати са поставени единствено под контрола на държавата. България прави още един опит да осъществи националното си обединение през Втората световна война. То е реализирано непълно и за кратко, само за малко повече от три години. Зад границите на държавата остават компактни български маси. Те са поставени за пореден път в условията на жестока асимилация. Опитите за промяна на политическата конюнктура дават слаби плодове. България е длъжник на своите традиционни малцинства на Балканите.
От борбите и войните, водени от българския народ през последното издание на неговата държавност, остава незавършеният идеал. Той се отъждествява изконно с обхвата на Санстефанския прелиминарен договор. Към
416
него е насочена ежегодната позитивна енергия, демонстрирана по време на честванията му на 3 март. По същество този документ никога не се превръща във факт. Остава си само на хартия. Ситуацията през първия световен конфликт е коренно различна. Макар за кратко, България постига преследваната цел и в един малък отрязък от време фактически събира основната част от своя народ и територии в една държава. Под контрола и са предели, надхвърлящи същия този санстефанският идеал. Постигнатото обаче не го замества и не се превръща в ново стремление. И двата са с кратковременно действие, но първият устоява, без да е собствено постижение. Границите от световния конфликт са безспорен български успех, но потънал в забвението на миналото. Те са постигнати с невероятни усилия и с цената на стотици хиляди убити, ранени и осакатени. Погромът изпепелява изграденото и постигнато с толкова много кървави усилия.
Насадената травма на губещия измества постигнатите резултати. Картата на България от Първата световна война е погребана под купища други реални и ефимерни цели. Тя обаче не е очертана с мастило, а с кръвта на българския народ. От нея лъха националното обединение. А нейната военна столица безспорно се намира в Кюстендил.